Решение № 2356 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 421/2018 г.

Решение № 2356 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 421/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1671 от 13.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1009/17 г. Административен съд П., II-ри състав, е отменил ревизионен акт № Р - 16001616002487 - 091 - 001/18.01.2016ж. г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 153 от 23.03.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 9 865,98 лв. и лихви в размер на 921,89 лв., като е осъдил Д "ОДОП" - гр. П. да заплати на "Бултранс 73" - ЕООД - гр. Х. разноски по делото в размер на 1 516,40 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. Ж. А. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "-гр. П. . В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и да реши спора по същество, като потвърди оспорения ревизионен акт изцяло. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции в размер на 3 000 лв. Ответното по касационната жалба дружество "Бултранс 73" - ЕООД - гр. Х. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба на директор на Д "ОДОП" - гр. П. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е както е неоснователна. С решението си Административен съд П. е отменил ревизионен акт № Р - 16001616002487 - 091 - 001/18.01.2016ж. г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 153 от 23.03.2017 г. на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П., в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 9 865,98 лв. и лихви в размер на 921,89 лв., по фактури издадени от "Лидер карс БГ" - ЕООД, "Киран трейд" - ЕООД и "Прадакшън ССО" - ЕООД. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, притежава необходимото съдържание и форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила . След това /л. 1808гръб - л. 1811 от делото/ решаващият съд е възпроизвел установената фактическата обстановка по време на ревизията/втора такаваслед отмяна на първоначално съставения ревизионен акт и връщане на преписката за извършване на нова ревизия/ и основанията на органа по приходите да не признае право на данъчен кредит по отделните фактури - наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради липса на реални доставки. На отделен ред са описани събраните доказателства в хода на ревизията относно извършването на транспорта на дизеловото гориво/предмет на доставка по всички фактури/, както и заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното оспорване съдебно-икономическа експертиза. Съдът е възпроизвел и показанията на тримата разпитани пред него свидетели Р. А., В. П. и Ц. В., които са извършили транспорта на горивото в качеството си на шофьори към превозвачите "Камберо" - ЕООД и "Ойл груп 07". На база на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е пристъпил към формиране на своите правни изводи по законосъобразността но оспорения ревизионен акт л. 1813 и сл. от делото. Мотивите в тази насока са твърде обстойни за да бъдат възпроизведени в настоящето изложение, като систематизирани могат да бъдат сведени до следното: 1. Значението на реалността на доставката като условие за възникване на правото на данъчен кредит, обосновано с разпоредби на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО. В тази насока е отбелязано и значението на факта на предаване на стоката /чл. 24, ал. 2 ЗЗД/ за възникванена транслативния ефект на продажбата, от което е обоснован извод, че за да бъде установена реалността на доставки от типа на процесните, следва да бъде установен факта на предаване на съответните количества горива от доставчика на получателя. 2. Предвид констатациите на ревизионния акт относно липса на реални доставки и становищата на страните, съдът е определил като основен спорен въпрос между страните начинът на транспортиране на стоката до склада на задълженото лице. По-конкретно на л. 1813 - 1814 от делото съдът е изложил мотиви относно това защо въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза приема, че ревизираното дружество е доказало извършването на транспорта на въпросните количества гориво и предаването им на получателя. В тази връзка е посочено, че по делото са налице надлежно съставени пътни листове, придружени с товарителници, които съвпадат с издадените фактури от доставчиците, декларации за съответствие на горивото, заявки за извеждане на стоката от акцизен склад, приемо-предавателни протоколи. На основание изложеното е обоснован извод, че е доказано предаване на стоката по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. 3. На отделен ред /л. 1816 от делото/ са изложени мотиви защо съдът не приема констатациите на приходния орган, че процесните доставчици/превозвачи не са разполагали с материално-техническа обезпеченост за извършване на доставките, респективно превоза на горивото, съответно защо в случая е без значение произходът на стоката. 