Решение № 17541 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2573/2019 г.

Решение № 17541 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2573/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление (РУ) - Кърджали при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Кърджали, срещу решение № 21/23.01.2019 г., постановено по административно дело № 397/2018 г. по описа на Административен съд – Кърджали. С обжалваното решение е отменено Решение рег. № 1947 р-18979 от 19.10.2018 г. на началника на РУ - Кърджали, с което, на основание чл. 58, ал. 1, т. 7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), на М. Налбант е отказано издаването на разрешително за придобиване на огнестрелно оръжие с гладкостенна цев и боеприпаси, за ловни цели. Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал нормата на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ. Излага, че оспореният административен акт е издаден именно на основание посочената разпоредба, при съобразяване с ТР № 4/6.06.2008 г., по т. д. № 1/2008 г. на ОСК на ВАС. От извършената проверка в информационните масиви на МВР е установено, че за последните три години лицето системно е нарушавало ЗДвП, което съпоставено с лошите характеристични данни, криминалистическа съдебна регистрация (независимо, че е реабилитиран) и събраните данни от извършеното проучване по местоживеене и начин на живот, с оглед високата степен на риск за обществения ред и сигурност е постановен процесният отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът – М. Налбант, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд - Кърджали е приел от фактическа страна, че административното производство е започнало по повод заявление с вх. № 194700-3330/8.08.2018 г. на М. Налбант, за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие – 1 брой ловна пушка с гладкостенна цев, за ловни цели. Във връзка с Методически указания, утвърдени със Заповед № Iз-2263/6.11.2012 г. на министъра на вътрешните работи по преписката е приложена характеристична справка от полицейски служител в РУ - Кърджали, и Справка от 3.09.2018 г. относно извършено проучване на кандидата за придобиване на разрешение за дейности с ООБ - ловно оръжие. Изготвена е Докладна записка с Рег. № 1947 р-18275 от 5.10.2018 г., до началника на РУ – Кърджали, в която са описани три НОХД, по които лицето е било осъдено, като е посочено, че с Определение № 228 от 23.07.2018 г. по ЧНД № 718/2018 г. по описа на РС - Кърджали, кандидатът Налбант е реабилитиран, на основание чл. 87 НК, за осъжданията му и по трите описани НОХД, както и е посочено, че определението за реабилитация е влязло в законна сила на 31.07.2018 г. и съответно, че важи общото правило на чл. 85, ал. 1 НК. В същата докладна записка е отразено, че при извършена проверка в информационните масиви на МВР е установено, че за последните три години лицето системно е нарушавало ЗДвП, за което има съставени актове и издадени наказателни постановления, като са описани годините, в които са съставяни актовете и съответно, нарушените разпоредби от ЗДвП, като е видно, че е описано и едно нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ). В докладната записка е прието, че независимо от това, че кандидатът е реабилитиран, съобразявайки събраните данни от извършеното проучване по местоживеене, начин на живот, криминалистическа и съдебна регистрация, както и описаните нарушения, с оглед високата степен на риск за обществения ред и сигурност, че е нецелесъобразно издаването на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси - предмети с висока степен на обществена опасност, което би могло да предизвика заплаха за останалите членове на обществото. Предвид това, с докладната записка е предложено да се постанови отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие с гладкостенна цев и боеприпаси, за ловни цели. Въз основа на докладната записка, на 19.10.2018 г. началникът на РУ - Кърджали към ОДМВР - Кърджали е постановил оспореното Решение с Рег. № 1947 р-18979 от 19.10.2018 г., с което, на основание чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ, на М. Налбант е отказано издаването на исканото разрешително. В мотивите е отразено, че от извършената проверка на документите по преписката и проверка в информационните масиви на МВР е установено, че за последните три години кандидатът системно е нарушавал ЗДвП, за което има съставени АУАН и съответно издадени наказателни постановления, като е посочено, че през 2015 г. му е съставен АУАН по чл. 23, ал. 1 ЗДвП и издадено НП, че през същата година му е бил съставен АУАН за нарушение по чл. 315, ал. 1 пр. 2 КЗ, чл. 147, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 ЗДвП и са издадени НП и че през 2016 г. му е бил съставен АУАН за извършени нарушения по чл. 157, ал. 6, чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и са издадени НП. Посочено е също, че на 30.07.2018 г., за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП му е била наложена "глоба", за управление на МПС с неразрешена скорост в населено място. В мотивите е прието, че посочените нарушения за периода от 2015 г. до 2018 г. засягат реда, спокойствието и сигурността на гражданите и сочат по-висока степен на обществена опасност, с което изпълняват предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ за отказ за издаване на исканото разрешително. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в изисканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Посочено е, че в случая, през последните три години преди издаване на оспорения административен акт, против М. Налбант са били издадени четири наказателни постановления за извършени от последния нарушения на Закона за движението по пътищата и едно нарушение на Кодекса за застраховането. При преценка на релевантните факти и съобразявайки ТР № 4/2008 г. по Тълкувателно дело № 1/2008 г. на ОСК на ВАС, съдът е приел, че нарушението от 4.09.2015 г., за което е издадено НП № 15-0303-000484 от 5.10.2015 г. - причиняване на ПТП поради неспазване на пътната дистанция - чл. 21, ал. 3 от ЗДвП, може да обоснове извод, че е такова по чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ, доколкото засяга реда, спокойствието и сигурността на гражданите и сочи по-висока степен на обществена опасност. Всички останали нарушения, съответно от 8.12.2015 г. - управление на МПС, което не е представено на технически преглед - чл. 147, ал. 1 от ЗДвП; управление на МПС с АУАН с изтекъл срок на валидност - чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и управление на чуждо МПС, за което не е сключен и няма действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" - чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.); , и от 7.02.2016 г. отново управление на МПС с АУАН с изтекъл срок на валидност - чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и неносене на свидетелство за регистрация на МПС - чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, са приети за формални нарушения, които, макар и засягащи обществения ред и представляващи правонарушения, не са от естество да засягат реда, спокойствието и сигурността на гражданите и да сочат някаква по-висока степен на обществена опасност и съответно, не са от естество да покажат непригодност на лицето да извършва правнорегламентирана дейност по специалните правила на ЗОБВВПИ. В този смисъл е направен извод, че не е изпълнена хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ, поради което постановеният административен акт е отменен като материално незаконосъобразен. Решението е правилно. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ (в приложимата редакция преди отм., ДВ, бр. 37 от 2019 г.) – послужила като основание за издаване на оспорвания отказ, е предвидено, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което през последните три години три или повече пъти е нарушавало обществения ред, за което са му налагани административни наказания. За да се приложи нормата на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ, както правилно е съобразил съдът, следва да са кумулативно налични три предпоставки: нарушения на обществения ред от страна на заявителя, налагане на административни наказания за тези нарушения, като следва наказанията да са три или по-вече и следва нарушенията да са извършени в период от три години назад, считано от подаване на заявлението за издаване на разрешение за придобиване на оръжие. Тъй като в законодателството липсва легално определение на понятието "нарушение на обществения ред", същото се извежда от тълкувателно решение № 4/6.06.2008 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2008 г., на ОСК на ВАС. Според тълкуването на чл. 16, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗКВВООБ (отм.); , която е идентична с разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ, нарушение на обществения ред е налице, когато се засягат обществените отношения, свързани с реда и спокойствието, със сигурността на гражданите, и сочи на обществена опасност на личността на извършителя, която от своя страна поставя под съмнение възможността да упражнява дейност, подчинена на режима на специалния закон. Неспазването на обществения ред трябва да е от такова естество, че макар и осъществяващо фактически състав на административно нарушение по друг закон, да показва непригодност на лицето да извършва правно регламентирана дейност по ЗКВВООБ. В конкретният случай се установява, че Налбант е подал заявление на 8.08.2018 г., като периода който органа следва да провери за извършени нарушения на обществения ред, завършили с налагане на административни наказания е до 8.08.2015 г. От представените по делото доказателства, в т. ч. справка за нарушител/водач (л. 27) се установява се, че в посочения период спрямо лицето има издадени и влезли в сила четири наказателни постановления, с които са налагани наказания за извършени административни нарушения, в т. ч. за причиняване на ПТП поради неспазване на пътната дистанция, за управление на МПС, което не е представено на технически преглед, управление на МПС с АУАН с изтекъл срок на валидност и управление на чуждо МПС, за което не е сключен и няма действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", неносене на свидетелство за регистрация на МПС. Представени са данни за наличието на електронен фиш серия К № 2189078 от 11.06.2018 г. за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП – за управление на МПС с превишена скорост в населено място, който правилно не е взет предвид от първоинстанционния съд с оглед представената декларация по чл. 188 ЗДвП. Безспорно е, че на лицето са наложени повече от три наказания за извършени от него административни нарушения в период от три години, като спорът е дали тези нарушения попадат в обхвата на понятието "нарушения на обществения ред". Според настоящия съдебен състав нито едно от посочените нарушения на ЗДвП не попада в обхвата на понятието "нарушение на обществения ред" и последните не са от естество да покажат непригодност на лицето да извършва правнорегламентирана дейност по специалните правила на ЗОБВВПИ. Като не е съобразил характера на извършените от Налбант административни нарушения и това, че те не нарушават обществения ред по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ (в приложимата редакция), административният орган е постановил решението си в нарушение на материалния закон. В този смисъл понятието "нарушаване на обществения ред", употребено в приложената правна норма, следва да се тълкува не разширително и означаващо неспазването на което и да е писано правило от нормативната база, а стеснително като свързано само с нарушение на обществения ред като такъв и/или извършването на други нарушения, които при наличието на притежавано разрешително и съответно на огнестрелно оръжие, могат да доведат до неговото нарушаване или до други, още по-тежки, но свързани с него последици. Само в посочените случаи ще бъде осигурено спазването на действителната цел на закона. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че преценката за наличие на основания за процесния отказ е направена въз основа на цялостното поведение на лицето, криминалистическата регистрация, лошите характеристични данни и описаните нарушения. Правното основание, посочено от органа за постановяване на оспорения административен акт е чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ, а както беше установено по-горе посочената хипотеза не е налице. Останалите, събрани от административния орган в хода на проверката данни не са посочени като фактически основания за издаване на акта и не могат да бъдат използвани в хода на съдебното производство за мотивиране на отказа. Като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски за касационната инстанция и надлежно представения писмен договор за адвокатска защита, в полза на М. Налбант следва да се присъдят разноски в размер на 600 лв. платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение