Решение № 3663 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 425/2014 г.

Решение № 3663 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 425/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от териториално поделение на НОИ - гр. Хасково, представлявано от директор срещу решение № 269 от 15.11.2013 г. на административен съд Хасково по адм. дело № 151/2013 г. С него се отменя решение № Ж - 22 - 1/16.04.2013 г. на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане № 4811018440/ПР32/09.01.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Хасково и се изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Петър Георгиев Петров заявление вх. № МП - 19517/02.11.2011 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Възраженията се изразяват в това, че в хода на административното производство са издавани разпореждания във връзка с подаденото заявление от Петър Петров за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и по възраженията му срещу тях са издавани решения на директора на ТП на НОИ които са влезли в сила. С тези решения са разрешавани въпроси поставени от Петър Петров и няма основание за новото им преразглеждане във връзка с настоящето обжалване. Възразява се срещу мотивите на съда, че акта е немотивиран, тъй като административният орган се произнася само и единствено по поставеното ново искане което е за получаваните от жалбоподателя годишни премии, които не били взети предвид от пенсионния орган. В останалата си част решението потвърждава разпореждане, издадено в съответствие с предходно отменително решение на директора на ТП на НОИ Хасково. Тези мотиви се отнасят за признаване на полагания труд от Петър Петров в периода 03.11.1982 г. до 31.12.1982 г. за такъв от втора категория, като в останалата част решението за останалия стаж не е било обжалвано. На следващо място се изразява несъгласие с мотивите на съда с които се приема, че административния орган не извършил цялостна служебна проверка по спорните въпроси и че извършената ревизия е само за периода 01.01.1984 г. - 31.12.1986 г., тъй като жалбоподателят сам е посочил периода с искане да се вземат предвид годишните премии. С жалбата се представят доказателства - щатни разписания с които административният орган се е снабдил след постановяване на решението с което се обосновава извод за неправилност на решението тъй като в тях заеманата длъжност от Петър Петров "началник на енергомеханичен отдел" е записана като такава от трета категория. Поддържа се и неправилно приложени на материалния закон относно коя е приложимата норма от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПТКП отм./ за разрешаване на спорния въпрос. Ответникът, Петър Георгиев Петров взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Петър Георгиев Петров срещу цитираното решение издадено от директора на ТП на НОИ Хасково. С него се отхвърля жалба на Петър Георгиев Петров срещу разпореждане № 4811018440/ПР32/09.01.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Хасково. С него на основание чл. 68, ал. 1 КСО му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.11.2011 г. с осигурителен стаж от 2 категория труд - 6месеца и 25 дни, осигурителен стаж от трета категория труд - 36 г. 03 м. 23 дни и на основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към 3 та категория - 37 години и 9 дни. Пенсията се изплаща 100% - 187.76 лева. Срещу това разпореждане е подадена жалба в която се поддържа нарушение на закона, тъй като не му е признат за втора категория стажът в СУ "Заводски строежи" Димитровград въпреки приложеното от него удостоверение УП - 3, като неправилно органът е приел за определящо отметката в трудовата книжка за длъжността "началник на енергомеханичен отдел" за периода от 01.08.1981 г. до 22.09.1989 г. и че този стаж е от III категория. Това не попречило обаче на органа във връзка с представени от жалбоподателя доказателства в този период да приеме, че има стаж от втора категория, поради което счита, че осигурителят като е издал УП - 3 и определил стажа от II категория все пак е имал някакво основание за това. С твърдения от фактическа страна за получаване на годишни премии и суми като допълнително материално стимулиране жалбоподателят е искал да се провери доходът му през посочени от него години с оглед вероятността за изменение на индивидуалния коефициент и преизчисляване на размера на отпуснатата му пенсия. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му и това решение е предмет на жалбата му пред съда. Възраженията му са били за незаконосъобразност на решението и разпореждането с искане за отмяната им. Спорните въпроси отново са за определяне на категорията на осигурителният стаж в процесния период от 18.05.1981 г. - 22.09.1989 г. както и размера на допълнителните възнаграждения с оглед промяната на коефициента и увеличаване на размера на отпуснатата му пенсията. Съдът е разгледал по същество жалбата която е приел за основателна. По делото е установена хронологията на издаваните от пенсионния орган разпореждания и решения на директора на ТП на НОИ Хасково. По делото е назначена и съдебна експертиза от заключението на която и доказателствата по делото съдът е приел, че административният орган при решаване на въпроса по същество не е изложил достатъчно мотиви по всички възражения от страна на жалбаподателя. На торо място е прието, че административният орган не положил служебно усилия за установяване на всички относими към разрешаване на въпроса факти поради което са допуснати нарушения при издаване на решението съставляващи основания за неговата отмяна. При отмяна на решението са дадени указания за пълно изследване на доказателствата относими към разрешаването на случая и делото е върнато на административиня орган за ново произнасяне. Изложени са подробни мотиви по всички доводи и възражения на страните след което е постановено решението. Решението е правилно. Поддържаните доводи за нарушение на материалния закон са неоснователни. Съдът е обсъдил въз основа на представените по делото и с административната преписка доказателства и правилно е приел че така събрани и обсъдени от административния орган не сочат еднозначно на изведения фактически и правен извод за неоснователност на жалбата. Приложението на материалния закон от административния орган е неправилно с оглед на непълнотата на доказателствата които да дават основание за определяне на осигурителния стаж положен в спорния период. Този извод се подкрепя и от представените с касационната жалба доказателства събрани от административния орган след постановяване на обжалваното решение. Тези доказателства дават основание да се приеме, че в административното производство не са били събрани всички относими доказателства които органът е могъл и е бил длъжен да събере и които са от значение за разрешаване на спора и следва да бъдат преценени от административния орган. Този извод е в подкрепа на изводите на съда, че административното производство е проведено при нарушения на администартивно производствените правила и следва да бъде проведено отново. Неоснователни са касационните доводи, че има въпроси по които органът се е произнесъл и по тях не следва да се взема отново отношение. Във връзка с подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст административният орган следва да вземе предвид всички новонастъпили факти и доказателства които ги установяват и които променят изводите във връзка с отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както се установява, в административното производство непрекъснато се представят доказателства от жалбоподателя /такива с които е успял да се снабди/ както и доказателства, събрани по инициатива на административния орган и които са от значение за преценката относно спорните въпроси поради което не може да се приеме, че някои въпроси са вече разрешени и е недопустимо да бъдат пререшавани. Тъкмо обратното разпорежда нормата на чл. 99 КСО която предвижда, че вече влязло в сила разпореждане може да бъде изменено при наличие на нови доказателства във връзка с осигурителния стаж, доходи и гражданско състояние, при наличие на неистински или подправен документ, неправилно отпускане или отказ за отпускане на пенсия, определяне на по голям или по малък размер и др. Нови доказателства се представят и с касационната жалба, събрани от административния орган след издаване на решението на съда с които се цели установяване на касационни основания за отмяна на решението, а всъщност представляват нови фактически установявания по съществото на спора. Тези доказателства обаче следва да бъдат преценявани на първо място от административния орган в производството пред него и след това евентуално от инстанцията по същество. В настоящето производство непълнотата на доказателствата не е касационно основание. Тяхното събиране е възложено от закона на административния орган който изпълнява в пълен обем служебното начало за събиране на доказателствата. Това задължение е разпоредено в чл. 9 АПК и чл. 35 и чл. 36 от АПК. За производството пред съда са приложими разпоредбите на чл. 170 и чл. 171 АПК които в случая не са нарушени. Административният орган е този който има отговорността за събирането на доказателствата и да напътства страните - чл. 9, ал. 4 АПК при упражняване на процесуалните им права за защита на интересите им. Ето защо доводите, че някои от въпросите не са били поставени от Петър Петров в административното производство или че по някои от тях той не е възразил или че е оспорил и въпросът е вече разрешен са неоснователни. Правилни са изводите на съда и по отношение на мотивите за издаване на акта. В тях следва да има обсъждане на всички въпроси и доказателства от значение за спорното право което дава възможност за защита на заявителя и за проверка на акта от страна на съда при обжалването му. При отсъствие на мотиви в пълния им обем съдът правилно е приел, че са налице пороци съставляващи основания за отмяна на акта като незаконосъобразен. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат тъй като искането на ответника не е доказано. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд шесто отделение