4. Направен е краен извод за реалност на доставките и необоснованост на констатациите на органа по приходите за наличие на предпоставки по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което обосновава необходимостта от отмяна на оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен. Съдът е направил и позоваване на тълкуването на закона в сходни случаи, дадено в решения на Съда на Европейския съюз - конкретно дела № С - 354/03, С-355/03 и С 484/03, съединени дела С 80/11 и С-142/11. Изведен е извод, че по делото няма данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделките, с които обосновава правото си на данъчен кредит, са част от данъчна измама. Решението на Административен съд - гр. П. е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. П. се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че извършената е ревизия на "Бултранс 73" - ЕООД е била повторна и са били спазени дадените указания в отменителното решение на рещаващия орган, като са направени обосновани изводи относно наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за неправомерно начисляване на данъка от доставчиците поради липса на реални доставки. Твърди се още, че на практика ревизираното дружество не е ангажирало надлежни доказателства, които да установят положителния факт за реално изпълнение по фактурите. Правят се оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че съдът е кредитирал показанията на тримата разпитани свидетели, въз основа на които е изградил изводи за реалност на транспортната услуга по доставянето на горивото, което обстоятелство според касатора не намира подкрепа в събраните в хода на ревизията писмени доказателства. Излагат се доводи защо според касатора са неотносими към спора представените от "Бултранс 73" - ЕООД доказателства относно извършена от него последваща реализация на закупените горива. По т. 7 от касационната жалба са развити оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение свързано с кредитиране от страна на съда на заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че ответното по касация дружество има за основен предмет на дейност извършване на транспортни услуги с товарни автомобили, като за процесните данъчни периоди е упражнило право на данъчен кредит за закупено дизелово гориво от тримата доставчици "Лидер карс БГ" - ЕООД, "Киран трейд" - ЕООД и "Прадакшън ССО" - ЕООД. Както бе вече посочено, въпросната ревизия е била повторно след отмяна по административен ред на първоначално издадения ревизионен акт и връщане преписката с указания за извършване на нова ревизия. Фактическите констатация на приходните органи и основанията им за непризнаване на правото на данъчен кредит поради наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС са възпроизведени подробно в мотивите на съдебния акт. С оглед на тези констатации и предвид възраженията на задълженото лице правилно като основен спорен въпрос е определено обстоятелството дали е установено транспортирането на горивото и предаването му на "Бултранс 73" - ЕООД като получател. И доколкото по делото не е бил според факта на предаване на горивото, усилията на съда са били акцентирани върху това да се установи дали е доказан начинът на транспортиране на горивото. Изградените мотиви в тази насока са логически обосновани на събраните доказателства по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Макар и не малка по съдържание, по същество касационната жалба се изразява в преповтаряне на констатациите на ревизиращия екип с наблягане на факта, че при повторната ревизия са спазени указанията в отменителното решение на директора на Д "ОДОП". Това обстоятелство настина е така, но това само по себе си не прави ревизионния акт законосъобразен и обоснован, каквито доводи са развити в жалбата. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора отосно твърдяни различни проявления на съществени процесуални нарушения. Тъй като основните аргументи на ревизиращия орган за липса на реални доставки са обосновани с разминавания или отсъствие на доказателства по транспортирането на горивото, основните акценти на съда са били насочени за установяване на обективната истина в тази насока. Следва да бъде посочено, че поначало подходът на приходния орган да обосновава липсата на реални доставка с липса на доказателства за транспорт е порочен, с оглед на факта, че транспортът на горивото е бил за сметка на доставчиците и съгласно практиката на съдилищата и тази на Съда на Европейския съюз, задълженото лице няма как да бъде държана отговорно за липсата на доказателства в тази насока. С оглед на безспорния факт за предаване на горивото на получателя, това по какъв начин е извършено транспортирането му е обстоятелство, неотносимо към реалността на доставките. По отношение на оплакванията на касатора за съществени процесуални нарушения, свързани с възприемането на показанията на свидетелите и заключението на експерта следва да бъде посочено следното: Първо, предвид изложеното по-горе, начинът на извършване на транспорта в случая е обстоятелство, което е неотносимо към реалността на доставките. Второ, показанията на свидетелите не са единственото доказателство, въз основа на което съдът е изградил извод за извършване на транспортната услуга като част от предаване на горивото на получателя. Трето, заключението на вещото лице е възприето от съда при условията на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК - т.е. съобразявайки го с останалите доказателства по делото. Видно от протокола от съдебното заседание от 28.09.2017 г. /л. 1785 от делото/, заключението на експерта е било прието без възражение на страните, в това число и от представителя на Д "ОДОП" - гр. П. След като е стигнал до краен извод за реалност на процесните доставки и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен, Административен съд - гр. - П. е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. П., поради което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Д "ОДОП" - гр. П. следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 166,40 лв., съгласно приложените на л. 14 - 16 от настоящето дело списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,