Решение № 12610 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7697/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ), чрез адв. Чакалов като процесуален представител, против решение 12231 от 08.04.2025 г., постановено по адм. дело 2155/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед РД-12-133/17.08.2023 г. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което оспорването срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да се отхвърли. Ответникът Т. М. С., чрез пълномощника си адв. Димитрова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство по представен списък. По делото е подадена и частна жалба от изпълнителния директор на БАИ против определение 17265 от 21.05.2025 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за изменение на съдебния акт по отношение на присъдените разноски. Навеждат се доводи за неправилност на определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК и се иска отмяната му. Ответникът - Т. М. С., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваните съдебни актове. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл. 226 АПК, след като с решение 1681/20.02.2025 г., постановено по адм. дело 10025/2024 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение 9734/24.06.2024 г. по адм. дело 8274/2023 г. на Административен съд София- град и определение 13945/06.08.2024 г. по същото дело, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед РД-12-133/17.08.2023 г. на и.д. изпълнителен директор на БАИ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е прекратено служебното правоотношение на Т. М. С. като "главен юрисконсулт" в дирекция "Административно-правно обслужване" в Българска агенция за инвестиции, считано от 21.08.2023 г., с причина за прекратяване - съкращаване на длъжността. С обжалваното решение заповедта е отменена като незаконосъобразна. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 108 ЗДСл във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник на БАИ, в установената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при формално спазване на изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, доколкото щатната бройка за длъжността "главен юрисконсулт" е съкратена, което е една от формите на премахване на длъжността като нормативно определена позиция, но в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК. Достига до извод, че в случая съкращаването на длъжността представлява превратно упражняване на власт, което на общо основание подлежи на контрол за законосъобразност по чл. 146, т. 5 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си при новото разглеждане на делото, решаващият съд при съобразяване с дадените му от касационната инстанция указания и след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за спора факти и обстоятелства, достига до верни правни изводи. Правилен е изводът, че в настоящия случай е налице съкращаване на заеманата от Т. М. С. длъжност предвид доказаното от външна страна и оформено документално със съответните заповеди и ново длъжностно разписание премахване на длъжността главен юрисконсулт в дирекция "Административно-правно обслужване" в БАИ, считано от 21.08.2023 г. Така извършеното съкращение обаче е само формално, тъй като хронологията на действията на административния орган разкрива, че то е предприето по-малко от два месеца след назначаването на служителката на длъжността, която е заемала преди преместването - главен юрисконсулт в дирекция "Административно-правно обслужване" в БАИ, без същевременно да се доказва по какъвто и да е начин наличието на служебна обективна необходимост от извършената длъжностна промяна. Принципно вярно е възражението в касационната жалба, че намаляването на броя на длъжностите в дадена администрация, както и всяка друга структурна или длъжностна реформа в нея е изцяло в оперативната самостоятелност на органа и не подлежи на съдебен контрол. Липсата на компетентност за съда да контролира по същество преценката на административния орган, извършена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, обаче не изключва по принцип възможността за осъществяване на контрол върху законосъобразното упражняване на правомощията му, предоставени в условията на оперативна самостоятелност арг. от чл. 169 АПК. Проверката за законосъобразност на административния акт (в това число издадения по целесъобразност, какъвто е настоящият случай), освен преценка дали органът не е нарушил съответните законови правила, включва задължително и отговор на въпроса дали същият не е упражнил превратно предоставените му по закон правомощия, в резултат на което взетото от него решение да противоречи на целта на закона. Това е така, тъй като условието за законосъобразност на административните актове, закрепено в чл. 146, т. 5 АПК (съответствие с целта на закона) не е установено единствено по отношение на актовете, издавани при обвързана компетентност, а важи за всички административни актове, с които може да бъдат засегнати или застрашени права, свободи или законни интереси на техните адресати. Що се отнася до актовете при оперативна самостоятелност, следва да се посочи, че тъкмо наличието на по-голям избор за органа и свобода на преценка в действията и решенията му, които крият и по-голям риск от административно-властнически произвол, налагат необходимостта от извършването на контрол за упражняване на правомощията в съответствие с целта на закона и при съблюдаване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6 АПК. Следва също така да се подчертае, че с тази проверка съдът не осъществява преценка относно целесъобразността на административния акт, не преразглежда и не пререшава предоставения в изключителната компетентност на органа материалноправен въпрос, в случая извършването на организационни, структурни и длъжностни промени в администрацията, а следи единствено за това дали органът е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, така че да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издаден съответният акт, както и дали неговото издаване съобразно установените по случая факти, е било изобщо насочено към постигането на заложената от законодателя цел. При осъществяването на този контрол в настоящия случай административният съд обсъжда хронологично и в съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на безспорно установените факти по спора правилно приема, че служебното правоотношение на Т. М. С. е прекратено в противоречие с целта на закона, установена в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Служителката е назначена като главен юрисконсулт около месец и половина преди съкращаването на длъжността с новото длъжностно разписание. Заповед РД 12-171 от 03.09.2021 г., по силата на която С. е заемала длъжността главен секретар на БАИ, е отменена със заповед РД 12-102 от 30.06.2023 г., считано от 03.07.2023 г. и е наредено от същата дата да заеме длъжността, която е заемала преди преместването главен юрисконсулт в дирекция Административно - правно обслужване. Тъкмо щатните бройки за това административно звено са обект на настъпилата в рамките на месец и половина по-късно промяна в длъжностното разписание на БАИ, като се предвижда само съкращаването на 1 щатна бройка за длъжността главен юрисконсулт в дирекция "Административно-правно обслужване", която е и единствената в агенцията. Настоящата инстанция споделя извода на административния съд, че в случая така извършеното съкращение е продиктувано от лични мотиви, а не са търсени целите, изложени в доклада от главния секретар на БАИ. По делото са представени писмени сигнали от С., подавани до министъра на иновациите и растежа, в които подробно излага опасенията и твърденията си, че е подложена на натиск да бъде отстранена от позицията, която заема. За наличието на субективно отношение към настоящия ответник сочат не само дадените от лицето обяснения и сигнали, но и показанията на св. С., която също е била служител в БАИ. На следващо място, обосновано съдът отбелязва, че заповед РД 12-102 от 30.06.2023 г. на и.д. изпълнителен директор на БАИ, с която се нарежда С. да заеме длъжността главен юрисконсулт е от същата дата, на която е входирана докладна записка БАИ-КР-15-1 от 30.06.2023 г. до него, в която се сочи необходимостта от предприемане на административни мерки в дирекцията. Законосъобразен е изводът на съда, че е недопустимо съкращението по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл да бъде насочено към конкретен служител. Безспорно извършването на промени в числеността и структурата на БАИ е в правомощията на изпълнителния директор на БАИ, но това следва да бъде в резултат на нормативни промени и доказана необходимост от извършването на реорганизация и оптимизация на административните звена. В конкретния случай не са представени доказателства в тази насока, от които да е видно, че осъществената промяна е резултат на обективна нужда от оптимизиране работата на администрацията и че тази цел ще бъде постигната единствено чрез премахване на щатната бройка за длъжността главен юрисконсулт в дирекция "Административно-правно обслужване". В случая въз основа на конкретните факти по делото, съдът извършва дължимата преценка относно постигането на заложената в закона цел, като достига до верния извод, че съкращаването на служителя Т. С. не е извършено за легитимната цел, преследвана от законодателя с нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В разглеждания контекст обстоятелствата около процесното съкращаване навеждат на извод, че административният орган действа недобросъвестно, като назначава служителя на длъжност, която непосредствено след това е подлежала на съкращаване. Логически, фактологично и правно обоснован е изводът на първата инстанция, че крайната цел на поредицата от действия на административния орган, приключили с издаването на оспорената заповед с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, не е насочена към обезпечаване работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности на администрацията, а към освобождаване на конкретен служител от заеманата от него длъжност. По този начин касаторът изпълнява само формално изискванията, посочени в разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Въз основа на обстоятелствата във всеки конкретен случай съдът може и следва да извършва преценка за това дали с последователността от действията си, съпътстващите ги документи и доказателства по преписката органът действително преследва постигането на заложената от законодателя цел или упражнява превратно властническите си правомощията, в резултат на което издава незаконосъобразен акт, страдащ от порока по чл. 146, т. 5 АПК. Обосновано и при правилна преценка на установените по делото факти първоинстанционният съд приема, че в настоящия случай доказателства за недобросъвестността на органа по назначаването се съдържат в административната преписка, от която се установяват факти, които показват преследваната цел, различна от законната. Предвид гореизложеното, като приема жалбата на Т. С. за основателна и отменя заповедта на и.д. изпълнителен директор на БАИ за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, решаващият съд постановява правилно решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Частната жалба срещу определение 17265 от 21.05.2025 г. е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок. С обжалваното решение съдът осъжда БАИ да заплати на оспорващата в първоинстанционното производство направените разноски в общ размер от 2 900 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, от които адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лева по адм. дело 8274/2023 г. по описа на АС София - град, адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лева по адм. дело 10025/2024 г на Върховния административен съд и адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева за първоинстанционното дело при новото му разглеждане. С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът оставя без уважение молбата на Българската агенция за инвестиции за изменение на решението в частта за разноските. Излага съображения, че с оглед изхода на спора жалбоподателят на основание чл. 143, ал. 1 АПК има право на присъждане на направените разноски при първоначалното разглеждане на делото, в производството пред касационната инстанция съгласно чл. 226, ал. 3 АПК и при повторното разглеждане на делото, които са присъдени в пълен обем съобразно представените доказателства за действителното им заплащане и списъка по чл. 80 ГПК. Определението е незаконосъобразно. Неправилно съдът включва в разноските за адвокатско възнаграждение, направените такива във връзка с отговора на процесуалния представител на Т. С. срещу определение 13945/06.08.2024 г. по адм. дело 8274/2023 г. по описа на АС София - град. Цитираното определение е постановено в процедура по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и съобразно трайната практика на ВАС в това производство страните нямат право на разноски, тъй като същото има за предмет претенцията за допълване или изменение на съдебния акт в частта на разноските, с който е приключило главното производство. При решаване на въпроса за дължимостта и размера на разноските страните не могат да претендират още веднъж присъждането на нови такива. Поради това обжалваното определение 17265 от 21.05.2025 г. по адм. дело 2155/2025 г. е неправилно, като неправилно е и решението в частта за разноските, тъй като са присъдени 400 лева в повече. На същото основание такива разноски, претендирани в същия размер не се дължат и за настоящата касационна инстанция за отговора на процесуалния представител на Т. С. по частната жалба на изпълнителния директор на БАИ, подадена срещу обжалваното определение. В останалата им част адвокатските възнаграждения, заплатени за производството пред административния съд при първоначалното и повторното разглеждане на делото, както и за производството пред касационната инстанция правилно са присъдени в пълния и доказан с документи за реалното им извършване общ претендиран размер от 2 500 лева, от които: 1250 лева - по адм. дело 8274/2023 г. на АССГ, 1 000 лева - по адм. дело 10025/2024 г. на Върховния административен съд и 250 лева - по адм. дело 2155/2025 г. на АССГ. Направените възражения от процесуалния представител на административния орган за прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени от С. по адм. дело 8274/2023 г. на АССГ и адм. дело 10025/2024 г. на ВАС са неоснователни. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на пълномощника на оспорващата пред първата инстанция, настоящият състав намира, че същите правилно са присъдени в пълния претендиран размер и не следва да се редуцират. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, като се отмени и обжалваното решение в частта, в която БАИ е осъдена да заплати на Т. С. направените по делото разноски за сумата над 2500 лева до присъдения размер от 2900 лева. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, в тежест на БАИ следва да се възложат направените такива в размер на 1 000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 16.06.2025 г. и банково извлечение за внасянето му. Същото не е прекомерно, тъй като е в минималния размер за дела с такъв характер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, пораки което възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,