Решение № 6333 от 27.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение 157/01.02.2022 г. по адм. дело 2485/2021 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх.02 - 160 -2600/15200 от 05.08.2021 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, с която на "Т. Трифонова 90" ЕООД е отказано изплащане на субсидия в общ размер на 113 528,51 лева и е върната преписката за ново произнасяне от административния орган. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.. Ответникът по касационна жалба - "Т. Трифонова 90" ЕООД, [населено място], област Пловдив, в писмен отговор и писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че с обжалваното уведомителното писмо е постановен частичен отказ по заявлението на "Т. Трифонова 90" ЕООД за подпомагане за кампания 2019 г. Същото е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но не отговаря на изискванията за реквизити, тъй като не съдържа, каквито и да е било фактически и правни основания за издаването му. Посочено е, че отказът за подпомагане се съдържа в таблица 1 в графа "Намаления", а в обяснителната бележка са изброени различни групи правни основания, на които е възможно да бъде направено "намаление" без конкретизация на конкретните фактически и правни основания за конкретния казус. Изложени са мотиви защо този порок на акта не може да бъде преодолян нито чрез съдържанието на административната преписка, нито чрез заключение на вещото лице. Безспорно от текста на уведомителното писмо не се разбират конкретните фактически и правни основания за постановения частичен отказ за финансово подпомагане, поради което и предвид неспазването на чл.59, ал.2, т.4 АПК е било налице самостоятелно основание за отмяна на оспорената част на уведомителното писмо и не може да бъде преодоляно чрез посочване на фактически и правни основания пред касационната инстанция от касатора. В уведомителното писмо липсва позоваване на представения доклад за проверка на площи, който не изхожда от административния орган - издател на акта, а от експерт с посочени три имена и при липсата на изрично позоваване на него не може да се разглежда като мотиви на акта, тъй като не е налице хипотезата на на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, когато изложените в друг документ мотиви изхождат от издателя на оспорения акт и са част от административната преписка или се съдържат в съпроводителното писмо. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Протоколите от проверките са част от доказателствата по преписката, същите нямат характер на мотиви на административния акт, още повече, че в писмото липсва препращане към който и да е индивидуално определен протокол с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тези протоколи факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за частичен отказ за подпомагане. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените в касационната инстанция разноски в размер на 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение, платими от ДФЗ, което настоящия състав намира, че не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение