Решение № 9962 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4294/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ОСМ Омега ЕООД с ЕИК 204630824, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, против Решение №513/16.03.2026г., постановено по адм. дело № 28/2026г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е била отхвърлена жалбата на касатора ОСМ Омега ЕООД за прогласяване нищожността на решение № 157 от 20.08.2025г. на Заместник-министъра на околната среда и водите за отказ за продължаване на срока на действие на Разрешително № 02450015 от 15.12.2020г. за ползване на воден обект – язовир Студен кладенец, с цел изземване на наносни отложения. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, както и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдебният състав не е преценил правилно обстоятелствата по делото и събрания доказателствен материал, като е пропуснал да се произнесе по възражение за това, че органът не е разполагал с компетентност да проведе производството за продължаване срока на разрешителното, тъй като същият не е бил изтекъл, след като е определен в предходното разрешително „до влизане в сила на ПУРБ ИБР 2022-2027г., а последният е обжалван, което пречело да бъде извършена преценка по чл.78, ал.2, т.2 ЗВ, т.е. дали продължаването на срока няма да доведе до нарушение на нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, като необсъдени са били според касатора по този начин и съответствието на предвижданията на ПУРБ с параметрите на разрешителното и неговото изпълнение. На второ място се поддържа необоснованост на съдебното решение поради непълно и едностранно обсъждане на доказателствата. Според касатора фактическите изводи на съда са основани само на ограничен кръг документи, без да бъде анализирана административната преписка, самото разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 02450015/15.12.2020 г. и представените доказателства относно обжалването на ПУРБ. Твърди се, че вместо самостоятелна проверка на законосъобразността на административния акт съдът е възпроизвел изводите на административния орган, без да изследва конкретните основания за отказа и въведените от жалбоподателя пороци. На трето място касаторът поддържа позицията и за допуснато нарушение на материалния закон, като оспорва извода на административния съд, че административният акт отговаря на изискванията за валидност. Излага се тезата, че в случая са липсвали материалноправните предпоставки за постановяване на акта, тъй като към момента на произнасянето срокът на разрешителното не е бил изтекъл, а поради висящото съдебно производство относно ПУРБ 2022–2027 г. не е можело да бъде извършена необходимата преценка за съответствие с плановите предвиждания. В тази връзка касаторът сочи, че срокът на разрешителното е обвързан с влизането в сила на ПУРБ 2022–2027 г., поради което обжалването на плана според него е препятствало изтичането на срока и съответно произнасянето по неговото продължаване. Поддържа се още, че административният орган е следвало да съобрази висящото производство по оспорване на ПУРБ и да спре административното производство до приключването му. Касаторът сочи и неправилност на отказа по отношение на основанията, свързани с дължимите такси и представянето на годишния доклад. Твърди, че административният орган е основал отказа на непредставяне на документ за плащане, а не на действително неплащане на дължимите такси, като сам е посочил, че задължението е разсрочено. Поддържа се, че впоследствие таксите и необходимите измервания са били заплатени, съответно представени на административния орган, поради което според касатора и това основание не може да обоснове отказа. В заключение се поддържа, че поради непроизнасянето по всички релевирани пороци, необсъждането на доказателствата и неправилната преценка за съответствието на административния акт с материалния закон първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Ответникът – зам. Министър на околната среда и водите, чрез процесуален представител, в писмен отговор по касационната жалба и в о.с.з., изразява мнение за неоснователност на същата. Счита, че първоинстанционният съд правилно е разгледал единствено пороците за нищожност наведени със самата жалба предвид изтичане срокът за обжалване на отказа на 09.09.2025г. и постъпване на първоначалната жалба против същия административен акт директно в деловодството на АС-Кърджали, като Опревделение №1880/24.09.2025г., постановено по образуваната жалба против Решение №157/2025г. на Зам. Министъра на околната среда и водите по адм.д. № 542/2025г. по описа на АС-Кърджали е влязло в сила на 07.10.2025г. На следващо място е взето становище по наведения довод, че ПУРБ ИБР 2022-2027 е оспорен по съдебен ред и нее влязъл в сила, като е споделено мнение, че същото обстоятелство не касае нищожността на постановеното решение, доколкото самостоятелно основание за отказа се явявала разпоредбата на чл.78, ал.2, т.3 ЗВ, която се състояла в неизпълнение на условията по разрешителното. Обяснено е, че като общ административен акт, ПУРБ подлежал на предварително изпълнение, поради което оспорването му било правно ирелевантно за провеждане на спорното производство. Уточнява се, че предмет на оспорване не е целият ПУРБ, а отделни, единични мерки. Уточнено е, че изискването за заявяване на продължаването, според наредбата на чл.78, ал.1 и ал.2 ЗВ е заявлението за това да бъде издадено преди изтичане на срока на разрешителното, като липсва забрана за произнасяне на адм. орган извън този срок. Уточнено е и това, че при постановяване на отказа органът е действал при условията на обвързана компетентност и когато не са били изпълнени всички изисквания на чл.78, ал.2, същият не поставя тежестта на неизпълнението на преценка. По доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, счита че първата инстанция се е произнесла след надлежна проверка на всички основания за нищожност, като необсъдените същият не е бил задължен да коментира тъй като те касаят въпроси, свързани със законосъобразността, които не са предмет на разглеждане. Поради изложените фактически и правни съображения счита касационната жалба за неоснователна, пледира за оставяне в сила на първоинстанционното Решение. В о.с.з. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Мотивите на съдебния състав за това са следните: Производството пред Административен съд – Кърджали е било образувано по жалба на „ОСМ Омега“ ЕООД срещу Решение № 157/20.08.2025 г. на заместник-министъра на околната среда и водите, оправомощен със Заповед № РД-555/08.08.2025 г. на министъра на околната среда и водите, с което е било отказано продължаване срока на действие на Разрешително № 02450015/15.12.2020 г. за ползване на воден обект – яз. „Студен кладенец“, с цел изземване на наносни отложения. В жалбата пред първоинстанционния съд са били наведени оплаквания за нищожност на административния акт поради липса на компетентност на органа, издал акта, счел е, че заместник-министърът не е бил компетентен да издаде процесното решение. Твърди се и изначална липса на компетентност на министъра на околната среда и водите да се произнесе по искането, респективно поради липса на предмет на произнасяне. От фактическа страна съдът е установил, че административното производство е било образувано по заявление на „ОСМ Омега“ ЕООД с вх. № ПВ-8/10.04.2025 г., с което е поискано продължаване срока на действие на Разрешително № 02450015/15.12.2020 г. Възприето от първоинстанционният съд било това, че в хода на административното производство било изискано становище от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ относно изпълнението на условията на разрешителното, включително относно наличието на неплатени такси и други публични задължения. Басейновата дирекция ИБР е представила информация и документи относно изпълнението на условията на разрешителното. Първоинстанционният съд е приел за установено, че за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. са били дължими такси в размер на 112 200 лв., установени с акт за публично държавно вземане № 16/14.05.2025 г. Отчетено от него било и това, че по искане на дружеството е издадено и разрешение № 1/02.07.2025 г. за разсрочване на публичното задължение. Наред с това съдът е отразил констатациите за непредставяне в срок на определени геодезични измервания и справки за обема на иззетите наносни отложения, като счел, че именно въз основа на тези констатации административният орган е издал Решение № 157/20.08.2025 г., с което е отказал продължаване срока на действие на разрешителното. При правната си преценка Административен съд – Кърджали е приел, че жалбата е процесуално допустима, но следва да бъде разгледана единствено в частта относно твърдяната нищожност на административния акт, тъй като според фактическите установявания на съда оспореното решение е влязло в сила на 10.09.2025г., поради изтичане на срока за оспорването му на предходния ден. По отношение на компетентността на издателя на акта съдът е приел, че Решение № 157/2025 г. е подписано от заместник-министър, надлежно оправомощен със Заповед № 555/08.08.2025 г. на министъра на околната среда и водите да изпълнява функциите на министър за периода 18–26 август 2025 г., поради което е отхвърлил възражението за некомпетентност на издателя. Съдът е приел за неоснователно и възражението за липса на компетентност на министъра, респективно за липса на предмет на произнасяне, като е посочил, че отказът е постановен във връзка с неизпълнение на условията на издаденото разрешително, а като правно основание за отказа е посочена разпоредбата на чл. 78, ал. 2, т. 3 ЗВ. В решението си първоинстанционният съд е изложил общи съображения относно разграничението между нищожност и унищожаемост на административните актове. Приел е, че нищожност поради материална незаконосъобразност би била налице при пълна липса на материалноправните предпоставки, при пълна липса на законово основание или когато акт със същото съдържание не би могъл да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Въз основа на тези съображения Административен съд – Кърджали е приел, че не е налице порок, водещ до нищожност на оспорения административен акт. Посочил е, че решението е издадено в писмена форма, съдържа необходимите реквизити и мотиви и е постановено по подадено от дружеството заявление за продължаване срока на действие на разрешителното, като съдът е приел, че са съобразени изискванията на чл. 78, ал. 2 ЗВ. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на „ОСМ Омега“ ЕООД срещу Решение № 157/20.08.2025 г. и е присъдил на Министерството на околната среда и водите разноски за юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното Решение на Административен съд – Кърджали е правилно и обосновано. Първоинстанционният съд е разгледал всички възможни хипотези, при които от теорията и практиката се приема, че административният акт е нищожен и правилно е приел, че те в случая не са налице. Мотивиран е изводът на решаващия съд, че при постановяването му не са допуснати нарушения, обосноваващи неговата нищожност. На основание разпоредбата на чл. 221, ал.2 АПК, съдът препраща изцяло към тях, като изчерпателни, аргументирани и достигащи до надлежнообосновани правни изводи. Правилни на първо място са изводите на първоинстанционния съд, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган – Министъра на околната среда и водите при условията на заместване, за което по делото са представени Заповед № РД-555/26.08.2025 г на Министъра на околната среда и водите, с която поради ползване на платен годишен отпуск, е определен А. Костадинов – заместник министър на околната среда и водите да изпълнява функциите на министър на околната среда и водите за посочения период. Т.