Решение № 960 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10952/2011 г.

Решение № 960 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10952/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Джими" ООД, гр. Враца, чрез пълномощника му - адв. Пламен Вълканов, против Решение № 506/02.05.2011 г. постановено по адм. дело № 246/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП не се явява и не се представлява. От пълномощника му - юрисконсулт Ушилова е постъпил отговор срещу касационната жалба, с който оспорва същата, като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на "Джими" ООД против Ревизионен акт № 060900461/17.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с Решение № 93/25.02.2010 г. на Директора на Д"ОУИ"-Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 01 - 04.2009 г. по фактури, издадени от "Строй кампани" ЕООД - гр. Враца и "Месопродукт" ООД, общо в размер на 98 427.98 лева, в резултат на което са определени задължения за внасяне на ДДС, в размер на 15 259.56 лв. и лихви в размер на 1 514 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е установил следното: Доставчикът "Месопродукт" ЕООД е издал фактури № 4/21.01.2009 г. с данъчна основа 10000 лева и ДДС 2000 лева с предмет на доставка лек автомобил и фактура № 5/30.01.2009 г. за платен наем за период м. 04 - м. 12.2008 г. на офис и паркинг. Представени са договор за продажба на лек автомобил и договор за наем между двете дружества. По отношение на фактура № 4/21.01.2009 г., издадена от "Месопродукт" ЕООД, съдът е счел, че законосъобразно органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като липсват доказателства страните по сделката да са уговорили допълнително плащане и сумата на автомобила от 700 лева, съгласно договора за покупко-продажба, е покрита още с фактура № 3/08.10.2008 г. Другата фактура, издадена от "Месопродукт" ООД е по договор за наем от 20.10.2006 г., с който доставчикът отдава на жалбоподателя офис и паркинг от 50 кв. м срещу наемната цена от 100 лева месечно, като с фактура № 5/30.01.2009 г. е платен наем за период м. 04 - м. 12.2008 г. Анализирайки разпоредбите на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 4 от с. з. съдът е обосновал извода, че законосъобразно е признато правото на данъчен кредит на жалбоподателя само за 3 от 9-те месеца, посочени във фактурата, тъй като същото е упражнено през м. 01.2009 г. и съобразно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС този месец се явява един от следващите три данъчни периода единствено за октомври, ноември и декември 2008 г. Поради това за останалите 6 месеца законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит в размер на 120 лева, върху данъчна основа от 600 лева. Относно доставчика "Строй кампани" ЕООД - отказано е право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени през данъчни периоди м. 01 - м. 04.2009 г., с предмет на доставките, както следва: фактура № 136/08.01.2009 г. - резервоар за пропан-бутан, фактура № 137/10.01.2009 г. - резервоар за светло гориво, фактура № 140/19.01.2009 г. - анкерни болтове-бензиностанция, шаблонни плочи, закладни части, метална конструкция обслужваща сграда, метална конструкция навес газов резервоар, фактура № 142/17.02.2009 г. - армирана мрежа, метални планки, стълбове за осветление, мълниеприемна мачта, фактура № 143/17.02.2009 г. - анкерни болтове, шаблони плочи, закладни части, двойно Т-профил, фактура № 144/17.02.2009 г. - шперплат, фактура № 145/05.03.2009 г. - влагоустойчив шперплат, фактура № 149/02.04.2009 г. - профилна тръба, профилирана ламарина, влагоустойчив шперплат, армирана мрежа, фактура № 155/23.04.2009 г. - метални изделия и арматурна мрежа, фактура № 158/25.04.2009 г. - технологично образуване за цистерни за светли горива, фактура № 161/07.04.2009 г. - армирана мрежа, профилна тръба, шперплат и горена тел и фактура № 162/07.04.2009 г. - периодичен профил и материали по опис. Съдът е приел, че законосъобразно органите по приходите са приложили разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 70, ал. 5 от с. з. и не са признали право на данъчен кредит на дружеството жалбоподател, поради липса на реално извършени доставки, а само префактуриране на стоките, чиито доставки са извършени от предходни доставчици. За да обоснове тези си изводи административният съд е обсъдил приложените по делото доказателства относно произхода на процесните стоки предмет на продажба от "Строй кампани" ЕООД, а именно договор от 17.04.2009 г. със "Стимекс" ООД гр. Хасково и договор № S-KOM 1601/16.01.2009 г. с "Хелиос-метал център" ООД, като за установяване предаването на изброените стоки от "Строй кампани" ЕООД на "Джими" ООД са представени 14 броя приемо-предавателни протоколи. Същите са оспорени от ответника по отношение на достоверността на съдържанието, датата и автентичността на същите. В тази връзка е прието заключение на съдебно-почерковата експертиза, въз основа на която съдът е установил, че подписите на възложител и изпълнител са на представители на двете дружества, поради което е приел, че авторството на оспорените документи е доказано. По отношение на съдържанието, тъй като оспорените документи са частни свидетелстващи такива, е приел, че не е налице доказване на истинността им. От представените Договор за наем на недвижим имот от 23.12.2008 г., допълнителното споразумение към него от 24.12.2008 г. и свидетелство за регистрация на товарен автомобил "Щаер", е установил, че през процесните данъчни периоди доставчикът е държал под наем 1 дка от Поземлен имот № 052029 в землището на с. Руска Бяла, непосредствено до обекта на жалбоподателя и че е разполагал с товарен автомобил, осигуряващ му възможност да извърши превоза на фактурираните стоки. От друга страна обаче доказателства за такъв извършен превоз от прекия доставчик, както и за съхраняването им на закрито за сметка на "Строй кампани" ЕООД от неговите доставчици или от трето лице не са представени по делото, а с оглед спецификата на стоките, такова съхранение на закрито е било необходимо. Освен това е приел, че липсват доказателства за фактическо предаване на процесните стоки от предходните доставчици на прекия такъв, включително такива за транспортирането им до място, където той ги съхранява или съответно за отделянето и пазенето им от неговите доставчици. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза за плащането по процесните фактури според съда не е достатъчен факт да се приеме, че е на лице реална доставка на стоки. Във връзка с отказаното право на приспадане на данъчен кредит за извършени услуги по фактури: № 144/17.02.2009 г. с предмет - извозване на трошен камък и камък минералбетон, извозване земна маса от изкопи бензиностанция, № 145/05.03.2009 г. с предмет - извършване на услуга с кран, № 146/23.03.2009 г. с предмет - насипи от нестандартна баластра, № 147/24.03.2009 г. с предмет - премахване на горен пласт пясъци и глина и превоз, № 151/03.04.2009 г. с предмет - машинен изкоп, ръчен изкоп, кофраж стена, подложен бетон и № 152/03.04.2009 г. с предмет - извозване пръст и извозване на пясък, съдът е обсъдил приетите писмени доказателства - Договор № 1/16.12.2008 г. за възлагане извършването на услуги, два броя свидетелства за регистрация на МПС, пътни листове, експедиционни бележки и дневни актове за извършена работа с кран, извлечения от счетоводни регистри и оборотни ведомости за периода м. 01 - м. 04.2009 г., договор за отдаване на труд № 2/22.12.2008 г., 2 броя трудови договори, писмени обяснения от управителя Любка Кръстева, както и копия от посочените по-горе фактури. Приложен по делото е и договор 03/07.02.2008 г. за извършване на СМР на същия обект, сключен между "Джими" ООД и "Ритлите 97" АД гр. Мездра, както и Разрешение за строеж на "Джими" ООД за изграждане на "Търговски комплекс" с подобекти Бензиностанция с АГСС и обслужваща сграда и БКТП-П-К-20. Ответникът е оспорил достоверността на съдържанието на всички пътни листи, експедиционни бележки и дневни актове представени от "Строй кампани" ЕООД, като в тази връзка е изслушана съдебно-почеркова експертиза, която е дала заключение за това кои лица са подписали всички оспорени документи. АС е изложил съображения относно липсата на визирания в чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС реквизит по отношение процесните 6 броя фактури. Относно приложените по делото пътни листи съдът е констатирал, че в голяма част от тях не са отразени началните и крайни точки на изминатите маршрути, като е посочено в тях единствено - "обекта-базата" или "обекта-депо", което не е годно да определи конкретен маршрут, доколкото не става ясно кои са обектът, базата и депото. Несъответствие е установено и по отношение на пътните листи и експедиционните бележки, свързани с фактура № 144/17.02.2009 г., като в пътните листи е посочен маршрут Враца - Зверино, а в експедиционните бележки е записано, че експедицията на камъка се извършва от Асфалтова база село Паволче. Що се отнася до дневните актове за извършена работа, съдът е констатирал, че в тях са отразени единствено дати, рег. номер на автомобилния кран, имената на водача и отработени часове, без посочване на количествата на извършените работи, като само в малка част от тях е посочен вида на конкретната работа. При липсата на съществен реквизит на спорните фактури относно отразените в тях данъчни събития, съдът е приел, че за жалбоподателя не е налице едно от условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, визирани в чл. 71, т. 1 - т. 7 от ЗДДС, а именно да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, което представлява самостоятелно основание за отказ да се приспадне данъчен кредит по тези фактури. Независимо от това съдът е приел за основателни изводите на органа по приходите за недоказаност на реалното извършване на фактурираните доставки от посоченото за изпълнител "Строй кампани" ЕООД. Фактическото осъществяване на конкретни услуги към жалбоподателя не се установява от наличните по делото доказателства, като липсват доказателства, че соченото за доставчик дружество е предавало, а жалбоподателят е приемал от него извършването на такъв вид дейности. Тези изводи според съда не могат да бъдат променени и чрез заключението на СТЕ, тъй като същото е установило наличието на извършени работи, но не и дали същите са доставени пряко от издателя на фактурите. По отношение на фактура № 147/24.03.2009 г. е приел, че описаната услуга е извършена от "Ритлите 97" АД, а не от "Строй кампани" ЕООД, на основание представен протокол-акт обр. 19 за приемане на работата от извършителя й - "Ритлите 97" АД. Поради гореизложеното съдът е намерил жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за неоснователност на жалбата срещу РА, с който е отказано право на данъчен кредит на касатора за доставките, обективирани във фактури № 4/21.01.2009 г. и № 5/30.01.2009 г., издадени от "Месопродукт" ЕООД, с предмет "лек автомобил Опел Вектра" и "Наем м. 04 - м. 12.2008 г.". Съдът законосъобразно е приел, че в приложения по делото договор за продажба на лек автомобил от 16.10.2008 г. е уговорена цена на автомобила в размер на 700 лв., като липсват доказателства за договорено допълнително плащане, като основание за издаване на процесната ф-ра № 4/21.01.2009 г., извън ф-ра № 3/08.10.2008 г. с предмет същата доставка. По отношение на фактура № 5/30.01.2009 г. също законосъобразно е приел, че не е налице право на признаване на данъчен кредит на касатора за платения от него наем за д. п. м. 04-09.2008 г., поради неупражняване на правото в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС / в ред. й към 2009 г./, вр. с чл. 25, ал. 4 от с. закон. Изложеното обуславя неоснователност на касационната жалба, в тази й част. Неоснователни са и другите доводи на касатора, за наличието на реални доставки по описаните по-горе фактури, с издател - "Строй кампани" ЕООД, имащи за предмет доставка на стоки за обект "Търговски комплекс с бензиностанция с обслужваща сграда, КТП, кафе-ресторант, гуми център, паркинг" в землището на с. Руска Бяла, община-Мездра, в изпълнение на договор № 1/16.12.2008 г. между касатора и този доставчик. По делото е установено, че фактурите са осчетоводени и дължимото за тях ДДС е начислено, както и че обекта е изграден, съответно стоките, предмет на фактурираните доставки, са вложени. Въпреки това, съдът правилно е приел, че осчетоводяването на тези фактурирани доставки, отразяването им в СД и в дневника за продажби и покупки, не е достатъчно за признаване на тяхната реалност, като условие за ползване на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Касаторът е следвало да ангажира други, относими към установяването на този факт доказателства, каквото в случая не е направено. От анализа на събраните в хода на ревизията и пред съда писмени доказателства, законосъобразно е установено, че същите не доказват наличието на реално извършени доставки на стоки, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Липсват доказателства за реалното предаване на тези стоки от прекия доставчик, за наличието на технически, материален и кадрови ресурс у същия за изпълнение на доставките, както и за осъществени от него разходи / за труд, материали, работна ръка, превоз и пр./ по тези доставки. Позоваването от касатора на: 14 бр. приемо-предавателни протоколи, договор за наем на 1 дка земеделска земя в същото землище, непосредствено до обекта на касатора, за складиране на строителни материали, договори от 16.01.2009 г. и от 17.04.2009 г. с предходни доставчици: "Хелиос-метал център" ООД и "Стимекс" ООД за произхода на част от стоките, не са такива доказателства и както правилно е прието и от съда, не установяват реалност на фактурираните доставки на стоки от "Строй кампани" ЕООД на "Джими" ООД. Настоящия състав споделя изводите на съда, че оспорените 14 бр. приемо-предавателни протоколи не са достоверни, поради несправяне с тежестта за доказване истинността им от страна на касатора, на основание чл. 193, ал. 3, изр. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. По делото липсват доказателства за извършен превоз на тези стоки от прекия доставчик до склад на получателя, както и за наличието им в друг склад, за сметка на първия. Такива доказателства не са представени и за предходните доставчици спрямо прекия. От данните по делото, вкл. и от приетата съдебно-техническа експертиза, е установено, че стоките са доставени на обекта от предходните доставчици, като последните се явяват изпълнители, а не "Строй кампани" ЕООД. От изложеното следва извод, който е направен и от първоинстанционния съд, а именно, че "Строй кампани" ЕООД, не е реален доставчик на тези стоки, а е налице само префактурирането им на касатора, по завишени цени, без да има основание. Поради това, независимо от наличието на първични счетоводни документи за тези доставки и от установеното влагане на стоките в обекта, не може да се направи извод, че издателя на процесните фактури е реалния им доставчик. Липсата на материална и кадрова обезпеченост у прекия доставчик за изпълнение на тези доставки, липсата на доказателства за извършено фактическо предаване на тези родово определени вещи от същия на касатора, обосновават законосъобразност на направените изводи за недоказаност на реалното изпълнение, а оттук и за отсъствие на предпоставките на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за упражняване на правото на данъчен кредит от касатора. По идентични на изложените съображения касационната жалба е неоснователна и по отношение на доводите за реалност на доставките на услуги по други 6 бр. фактури, подробно описани по-горе, с издател - "Строй кампани" ЕООД. По отношение на фактура № 147/24.03.2009 г. с предмет на доставка " премахване на горен пласт пясъци и глина и превоз", по делото е категорично установено от Протокол-обр. 19 от 28.12.2009 г., че изпълнител на услугата е друго дружество- "Ритлите 97" АД, Мездра, а не "Строй кампани" ЕООД. По отношение на фактури № 146/23.03.2009 г. и № 152/03.04.2009 г. са представени общо 49 бр. пътни листи /25 бр. към първата и 24 бр. към втората фактури/, за извършени превози, за които обаче правилно е прието, че не установяват извършени услуги - "насипи от баластра" и "извозване на пръст и пясък", тъй като не съдържат основни реквизити, даващи информация за извършената работа. В тях липсват данни за маршрута - начално и крайно място на доставка / посочено като "обекта-базата", "базата -обекта" и като "обекта-депо", "депо-обекта"/, часове на тръгване и пристигане, за името на издателя на пътния лист, поради което и не са приети като годни доказателства, установяващи извършената услуга. За фактурираните услуги по ф-ра № 144/17.02.2009 г. правилно е прието, че събраните доказателства-експедиционни бележки и пътни листи също не установяват реално извършени услуги от посочения пряк доставчик. Представените за м. 01. и за м 02.2009 г. бележки визират като доставчик друго дружество-"Кралтрейс" ООД, а вписаният маршрут в пътните листи / Враца-Зверино/ не съответства на мястото на експедиране на камъка по експедиционните бележки / Асфалтова база-с. Паволче/. За фактурираните услуги с кран по ф-ра № 145/05.03.2009 г., по делото са представени 60 бр. дневни актове, съдържащи номера на автокрана и името на работника. В същите не е отразено мястото на извършената услуга, вида, мярката и количеството на извършената работа / с изключение на два акта/, липсва и подпис на извършилия работата. При тези данни изводът, че същите не установяват реално извършени услуги с кран на процесния обект от страна на издателя на фактурата, са законосъобразни. По делото е установено още, че тези фактури не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, т. е в тях не е посочена вида на услугата и количеството извършена работа, което ги опорочава като документи по чл. 71, т. 1 от ЗДДС. С оглед на изложеното, въпреки наличието на първични счетоводни документи, поради тяхното оспорване и недоказаност реалността на извършените услуги по процесните 6 фактури, изводите на първоинстанционният съд за законосъобразност на издадения РА, в частта му, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по тях се явяват правилни. Не са налице и поддържаните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради отсъствие на касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото се явява валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение