Решение № 53 от 5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4024/2008 г.

Решение № 53 от 5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4024/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 295, ал. 2 от ГПК. Съдът е сезиран с предявен от К. П. К., М. П. И., Ж. П. Г., А. Н. Г., А. Н. Т., Л. Н. Д., С. П. Г., И. Н. П., Р. Д. А., Р. К. А. и П. К. А. против М. А. О. и И. Х. О. ревандикационен иск по отношение на нива в местността "С", землището на с. Б. поле с площ от 7.971 кв. м., съставляваща парцел **** 83, масив 50, имот пл. № 5* представляваща по одобрения със заповед № 526/17.09.2003 г. ПУП УПИ * с площ 1330 кв. м., УПИ * с площ 1328 кв. м., УПИ * с площ 1330 кв. м., УПИ * с площ 1330 кв. м., УПИ * с площ 1328 кв. м. и УПИ * с площ 1329 кв. м., основан на следните обстоятелства: на ищците, като наследници на П. Г. П., поч. 18.01.1967 г. е възстановена собствеността на процесния имот с решение № 0* от 1.12.1993 г. на ПК-община Р. въз основа на влязъл в сила план за земеразделяне, като същите са заплатили стойността на подобренията съгласно чл. 52, т. 4 от ППЗСПЗЗ. Ответниците са навели възражение за нищожност на административния акт за възстановяване правото на собственост поради противоречие с чл. 10, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като имота се намира в стопанския двор на бившето ТКСЗ и съответно може да се възстанови само в стари реални граници, както и възражение, че са придобили по давност сградата и прилежащия терен. С решение № 477 от 7.10.2009 г. по настоящото дело е прието, че решение № 0* от 1.12.1993 г. на ПК Р. за възстановяване правото на собственост на наследници на П. Г. П. върху нива от 9.971 дка в местността "С", землището на с. Б. поле, съставляваща имот № 5* по влезлия в сила план за земеразделяне, е отговаряло на нормативните изисквания, действали към момента на постановяването му, тъй като към този момент не е съществувало ограничението по чл. 10, ал. 12 от ЗСПЗЗ, поради което без правно значение за действителността на административния акт е дали имота се е намирал в границите на бившия стопански двор на ТКЗС. Прието е още, че ищците не се легитимират като собственици на съществуващата в имота стопанска сграда, тъй като от една страна наличието й е пречка за възстановяване правото на собственост съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ /в редакцията от ДВ бл. 28 от 1992 г./, а нормата на чл. 52, ал. 5 от ППЗСПЗЗ /в приложимата й редакция от ДВ бр. 87 от 12.10.1993 г./, на която се позовават като основание за извършеното плащане е неприложима, доколкото регламентира едно от изискванията в сложния фактически състав на оценка и разпределение на имуществото на ТКСЗ между лицата по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а по делото липсват каквито и да било доказателства за осъществяване на елементите на този фактически състав и доколкото сградата не съставлява подобрение по смисъла на този нормативен текст не е могла да бъде придобита по този ред. Въз основа на извода, че ищците се легитимират като собственици на възстановената земеделска земя, понастоящем шест УПИ, но без съществуващата стопанска сграда, на делото е даден ход по същество за изследва каква е прилежащата към сградата площ. Касационното решение преклудира споровете относно правото на собственост върху терена и сградата, поради което в настоящото производство не могат да се обсъждат доводите на ищците за валидно придобито право на собственост върху сградата /чрез извършена продажба по чл. 52, ал. 5 ППЗСПЗЗ и за характера на постройката като малоценна по смисъла на чл. 1, ал. 3 ППЗСПЗЗ, поради което не е дълготраен актив и не е подлежала на продажба чрез търг, а и по делото липсват каквито и да било доказателства в тази насока, доколкото приложеното административно производство е приключило с определение на ВАС разглеждащо единствено допустимостта да се обжалва отказа на областния управител да издаде заповед по § 29, ал. 9 ПЗР ЗСПЗЗ/, а съответно неотносими са и доводите, че ответниците нямат правно основание да владеят сградата и че ползват само част от нея. В настоящото производство е изслушана съдебно-техническа експертиза за установяване каква част от процесните УПИ попада в заградения от ответниците терен и каква е прилежащата площ към сградата. Според експертното заключение в заградения терен общо попадат 3218 кв. м., а прилежащият към сградата терен, включително и с оглед осигуряване на достъпа до нея, е 297 кв. м., определени на база минимално изискуемото нормативно отстояние от съседни урегулирани имоти. Прилежащият към постройката терен следва да се определи съобразно нормативите, действали към момента на възстановяване правото на собственост на ищците. Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. в чл. 125, ал. 2 регламентира минимално отстояние от съседен имот на постройка със селскостопанско предназначение /каквато се явява процесната сграда/ от 3 м. Именно с такова отстояние е определена прилежащата площ от вещото лице, поради което настоящия съд възприема експертното заключение. При горните данни следва, че предявения ревандикационен иск е основателен за частите от УПИ III, IV, V и VI, попадащи в заградения и ползван от ответниците терен, с изключение на съществуващата в УПИ IV, V и VI стопанска постройка и прилежащия й терен според скицата на вещото лице. Неоснователно се явява възражението на ответниците, че са придобили по давност терена, който ползват.