е. същият е действал от името на самия министър и в същото качество. Отделно от това, видно от самата разпоредба на чл.52, ал.1 от Закона за водите разрешителното, респ. неговото продължаване се издава от Министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице, т.е. министърът е разполагал с компетентност да делегира това правомощие да бъде изпълнявано от лице, заемащо различна длъжност. Правилни и аргументирани са изводите на първоинстанционния съд, изложени и относно втория аргумент за липса на компетентност в лицето на издалото отказа дл. лице, поради обстоятелството, че Министърът е провел производството и е постановил оспореният като нищожен акт още преди да е изтекъл срокът на действие на предходното разрешително, когато практически все още е липсвал предмет на произнасяне. Това твърдение обосновано е възприето за несъстоятелно. Общата материална компетентност на органа произтича от разпоредбата на чл.78, ал.1, вр. чл.52, ал.1 ЗВ. Времеви лимити с първата норма са поставени единствено пред заявителя относно крайния момент за подаване на заявлението за продължаване на издаденото разрешително. Те влияят на допустимостта на инициираното производство, но не и на времевата или материална компетентност на самия орган, поради което моментът на произнасяне на последния не влияе на валидността на постановения административен акт. Аргументирано се е изказал административния орган и относно спазената форма на атакувания административен акт, както и за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като такова водещо до нищожност се посочва провеждането на производството по постановяване на отказа при липса на материалноправните и процесуалните предпоставки за това, заради действието на предходното разрешително, тъй като ПУРБ ИБР 2022-2027 все още не бил влязъл в сила поради съдебното му оспорване, което правело проведеното производство недопустимо до степен на нищожност. Наред с това нищожност се сочи и на още едно основание, а именно че производството се е развило без органът да има възможност да извърши преценката по чл.78, ал.2, т.2 ЗВ относно това, дали продължаването на срока на действие няма да доведе до нарушение на нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси по смисъла на чл.49 ЗВ. Такаизложените твърдения са неправилни и необосновани. На първо място следва да бъде посочено, че инициатор на производството по чл.78, ал.1 ЗВ е самият заявител, който лично е определил, кога същото да започне. Административният орган е обвързан от сроковете за произнасяне по чл. 57 АПК, като при непроизнасяне и с изтичането им се формира мълчалив отказ. Това дали при постановяване на отказа е действало предходното разрешително и докога същото поражда действие е въпрос свързан с изпълнението на този предходен акт. Същият не влияе на предпоставките за постановяване на последвалия отказ, който следва да породи своето правно действие именно след като приключи действието на предходния адм. акт. Както правилно е отбелязал това и самият адм. орган, а първоинстанционният съд е възприел, неизпълнение на условията на Разрешителното се явява самостоятелно основание за отказ на неговото продължаване, извън соченото по чл.78, ал.2, т.2 ЗВ. Превратното тълкуване от страна на дружеството на основанието за отказ, посочено от административния орган като „непредставяне на документ за плащане“ вместо „неплащане на дължимите такси“ не променя семантиката, нито може да бъде възприето като порок във формата, толкова съществен, че да се явява основание за нищожност. В крайна сметка това конкретно обстоятелство касае законосъобразността на оспорения акт, но не засяга неговата валидност. Смисълът инкорпориран в спорния административен акт е безспорно ясен и не създава колебания относно волята на административния орган до степен същата да бъде приравнена на липса на волеизявление. Неоснователни са възраженията на касатора и за това, че не са коментирани доказателствата по преписката в цялост, както и административнопроизводствения ред за развитието й. В тази връзка следва да се има предвид, че преценката за валидност на един административен акт не е повторна форма на преценка на неговата законосъобразност. Принципът на правна стабилност на един влязъл в сила административен акт, отстъпва единствено пред най-тежките пороци, които касателно съответния административен акт водят до извод за „правно нищо“. Толкова съществени пороци, както правилно е отчел това административният орган, не се наблюдава да са допуснати спрямо оспорения отказ. Останалите наведени от жалбоподателя аргументи, като касаещи законосъобразността на акта, а не неговата валидност, правилно не са били обсъждани от съдебния състав. Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства. Правните му изводи са изложени аргументирано и подробно, като правилно са концентрирани единствено около въпроса за нищожността, поради което обжалваният съдебен акт е обоснован. По изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спора и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на Министерство на околната среда и водите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в размер на 102,26 евро. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. "първо" АПК, Върховният административен съд, Трето отделение