Решение № 14208 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6104/2012 г.

Решение № 14208 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6104/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Бургас, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 352 от 9.03.2012 г., постановено по адм. дело № 799 от 2010 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено Решение № 1234 от 22.12.2009 г. на Началника на МП "Нефтопристанище" към Митница Бургас. Касаторът поддържа, че при постановяване на атакувания съдебен акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно е приложен материалния закон. Счита, че направените от съда фактически констатации не съответстват на събраните по делото доказателства, както и, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ. Навежда довода, че изводът за приложимост на чл. 145, § 1, изр. второ от Регламент /ЕИО/ № 2454/1993 г. е неправилен. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли настоящата инстанция да отмени обжалваното съдебно решение и вместо него, да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявената жалба. Ответникът по касационната жалба - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, гр. Бургас, чрез процесуален пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Подробни доводи за становището си излага в писмени бележки, като моли съда да остави в сила атакуваното решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14- дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Бургас е решение № 1234 от 22.12.2009 г. на началника на МП "Нефтопристанище" при Митница Бургас, с което по ЕАД 08ВG001004Н0000175 от 04.03.2008 г. и ЕАД 08ВG001004Н0000571 от 23.07.2008 г. е определена нова митническа стойност на стока "метанол" с тарифен код 2905110000 от Митническата тарифа на ЕО за 2007 г., като е взето под отчет за заплащане съответно допълнително мито от 163,72 лв. и ДДС за сумата 628.10 лева и допълнително мито 166.36 лв. и ДДС - 638.21 лв. Съдът е приел, че е налице внос по фактури, издадени от "Лейквю С. А." - Лозана и "Индепендънт петролиум рисорсис" - Ченъл айлендс, Джърси, на стойност 1 864 403.60 евро, представляваща реално платената цена при декларирана стойност от 1 861 335.16 евро. Констатирано е и несъответствие между натовареното количество метанол и разтовареното такова, като въз основа на тази разлика при извършената последваща проверка административният орган е определил дължимото мито и ДДС на основание чл. 201, § 1, б. "а", чл. 214, § 3 от Регламент /ЕИО/ 2913/1992 г. и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, ведно със законната лихва върху определените суми, считано от датата на възникване на задължението до заплащането му. При тези фактически констатации, административният съд е съобразил разпоредбите на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ, както и на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92, тълкуван във вр. чл. 145 от Регламент № 2454/93 г. на Комисията и въз основа на тях е приел, че количеството на внесения метанол при разтоварването е по-малко от количество, натоварено от доставчика, с оглед на което за получената частична загуба не възниква вносно митническо задължение. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което при липса на съществени процесуални нарушения са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Специалната разпоредба на чл. 145, § 1 от Регламент /ЕО/ № 2454/1993 г. на Комисията за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността предвижда пропорционално разпределение на действително платената или подлежащата на плащане цена в случай на частична загуба или на повреждане преди пускането в свободно обръщение на стоката, подлежаща на оценяване. Граматичното и систематично тълкуване на визираната норма сочи, че тя регламентира хипотези, при които митническата облагаема стойност подлежи на изменение в съответствие със стойността на обективно внесените в страната стоки, а приложението й не е поставено в зависимост от установяването на произхода на съответната частична загуба. Нейното констатиране е достатъчно основание да се приложи пропорционалното разпределение на действително платената или дължима цена, поради което неоснователно е оплакването на касатора за недоказаност на елементите от фактическия състав, регламентиран в хипотезата на чл. 69, ал. 1, изр. второ от ППЗМ, респективно- чл. 145, § 1, изр. 2 от Регламент № /ЕО/ на Комисията № 2454/93. След като в случая е безспорно установено, че изнесеното количество не е внесено в Митническата територия на Общността, то правилен е изводът на административния съд, че релевантната база за определяне на дължимите мита и ДДС е стойността на разтовареното количество метанол. За невнесената разлика от стоката не възниква вносно митническо задължение, а по аргумент от чл. 54, ал. 1 от ЗДДС не възниква данъчно събитие и изискуемост на ДДС. В този аспект, аналогичен извод е формиран и от Съда на Европейския съюз в Решение по дело С-230/08, в т. 3 от мотивите на което изрично е посочено, че за стоки, които не са внесени в Митническата територия на Общността, не възниква вносно митническо задължение, за тях не е налице данъчно събитие за облагане с данък върху добавената стойност и същият не става изискуем. Ето защо, приемайки същото, административният съд е постановил материално законосъобразно решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 от АПК, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен по реда на чл. 8 във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на сумата от 235.78 лв. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,