Решение № 1386 от 14.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 26/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Кмета на Община Иваново и от А. Х. А., насочени против Решение 3171/05.11.2024 г., постановено по административно дело 741/2023 г. по описа на Административен съд Русе, в съответните му части. Касационната жалба на Кмета на Община Иванова е насочена против решението, в частта, с която е отменена негова Заповед 5/08.11.2023 г., в частите нареждащи премахване на незаконни строежи, наименувани Подпорни стени огради и Барбекю. Сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяна на съдебното решение, в оспорената част, след което да се потвърди заповедта в тези части. Касационната жалба на А. Х. А. е против съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 5/08.11.2023 г. на Кмета на Община Иваново, в частите нареждащи премахване на незаконни строежи, наименувани Басейн и Масивна сграда (в строеж). Оспорват се правните изводи на съда относно законосъобразността на процесната заповед, в съответните й части, поради което се иска пререшаване на спора чрез отмяната им. Касационната жалба на Кмета на Община Иваново се поддържа от главен юрисконсулт Ц. Тодорова, която моли да бъде уважена и оспорва жалбата на насрещната страна, съображения за което излага в отговор и писмена защита. Касационната жалба на А. Х. А. се поддържа от адвокат Е. Костадинова, която моли да бъде уважена по съображения, съдържащи се в писмена защита. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на А. Х. А. и за основателност на касационната жалба на Кмета на Община Иваново. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационна жалба на А. Х. А. е неоснователна. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти относно строежите Басейн и Масивна сграда (в строеж), след което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, като е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед, в частта, нареждаща премахване на посочените два строежа се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като съответстват на доказаните факти и на приложимия закон. Релевантните за спора обстоятелства, свързани с вида, местоположението, периода на изграждане, характеристиките на сградата и басейна, както и обстоятелството, че са изградени без строителни книжа, са били установени посредством събраните по делото доказателства, в това число и от заключенията на назначеното вещо лице, и не са били опровергани от жалбоподателя по съответния ред. Въз основа на тези факти, правилен и обоснован е изводът на съда за това, че описаните в заповедта строежи, наименувани Басейн и Масивна сграда (в строеж), представляват незаконни строежи по смисъла на закона. Тези строежа са индивидуализирани в достатъчна степен, така, че не се поражда съмнение относно това, какво подлежи на премахване. Въпреки, че в имота е съществувала стара постройка, същата посредством извършените от А. строително-монтажни дейности без строителни книжа, напълно е изгубила своя предходен вид и състояние, поради което правилно е разпоредено премахването на наличната понастоящем сграда, във вида, който е установен от контролните органи. Що се отнася до втория строеж, въпреки, че същият не е готов за експлоатация, то правилно е квалифициран като строеж, представляващ басейн с посочени в заповедта размери, с оглед наличието на изкоп с правоъгълна форма със стоманобетонова конструкция, с преливник и помпено помещение. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното от А. Х. А. решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против заповедта, нареждаща премахване на Басейн Масивна сграда (в строеж), е постановено при правилно приложение на закона и е обосновано, то следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба на Кмета на Община Иваново е частично основателна. Касационният съд споделя мотивите, развити в съдебното решение, обуславящи отмяна на заповедта, в частта й, с която е наредено премахването на Подпорни стени огради. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза се установява, че част от разпоредения за премахване строеж представлява ажурна ограда, за която на преценка подлежи обстоятелството, дали не попада под приложното на чл. 151, ал. 1, т.11 ЗУТ, в която хипотеза не се изисква разрешение за строеж за изграждането й. Относно подпорните стени, по делото има данни, че са изградени през тридесетте години на двадесети век, тоест на установяване подлежи дали по отношение на тях не е приложим института на търпимост. Тези факти обуславят правилност на извода на първостепенния съд, според който административният орган е следвало да разграничи подпорната стена от оградата, както и да установи относимите за всеки един от строежите обстоятелства. След като строежът, чието премахване е наредено, не е точно установен и конкретизиран по вид, параметри, период на изграждане, това е достатъчно основание за отмяна на заповедта в тази част, както е сторил съдът, поради което решението му в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неправилен е изводът на административния съд относно така нареченото Барбекю, за който е приел, че не представлява строеж по смисъла на закона, а е градински елемент, попадащ под приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 12 ЗУТ и за изграждането му не е било необходимо издаването на разрешение за строеж. Установени са характеристиките на този обект, който е трайно прикрепен към земята и не може да бъде преместен, изграден е от каменна зидария, бетонова настилка за под и масивен дървен покрив, покрит с керемиди. Тези елементи и особености на обекта, безспорно го квалифицират като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който като построен без строителни книжа се явява незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и правилно е бил разпореден за премахване. Горните мотиви обуславят неправилност на съдебното решение в частта, с която съдът е отменил заповедта на Кмета на Община Иваново, в частта й, с която е наредено премахването на строеж Барбекю, като вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на А. Х. А. в същата част. При този изход на спора, а именно преобладаващата част от съдебното решение се потвърждава, касационният съд не намира основание да изменя размера на присъдените от първостепенния съд съдебно-деловодни разноски. В полза на Община Иваново следва да се присъдят разноски в общ размер на 500 лева, от които сторени, но невъзложени от съда разноски за вещо лице, изследвало строеж Барбекю и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за представителството пред ВАС. Претенцията на А. Х. А. за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство е неоснователна, доколкото касационната му жалба е оставена без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,