Решение № 4492 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК вр. чл. 219 ЗУТ. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Институт по заваряване АД и Нирстрой ЕООД, против Решение 6331/31.10.2022 г., постановено по административно дело 2363/2022 г. по описа на Административен съд София-град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Нирстрой ЕООД срещу Заповед РА50-60/26.01.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която е разрешено изработването на проект на ПУП ИПРЗ в териториален обхват УПИ II Институт по заваряване, поземлени имоти с идентификатори 68134.1500.2758, 68134.1500.2759 и 68134.1500.2760 по КККР, кв. 56, м. Дружба 1 I и II част, район Искър, гр. София. В касационната жалба на Институт по заваряване АД са изложени доводи за недопустимост на съдебното решение, алтернативно за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационната жалба се поддържа от адвокат Л. Владикин, който моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмени бележки. В касационната жалба на Нирстрой ЕООД се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на оспорената заповед. Тази касационна жалба се поддържа от адвокат А. Чалева, с молба да бъде уважена. Ответникът главният архитект на Столична община се представлява от юрисконсулт Д. Петрова, която излага доводи за неоснователност на касационните жалби и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. За другата ответна страна - Институт по металолеене и леярски технологии АД се явяват адвокат Р. Вакрилова и адвокат А. Пенгезова, които оспорват касационните жалби по съображения, съдържащи се в писмена защита. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби и предлага съдебното решение да се отмени. Върховният административен съд намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от страни, участвали в съдебното производство, за които решението е неблагоприятно. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон касационният съд е длъжен да следи служебно. В изпълнение на тази норма и като съобрази събраните по делото доказателства и установените посредством тях факти, настоящият състав счита, че Административен съд София-град се е произнесъл по недопустима жалба. Предмет на оспорване пред първостепенния съд от страна на Нирстрой ЕООД е Заповед РА50-60/26.01.2022 г. на главния архитект на Столична община, издадена на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, по подадено заявление от собствениците на имотите, включени в обхвата на УПИ II Институт по заваряване, с която им е разрешено да изработят проект на ПУП изменение на плана за регулация и застрояване в посочения обхват. Преди да разгледа спора по същество, съдът е приел подадената жалба за допустима, като е разсъждавал относно характера на оспорения акт като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 ЗУТ и подлежащ на съдебен контрол. Относно процесуалната легитимация на оспорващото дружество е приел, че за него е налице правен интерес съгласно чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като е съсобственик на УПИ I-2090 складово-производствена дейност /поземлен имот с идентификатор 68134.1500.2090/, който имот е съседен на процесния. Този му извод е неправилен и обуславя недопустимост на съдебното решение. Действително, по делото е установено, че Нирстрой ЕООД се легитимира като съсобственик на имот, съседен на УПИ II Институт по заваряване, по отношение на който с оспорената заповед е стартирано производство по чл. 135 ЗУТ. Това производство е първата фаза от процеса по изменение на устройствения план и приключва със заповед, с която се отказва или разрешава изработването на проект. Одобряването на окончателния проект за изменение на ПУП се извършва в следващата втора фаза на производството и приключва със заповед за одобряване на проекта, като именно тази заповед подлежи на оспорване от лицата, посочени в чл. 131 ЗУТ. Собственикът на съседен имот на УПИ II Институт по заваряване би имал правен интерес по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ едва след издаването на заповед по чл. 134 ЗУТ, с която се одобрява проектираното изменение. Правен интерес да оспорят заповед по чл. 135 ЗУТ имат само лицата, които са собственици или носители на ограничени вещни права върху имотите, включени в предметния обхват на процедираното изменение, а това в случая са Институт по металолеене и леярски технологии АД и Институт по заваряване АД. Интересът е обвързан единствено с обстоятелството, че се спира прилагането на действащия устройствен план в частите, за които се отнася допуснатия за изработване проект в този смисъл е разпоредбата на чл. 135, ал. 6 ЗУТ. Оспорващото дружество не се легитимира като носител на вещни права върху УПИ II Институт по заваряване, предмет на оспорената заповед. Вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е категорично, че проектът не засяга собствения му имот УПИ I-2090 складово-производствена дейност, тъй като този имот не е предмет на разработката и с нея не се предвижда промяна в регулацията и застрояването му. Следователно, по отношение имота на Нирстрой ЕООД забраната по чл. 135, ал. 6 ЗУТ е неприложима, което изключва интереса му от оспорване на заповедта. В изложения по-горе смисъл е Решение 11030/02.11.2021 г. по адм.д. 7650/2020 г. на Върховния административен съд, II отд. Първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба, подадена от лице без правен интерес от оспорването на Заповед РА50-60/26.01.2022 г. на главния архитект на Столична община, поради което е постановил недопустимо решение. То следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. При този изход на спора - недопустимост на първоначалната жалба, сложила начало на съдебното производство, разноските следва да бъдат понесени от подателя й - Нирстрой ЕООД, като такива ще се присъдят в полза на Столична община за осъщественото представителство от юрисконсулт пред двете съдебни инстанции в общ размер на 200 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение