Решение № 902 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13055/2011 г.

Решение № 902 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13055/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Видин срещу решение № 78 от 13.07.2011 г. по адм. дело № 112/2011 г. на Административен съд - Видин. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "ЛЕЕА Трансекс" ЕООД, не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по същество, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Видин е обявил нищожността на заповед рег. № з-617/29.04.2010 г. на директора на ОД на МВР - Видин, с която е наредено да не се възстановява идентификационният номер (VIN) на товарен автомобил влекач м. "Волво 4V4N", собственост на "ЛЕЕА Трансекс" ЕООД. Съдът е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, което обуславя извод за нейната недействителност. В тази насока е посочил, че съгласно чл. 8 от Инструкция № I - 185 от 06.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство компетентен да издаде заповед за възстановяване на идентификационен номер на ППС е директорът на ОД на МВР след предоставяне на протокол на комисията, съставен по реда на чл. 7 от с. з. Приел, че правомощието да издаде заповед по чл. 8 от Инструкция № I - 185 от 06.12.2002 г. не включва и правото да постанови отказ от регистрация на автомобила по реда и на основание чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата и чл. 7 от Наредба № I -45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях. Компетентен да издаде акт по чл. 143, ал. 3 от ЗДвП е ръководителят на структурното звено "Пътна полиция - КАТ", на когото е възложено осъществяването на тази дейност, съгласно чл. 2 от наредбата. При тези съображения, съдът е счел, че оспорената заповед е нищожна и постановил обжалвания резултат. Изложил е мотиви, че преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган и относно обстоятелства, които следва да бъдат изяснени при новото разглеждане, но не е конкретизирал в какво производство следва да се преценят релевантните факти и от кой административен орган. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е прието при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Излага доводи, че производството по възстановяване на идентификационния номер на пътното превозно средство е проведено по реда на Инструкция № I - 185 от 06.12.2002 г. и в кръга на правомощията си органът е постановил оспорения отказ. Сочи, че това производство е различно от процедурата по Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г., каквато не е провеждана и не е издаван акт по чл. 143, ал. 3 от ЗДвП от директора на ОД на МВР - Видин. С оглед релевираните оплаквания за неправилност на съдебния акт иска същият да се отмени и се потвърди оспорената заповед. Касационната жалба е основателна. Неправилно съдът е приел, че обжалваният административен акт съдържа отказ да се регистрира притежаваното от жалбоподателя (сега ответник по касация) пътно превозно средство със заличен идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Видно от данните по административната преписка е, че е проведена процедура за възстановяване на идентификационния номер на автомобила, собственост на дружеството "ЛЕЕА Трансекс" ЕООД, която е приключила с издаване на обжалваната заповед от директора на ОД на МВР. В чл. 8 от Инструкция № I - 185 от 06.12.2002 г. е предвидено, че компетентен да се произнесе с административен акт за възстановяване, респ. отказ да се възстанови ИН на превозното средство е директорът на съответната ОД на МВР. Ето защо, обжалваната заповед е издадена от оправомощения административен орган, поради което не е нищожна, както неправилно е приел решаващият съд. Решението е неправилно и следва да се отмени, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид неправилния извод относно компетентността на административния орган и доколкото изложените мотиви от решаващия съд по законосъобразността на административния акт нямат конкретен адресат, на който да е вменено задължение да реши повторно спорния въпрос, същите не подлежат на обсъждане от касационната инстанция. При новото решаването на спора по същество съдът следва да прецени релевираните оплаквания за незаконосъобразност на акта поради наличието на достатъчни данни по административната преписка, които в своята съвкупност позволяват да се установи автентичният идентификационен номер на пътно превозно средство номер. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,