Решение № 3178 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 203/2012 г.

Решение № 3178 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 203/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Читалище "Черноризец Храбър - София" чрез неговия пълномощник срещу решение № 4985/8.11.2011 г. по адм. д. № 48/2011 г. на Административен съд София - град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му, постановяване на друго решение по съществото на спора и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Общинският съвет при Столична община не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касатора с жалба срещу решение № 468/22.07.2010 г. на Столичния общински съвет, с което е одобрен план за регулация, план за застрояване, както и план-схеми за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на Студентски град в посочените граници досежно УПИ ххх, в кв. 83, по плана от 2001 г. Обжалваното решение е постановено на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ и § 2, ал. 3 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община /ЗУЗСО/. Установено е по делото, че по плана от 2001 г. УПИ ххх, в кв. 83, е частна общинска собственост, отреден е "за читалище", върху него през 2003 г. е учредено право на строеж от Столична община на Читалище "Черноризец Храбър - София" за построяването на дву или триетажна читалищна сграда, като е издадено и строително разрешение през 2008 г. С оспорения административен акт същият имот попада в обхвата на УПИ I - за образование, обслужващи функции на ВУЗ, /кампус/ в кв. 23 по графичната част на процесното решение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Имотът не попада в зона по чл. 16 ЗУТ и не попада в обхвата на одобрена кадастрална карта. Действащият план за регулация и застрояване, одобрен с решение № 89 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС не е приложен за имота. При така изложените обстоятелства процесното решение е законосъобразно. Не се установява, а не се и твърди да е било издадено и влязло в сила разрешение за строеж в имота, с което процесният подробен устройствен план (ПУП) да е било задължително да бъде съобразен. Не се установява в случая обаче промяна в предвидено застрояване по смисъла на чл. 125, ал. 4 ЗУТ, с която процесното решение да е следвало да бъде съобразено. предназначението на имота съгласно ОУП и процесното решение е за обществено обслужване, което не препятства реализирането на читалище, при валидно разрешение за това. Така постановеното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон: На първо място, по делото пред първоинстанционния съд има достатъчно данни за наличие на влязло в сила разрешение за строеж, което е изрично представено и пред касационната инстанция - разрешение за строеж № 40/9.06.2008 г. за строеж на универсална сграда на читалище "Черноризец Храбър" в УПИ ххх, кв. 83, м. "Студентски град". Що се касае до въпроса дали предходният застроителен и регулационен план е приложен, то това е ирелевантно, тъй като правното основание за издаване на процесното решение е § 2, ал. 3 ЗУЗСО. Съгласно разпоредбата на § 2, ал. 1 ЗУЗСО влезлите в сила или одобрените до датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени планове за територията на Столичната община запазват действието си, ако не противоречат на разпоредбите на този закон, на предвижданията на общия устройствен план и на правилата и нормативите за неговото прилагане. Съгласно § 2, ал. ЗУЗСО при противоречие на предвижданията на плановете по ал. 1 с разпоредбите на този закон, с общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане се изработва и одобрява нов или изменение на тези планове по общия ред на ЗУТ. Спорният в случая момент е противоречи ли застроителният и регулационният план от 2001 г. на общия устройствен план или на разпоредбите на ЗУЗСО с оглед посоченото в обжалваното решение основание за одобряване на нов застроителен и регулационен план за м. "Студентски град" в посочените граници. Видно от заключението на вещото лице действащият частичен застроителен, регулационен и кадастрален план, одобрен с решение по протокол № 32/10.12.2001 г. не противоречи на ОУП, а с новото отреждане се променя устройствената зона на терена, както и предвиденото застрояване. След като действащият план не противоречи на ОУП, то визираното правно основание в оспорения административен акт като мотив за промяната на действащия ПУП - ПРЗ, не е налице. Това елиминира възможността за приемане на нов ПРЗ, който да преуреди по съвсем нов начин действащата регулация и застрояване. Промяната на устройствената зона пък и промяната на застрояването е в противоречие с разпоредбата на чл. 125, ал. 4 ЗУТ, според която в проекта за подробен устройствен план се отразяват разрешените строежи по предходен подробен план, за които разрешенията за строеж не са загубили правно действие. Промяна в предвидено застрояване, за което има действащо разрешение за строеж, е допустима само със съгласие на възложителя на строежа. В случая обжалваната част на оспорения план не отразява разрешения строеж, нито пък е взето съгласието за промяна на предвиденото застрояване. Предвид изложеното обжалваният административен акт е незаконосъобразен като издаден без наличие на фактите, отразени в хипотезиса на нормата на § 2, ал. 3 ЗУЗСО, както и при несъобразяване с изискванията на чл. 125, ал. 4 ЗУТ. Като е приел оспорения административен акт в обжалваната му част за валиден и законосъобразен такъв, съдът неправилно е приложил материалния закон. Решението като материално незаконосъобразно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, ще следва да се постанови друго по съществото на спора в смисъл на отмяна на административния акт в обжалваната му част. С оглед изхода на спора на касатора ще следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин/ лв, представляващи адвокатско възнаграждение, видно от представеното пред първоинстанционния съд пълномощно. Други разноски не следва да се присъждат, тъй като пред касационната инстанция няма представен списък на разноските съгласно изискването на чл. 80 ГПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,