Решение № 5695 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1943/2016 г.

Решение № 5695 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1943/2016 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 464 от 18.12.2015 г. по адм. д. № 399/2015 г. на Административен съд - В. Релевират се оплаквания, че процесното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Д. Т. Т. - лишен от свобода, изтърпяващ наказанието в З. В., оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е уважил иска на Д. Т. Т. против Г. Д. "Изпълнение на наказанията" с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в частта, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., през периода 10.04.2012 г. - 01.01.2013 г., поради неосигуряване на спални принадлежности, дрехи и обувки и за периода 01.01.2013 г. до 28.07.2015 г. за неосигуряване на спални принадлежности, заедно със законната лихва върху тази сума, от датата на предявяване на иска 28.07.2015 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния размер от 30000 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, но до до размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 500 лв. За да постанови решението си, с което ответникът е осъден за обезщетение в размер на 1000 лв., първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че от 10.04.2012 г., Т. постъпил в мястото за лишаване от свобода, за да изтърпява наказание "лишаване от свобода" в З. В. Установил е още, че по делото не са се събрали доказателства, че ищецът е изтърпявал наказание в предходен период, с начална дата 19.03.2010 г., както се твърди в исковата молба. По делото пред първостепенния съд са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушана съдебно-психологическа експертиза, от която се е установява, че ищецът притежава характер от демонстративен тип, който изживява негативни емоции във връзка с усещането, че е претърпял финансова загуба от неосигуряването на полагащите му се вещи, но не може да се приеме, че е "отчаян" като крайна негативна емоция, както и не може по категоричен начин да се определи, че неосигуряването на дължащите му се според него вещи представлява надвишаване на рамките на обективната суровост в мястото за лишаване от свобода. От разпита на свидетелите пред административния съд е било установено, че на ищеца не са давани обувки, дрехи, спално бельо, като други лишени от свобода са му давали от собствените си дрехи. Съдът е установил още, че при ищеца не идват близки на свиждания и не е получавал нищо "отвън", като според разпитаните лишаването му от тези предмети за задоволяване на елементарни негови нужди му влияе зле, чувства се унижен и "смачкан" и му е много тежко. По делото пред решаващия съд е представена справка, от която става ясно, че ищецът е работил в периода от 12.02.2013 г. до 20.05.2014 г., както и в периода ноември 2014 г. - януари 2015 г., което се подкрепя и от представената към исковата молба служебна бележка за получени суми от него в размер на 200 лв. на 14.07.2015 г., след което има данни за суми, използвани за пазаруване. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът е направил извода, че се касае за искова претенция, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, възникнали вследствие бездействие на администрацията на З. В. да изпълни вменените й по закон задължения да предостави на ищеца вещи, подробно описани в Таблици, утвърдени от Министерство на правосъдието. Правилно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, част от вътрешното право на страната. Установено е, че на лишения от свобода не са били предоставени спални принадлежности, дрехи и обувки. Принуден да живее при тези условия, той е бил поставен в унизително положение да търпи същите. Правилен с оглед на условеното, е изводът на първоинстанционния съд, че страданията и трудностите, които е принуден да търпи осъденият, надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането. Те излизат извън прага на строгост по чл. 3 от Конвенцията и поради това правилно е прието, че същият следва да бъде възмезден. Обосновани са изводите, че претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие бездействие на органите на администрацията, е доказана за периода 10.04.2012 г. - 01.01.2013 г., като резултат от лишаването му от задължителните за предоставяне спални принадлежности, дрехи и обувки, а за периода от 01.01.2013 г. до датата на предявяване на иска 28.07.2015 г. само по отношение на непредоставените спални принадлежности. Що се отнася до определения размер на обещетението, настоящата инстнация намира същия за завишен с с оглед установените незаконосъобразни бездействия, продължителността на перода, в който нарушението е търпяно и настъпилите последици за физическото и емоционалното състояние на ищеца. Настоящата инстанция намира, че обезщетение в размер на 500 лв. за търпените неблагоприятни последици от незаконосъобразното бездействие следва да се счита за справедливо с оглед установената практика по подобен вид дела и като се отчитат вредоносните последици и вредоносните бездействия върху физическото и емоционалното състояние на ищеца. Ето защо решението, в частта над 500 лв., до присъдения размер от 1000 лв., следва да се отмени, като в останалата част решенето бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, Върховният административен съд