Решение № 424 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5620/2007 г.

Решение № 424 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5620/2007 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Златка Русева Производството е по член 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Ц. Л. в процеса на касационното производство и заместена от законните си наследници И. Т. Л. и Т. И. Л., против решение № 384/11.07.2007 г. на Русенски окръжен съд, постановено по гр. д. № 269/2007 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение, като се иска неговата отмяна в обжалваната му част. Ответникът по касационната жалба С. И. П. моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Постъпила е касационна жалба и от С. И. П. против горепосоченото въззивно решение, и се правят оплаквания, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се иска неговата отмяна, в обжалваната му част. Ответниците по касационната жалба И. Т. Л. и Т. И. Л. молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: По касационната жалба на И. Т. Л. и Т. И. Л.: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. С решението си въззивният съд е отменил решение № 241/25.01.2007 г. постановено по гр. д. № 3592/2006 г. по описа на Русенски районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на С. И. П. правото на собственост на А. Ц. Л. върху таванско помещение с площ от 42,26 кв. м и е осъден да й предаде владението и вместо него е постановено: отхвърля иска в тази част като неоснователен. Със същото решение въззивният съд е отменил горепосоченото решение на Русенски районен съд в частта, с която е отменен на основание член 431, ал. 2 от ГПК (отм.) нот. акт № 137, т. Х, рег. № 13858, н. д. № 1524/04 на нотариус № 221 с район на действие РРС, по отношение на таванско помещение със застроена площ от 42,26 кв. м и вместо него е постановено: отхвърля искането за отмяна на нотариалния акт в тази му част, като оставя в сила решението в останалата му част. Предмет на касационната жалба е въззивното решение, в частта му, с която е отхвърлен иска на първоначалната ищца А. Л., с който е признато за установено по отношение на ответника правото й на собственост върху таванско помещение от 42,26 кв. м и за осъждането му да й предаде владението върху същото, както и в частта, в която е отхвърлен иска й за отмяна на нотариален акт № 137, т. Х, н. д. № 1528/2004 г. При анализа на доказателствата по делото и тяхната преценка относно процесното таванско помещение от 42,26 кв. м, съдът е стигнал до извода, че ответникът С. П. е придобил същото в резултат на давностно владение, което владял от закупуването на дела на Т. И. Л., осъществено чрез покупко- продажба на 3.10.1994 г. по силата на нотариален акт № 159/1994 г., тъй като нито наследодателят на ищцата до смъртта си на 26.04.2003 г., нито тя самата са искали достъп до това помещение, нито са могли да имат такъв от друго място, поради неотваряне на предвидения за това вход към вътрешните стълбища по предвиденото при извършената делба по гр. д. № 318/1989 г. по описа на Русенски окръжен съд между наследодателя на първоначалната ищца А. Л. Д. Ц. и праводателя на ответника Т, поради което в полза на последния е изтекла предвидената в закона десетгодишна давност към 2004 г. и същият се легитимира като собственик на процесното таванско помещение. Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни. Видно от приложеното на лист 4 от делото решение по гр. д. № 318/1989 г. по описа на Русенски окръжен съд, в дял на наследодателя на първоначалната ищца А. Л. Д. Ц. Ц., с дял първи, е поставена западната част от масивна жилищна сграда, състояща се от спалня, кухня-столова, баня- клозет, дрешник, две антрета и предверие със застроена площ 49,50 кв. м, избено помещение от 8.03 кв. м (процесното), таванско помещение с площ 42,26 кв. м (процесното) и 2,50 кв. м от общите части (припадащата се част от стълбището за мазата и тавана), заедно с 159,50/272 идеални части от дворното място от 272 кв. м, описано в решението, а на праводателя на ответника С. И. Л., с дял втори, е поставена източната част от масивната жилищна сграда, състояща се от дневна -спалня, кухня-столова, баня клозет, дрешник, антре със площ 43,80 кв. м, с избено помещение от 5,58 кв. м площ, таванско помещение с площ 37,30 кв. м площ и 2,20 кв. м площ от общите части (припадащата се част от стълбище за изба и тавана), заедно с 112,50/272 ид. части от двороното място описано в решението. При извършената делба са били предвидени преустройства, с оглед така оформените дялове, за което има данни по приложеното като доказателство по делото на лист 55 в първоинстанционното производство заключение на вещо лице С. Д. Пред въззивния съд е депозирано заключение по назначената съдебно-техническа експертиза от вещо лице инж. Р (лист 33 от делото), по което са налице данни за извършени преустройства, предвидени по извършената през 1989 г. съдебна делба. В изложението на вещото лице Р. в т. 1 от същото е посочено, че предвидените в проекта по делбата преустройства в таванското помещение са били изпълнени, както е било предвидено за двата дяла, като в момента на огледа същите били заключени от ответника С. Така установеното по делото обаче не е основание да се приеме, че за ответника е изтекъл предвидения в закона давностен срок от 10 години, годен да го направи собственик на така оформените две самостоятелни тавански помещения. Останал е неизяснен въпроса от съда, кога са извършени тези преустройства на тавана, с оглед изпълнението на предвиденото по делбата и от кого. Това обстоятелство е важно, защото е свързано с изясняването на друг важен факт, а именно откога ответника е завладял таванските помещения, като ги е заключил, както се твърди от свидетелката И на ответника, и държи ключовете при себе си, защото е от значение за определяне на началния момент на започналата да тече давност в полза на ответника, за каквато се твърди от негова страна. Неправилно и без да обсъди и вземе предвид останалите доказателства по делото, съдът приема, че това е момента на закупуване на имота от ответника С, без да е изяснено кога и как са извършени преустройствата, които е констатирало вещото лице Р. Ето защо, изясняването на тези въпроси е от важно значение за правилното решаване на повдигнатия спор. По жалбата на С. И. П.: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. Предмет на касационната жалба е въззивното решение, в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е признато за установено по отношение на С. И. П. правото на собственост на първоначалната ищца А. Л. върху избено помещение с площ 8,03 кв. м и 2,50 кв. м идеални части от припадащите се части към стълбището за избата и тавана и е осъден да предаде владението на същите. Навеждат се оплаквания, че съдът незаконосъобразно е отказал да приложи института на придобивната давност по отношение на избеното помещение, позовавайки се на това, че същото е принадлежност към жилището, като касаторът се позовава на наличие на складово помещение-дрешник в жилището на ищцовата страна. Тези оплаквания са неоснователни. Съгласно разпоредбата на член 38 от ЗС при сгради, в които етажи или части от етаж принадлежат на различни собственици, като общи за всички собственици са посочени стълбищата и площадките, каквито общи части по смисъла на този закон, представляват процесните 2,50 кв. м от припадащите се части към стълбището за избата и тавана на процесната сграда. Следователно като такива, те не могат да се придобиват по давност. По отношение на процесната изба, важи същото правило, тъй като тя се явява принадлежност към жилището и следва същото по своето предназначение, а доводите за наличие на складово помещение в жилището на ищцата в случая са без значение и са неотносими към въпроса за прилагането на института на придобивната давност в настоящия случай. Неоснователно е и оплакването, изложено в касационната жалба, за присъдените разноски, тъй като въззивният съд ги е присъдил в съответствие с предвиденото разпоредбата на член 64, ал. 1 от ГПК (отм.). Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд