Решение № 3701 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6796/2017 г.

Решение № 3701 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6796/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "А. А. Б" ООД, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, представлявано от управителя В. Н. А. срещу решение № 121 от 3.05.2017 г., постановено по адм. дело № 365/2016 г. по описа на Административния съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-04000415006039-091-001 от 2.03.2016 г., поправен с РАПРА № П-04000416052060-003-001 от 18.03.2016 г. на ТД на НАП - В. Т., в потвърдената му част с решение № 156 от 18.05.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 230 526.65 лв. по издадени фактури от "Вики 2" ЕООД, "Б. Ч. И." ООД и "Р. С." ЕООД за данъчните периоди на м. 12.2014 г., м. 04, м. 05 и м. 06.2015 г. и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. В. Търново сумата от 4 876 лв. разноски по делото. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е установил фактическата обстановка и оттам е стигнал до погрешни правни изводи. Изложени са доводи, че от събраните доказателства се установява, че налице реалност на доставките. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са посочени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Мундова оспорва касационната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 876 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА, с който му е отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 230 526.65 лв. по издадени фактури от "Вики 2" ЕООД, "Б. Ч. И." ООД и "Р. С." ЕООД за данъчните периоди на м. 12.2014 г., м. 04, м. 05 и м. 06.2015 г. и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП сумата от 4 876 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал събраните в хода на ревизията и пред съда гласни и писмени доказателства и е установил въз основа на тях фактическата обстановка по спора. За да отхвърли жалбата на задълженото лице, първостепенният съд е приел, че по процесните фактури, издадени от "Б. Ч. И." ООД, "Вики 2" ЕООД и "Р. С." ЕООД е констатирано, че същите представляват документи, които не отразяват реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, респективно, възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС. Последица от това е крайният извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък от доставчиците, поради което пък, не се е породило и правото на данъчен кредит, т.е. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. На първо място касационната инстанция следва да подчертае, че споделя разсъжденията на първоинстанционния съд по отношение реалността на спорните доставки на люцерна. Обжалваното решение е подробно мотивирано от фактическа и правна страна, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства, а правните изводи на съда са в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съдът е обсъдил всички представени доказателства, ведно с показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице по СИЕ и въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи. Не е спорно между страните, че жалбоподателят и прекият му доставчик "Б. Ч. И." ООД са свързани лица, тъй като са представлявани от един и същ управител - В. Н. А. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички представени доказателства по време на ревизията - приемо-предавателни протоколи, инвойси, сертификати за качество и количество, ЧМР, договор за продажба на продукция от 09.03.2015 г., както и дадените обяснения по време на ревизията, във връзка със спорните доставки на люцерна от "Б. Ч. И." ООД и въз основа на тях правилно е приел, че доставките не са реални. По делото не е било спорно, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че представените международни товарителници като получател са подписани от Н. К. и Е. Г., които за същите периоди имат трудови договори с ревизираното лице - "А. А. Б" ООД, като първият от тях е подписал и представените при ревизията 8 броя приемо-предавателни протоколи за приел стоката от страна на "А. А. Б" ООД. Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че люцерната, внос от Румъния е закупена от ревизираното лице и в случая се касае за вътреобщностното придобиване, осъществено от "А. А. Б" ООД. По отношение на доставките от "Р. С." ЕООД по време на ревизията са представени издадените от доставчика фактури, товарителници, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи, фактури, издадени от "Б. Ч. И." ООД на "Р. С." ЕООД, банкови извлечения, дневници на счетоводни сметки, инвентарна книга, ведомости за работни заплати, договор за продажба на продукция от 17.04.2015 г. и др. От страна на приходните органи е открито производство по чл. 193 ГПК, досежно автентичността на подписите на представените документи, но не са представени сравнителни материали от страна на ревизираното лице. Първоинстанционният съд е обсъдил дадените обяснения на управителя на "Р. С." ЕООД и представените във връзка с доставките документи и въз основа на тях правилно е приел, че са налице множество противоречия. Дадените обяснения по време на ревизията, че придружаващите доставките документи били оформяни от двете страни, като водачите на превозните средства - М. Д. и Е. Г. ги оформяли при движението на стоката, не се подкрепят от представените товарителници и приемо-предавателни протоколи, тъй като тези лица не са посочени в тях. Само кантарните бележки сочат същите за водачи. В друго обяснително писмо от представляващия доставчика е посочено, че лицето, което е подписвало товарителниците, кантарните бележки, приемо-предавателните протоколи от страна на доставчика е М. Д., а от страна на "А. А. Б" ООД - Е. Г. и М. С. Tези обяснения обаче се опровергава от разпита на М. Д., Е. Г. и М. С., като свидетели по делото, както правилно е посочил и административния съд. Съдът правилно е приел, че дадените обяснения на доставчика, че предходен доставчик по спорните доставки е дружеството "Масторакис" ООД не се доказват от представените доказателства. В тази насока правилно е кредитирано неоспореното от страните заключение на вещото лице по СИЕ, от което е видно, че единствен предходен доставчик на прекия доставчик е "Б. Ч. И." ЕООД. Освен това от представените доказателства се установява, че през периода, когато следва да е извършен транспорта на стоката, лицето извършило транспорта - Е. Г. е било на трудов договор в "А. А. Б" ООД, а не при доставчика. По изложените съображения, настоящият състав намира, че от представените доказателства не се установява реалност на доставките. По отношение на доставките от "Вики 2" ЕООД по време на ревизията са представен приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, договор за продажба на люцерна, счетоводни извлечения, фактури за покупка на люцерна от "Б. Ч. И." ООД, банкови извлечения за плащания и др. Ответникът своевременно е оспорил автентичността на всички подписи полагани в приемо-предавателните протоколи, товарителници и кантарни бележки за доставчика пред съда, но въпреки указанията на съда от задълженото лице не са ангажирани доказателства, както за идентификация на подписите, така и за принадлежността на документите към търговските книжа на доставчика или за автентичността им като положени от представител на дружеството. Освен това в представените товарителници не е вписан придружител на товара (водач на МПС), не са индивидуализирани и лицата, положили подписи на товарителниците, поради което не се установява предаване на стоката. Съдът правилно не е кредитирал съдържанието на представените документи, тъй като то противоречи на свидетелските показания на разпитаните свидетели. Освен това според приетата без оспорване СИЕ, предходен доставчик на "Вики-2" ЕООД е отново само и единствено "Б. Ч. И." ООД, като именно на база покупните фактури на "Вики-2" ЕООД от "Б. Ч. И." ООД вещото лице прави извода и за наличието на стоки от вида и в обема на фактурираните към жалбоподателя. Установява се, че в счетоводно при доставчика няма показана собствена продукция, което противоречи на представения по време на ревизията договор за продажба на люцерна от 20.03.2015 г., сключен между ревизираното лице и доставчика, с предмет продажба на люцерна от собствено производство. Настоящата инстанция счита за верни изводите в първоинстанционното решение, че горепосочените изводи не могат да се опровергаят с документацията от ОДБХ, защото тя касае друг тип проверка. Решението е постановено при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалния закон и е обосновано. Съдът е уважил доказателствените искания на ревизираното лице. Изяснил е релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Правният извод за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материалния закон. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 657 лв., тъй като същият не се е явил и не е бил представляван в проведеното открито съдебно заседание. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК