Решение № 428 от 4.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2271/2011 г.

Решение № 428 от 4.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2271/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството пред касационната инстанция е образувано по повод депозирани жалби срещу решение на ОС - Варна, постановено по внчхд № 459/11 г., както следва:

• жалба от подсъдимия Е. Д., с която се релевира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Искането е за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК;

• жалба адв. Я., представляващ частната тъжителка К. Г., с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваната решение. Жалбоподателят се позовава на липсата на обвързаност между двете производства, поради което се моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, пледира за оставяне без уважение на двете жалби, тъй като наказателното производство е било прекратено правилно.

Частната тъжителка и нейният повереник, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват.

Подсъдимият Е. Д. и защитата му, редовно призовани не се явяват. Депозирани са писмени бележки от защитника - адв. Г.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 73 от 15.02.2011 г., постановена по нчхд № 3215/10 г., Районен съд - Варна е признал подсъдимия Е. В. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

С горепосочената присъда, съдът се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, както и по отношение на деловодните разноски.

С решение № 187 от 07.06.2011 г., постановено по внчхд № 459/11 г., Варненският окръжен съд е отменил горепосочената присъда в наказателната й част и по отношение на разноските, след което е прекратил наказателното производство. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Двете касационни жалби са допустими, но неоснователна.

Правилно и законосъобразно, втората инстанция с решението си е отменила присъдата на РС - Варна в наказателната й част, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, е прекратила наказателното производство. Окръжният съд в хода на въззивното съдебно следствие е установил, че на 18.05.2011 г. с влязла в сила присъда, постановена по нчхд № 3723/10 г. по описа на РС - Варна, подсъдимата по него К. Г./частен тъжител в настоящото дело/ и частният тъжител Е. Д./подсъдим по настоящото дело/ за престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК са били освободени от наказания, поради приложена реторсия на основание чл. 148, ал. 3, вр. чл. 146, ал. 2 от НК. Категорично установено е, че двете производства /по нчхд № 3723/10 г. и настоящото/, касаят един и същ инцидент, състоял се на 07.05.2010 г. Тези факти, окръжният съд правилно е съотнесъл към приложимите процесуални разпоредби, които не могат да бъдат тълкувани разширително. Разпоредбата, която прокламира принципа "non bis in idem" е тази на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Последната визира забрана за образуване на наказателно

производство, а образуваното такова се прекратява, тогава когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Законодателно с този текст е преклудирана възможността срещу едно лице да се води производство за едно и също престъпление при две обобщени хипотези, а именно наличие на влязла в сила присъда или акт, с който производството е било прекратено. Влезлият в сила съдебен акт има задължителна материална и формална доказателствена сила, и никой субект на правото не може да го коментира, да променя неговите правни последици, поради това, че актът не е правилен или да не го изпълнява. При реторсията задължителният характер на присъдата се разпростира еднакво върху деянието, предмет на частната жалба и насрещно извършеното деяние. Този извод произтича от особеностите на института на реторсията, съдържащ в себе си редица отклонения в материално правен и процесуален аспект. Едно от тях касае наказателната репресия по отношения на която е предоставена възможност на съда при наличието на законовите предпоставки по чл. 148, ал. 3, вр. чл. 146, ал. 2 от НК да освободи от налагане на наказание и двете страни. Постановената присъда по нчхд № 3723/10 г., влязла в сила на 18.05.2011 г. има задължителен характер, както по отношение на деянието предмет на частната жалба, а именно нанесената публично обида на К. Г. от Е. Д., така и по отношение на насрещно извършеното от Д. деяние - веднага е отвърнал с обида. Този съдебен акт представлява процесуална пречка по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК за произнасяне по тъжбата на К. Г. срещу Е. Д., въз основа на която е било образувано нчхд № 3215/10 г. по описа на ВРС. Верността на изводите на ВОС в насока на горното са обусловили и правилността в действията му, а именно отмяна на първоинстанционната присъда в наказателната й част и прекратяване на наказателното производство. Също така, законосъобразни са изводите на въззивната инстанция и по отношение на гражданския иск, в която част присъдата е била потвърдена.

С горното, касационната инстанция изцяло отговаря на оплакванията на частната тъжителка Г., чиято жалба е неоснователна.

Възраженията, които се правят в жалбата на подсъдимия Д. са по същество на казуса, но същите не могат да бъдат предмет на обсъждане, предвид изложеното по-горе за наличие на процесуална пречка за провеждане на ново производство между същите лица за същите деяния.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира за правилно и законосъобразно решението на ОС - Варна, поради което следва да го остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение