Решение № 453 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2707/2018 г.

Решение № 453 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2707/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена Б. Стоянова срещу съдебно решение № 13 от 16.01.2018 г. постановено по адм. дело № 378 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Ямбол. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Намира за неправилен направения от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Счита, че противно на приетото от съда, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в заповедта не са посочени относимите фактически и правни основания за издаването й. Съдът, чрез тълкуване е достигнал до извода, че е налице последната хипотеза на чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Не е обсъдил показанията на свидетелите, че Стоянова не е присъствала при съставянето на цитираните от съда актове и че акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не й е връчен. Счита, че е недопустимо допълването на мотивите в заповедта с тези посочени в АУАН, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на лицето срещу което е издадена. Съдът незаконосъобразно се е опитал да санира и липсата на мотиви досежно срока на приложената ПАМ. Не е изложил и съображения относно наличието на предпоставките по чл. 60 от АПК за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Посочването на нормата на чл. 60 от АПК не представлява мотив за допускането на предварително изпълнение. Това води до извод, че разпореждането за допускане предварително разпореждане на заповедта е немотивирано и следва да бъде отменено. Съдът не е обсъдил, че в обжалваната заповед не е индивидуализирано пътното превозно средство, чиято регистрация се прекратява и актът няма ясна разпоредителна част. В разпоредителната част на заповедта е посочено, че на Стоянова се налага санкция, а разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП предвижда налагането на ПАМ. Заповедта е издадена без да е спазен тридневният срок за възражения срещу АУАН. Относно алтернативното искане, да бъде намален срокът на мярката до предвидения в закона минимум от шест месеца, съдът не е обосновал изводите си на базата на доказателствата по делото, а на база на формалното заключение, че важен е общественият интерес. Не е взел предвид факта, че не Стоянова, а Й. Стоянов е този, който многократно е бил лишаван от правоуправление и е с обществена опасност. Стоянова е потърпевш, като по делото няма данни, че тя е му предоставила управлението на автомобила. Така съдът счита, че следва да бъде наказано цялото семейство с нищо неоправдан по отношение на останалите му членове срок на мярката от една година. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Началникът на сектор "Пътна полиция" Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Ямбол, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Б. Стоянова против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0813-000556 от 17.11.2017 г. на издадена от началник сектор "Пътна полиция" Ямбол към ОД на МВР – Ямбол и е осъдил Б. Стоянова да заплати на ОД на МВР - Ямбол, юрисконсултско възнаграждение в размер от 100, 00 лв. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че на 16.11.2017 г. инспектор от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Ямбол е съставил АУАН серия "Д" № 218597 срещу Й. Стоянов, за това, че е управлявал в [населено място], по ул. [улица] лек автомобил "Рено М." [рег. номер на МПС], собственост на Б. Стоянова, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), като същото е отнето със съдебен акт. По случая е изготвена Докладна записка от служителя до началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Ямбол, видно от която, лекият автомобил е бил участник в пътно-транспортно произшествие. На място е установен водачът на автомобила Й. Стоянов, обстоятелството, че свидетелството му за управление е отнето по съдебен ред и водача е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. Съставени са АУАН - за ПТП, за управление на МПС без СУМПС и за управление след употреба на алкохол над 1. 2 промила. Сведение е взето и от В. Бучакчиев, който е бил пътник в автомобила, управляван от Й. Стоянов. Той е посочил като водач на автомобила приятеля си Д., потвърдил е за станалото ПТП по негова вина, както и че са употребили алкохол преди да тръгнат. По искане на административния орган са допуснати до разпит като свидетели служителите Д. Костов (съставил акта за нарушение), Т. Кючуков (свидетел по акта), както и С. Митрани (свидетел по акта и пътник в другия автомобил - участник в пътно-транспортното произшествие). Свидетелите са потвърдили за станалото ПТП, че на място са установени водачите, както и че Й. Стоянов е нямал СУМПС и е употребил алкохол. От приложената по делото Справка за нарушител/водач за Й. Стоянов, съдът е установил, че той е притежавал СУМПС, което е отнето. От същата справка съдът е установил, че по отношение на лицето са постановени присъди и определения на Районен съд - Ямбол, съгласно които лицето е лишено от право да управлява МПС до 19.10.2022 г. От представен договор за покупко–продажба на МПС от 16.05.2017 г., свидетелство за регистрация част I, и справка в регионална база данни КАТ - Ямбол за лек автомобил "Рено М." с рег. [рег. номер на МПС], съдът е установил, че той е собственост на Б. Стоянова, а от удостоверение за сключен граждански брак от 19.11.2003 г. между Стоянова и Й. Стоянов, е приел, че автомобилът следва да се счита за съпружеска имуществена общност. Съдът е установил също, че Б. Стоянова и Й. Стоянов имат три деца - ученици. Със заповед за прилагане на ПАМ № 17-0813-000556 от 17.11.2017 г. началник сектор "Пътна полиция" Ямбол към ОД на МВР - Ямбол, на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е наложена мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година и са отнети СРМПС № [номер] и 2 бр. рег. табела [рег. номер на МПС], за нарушение, установено с АУАН серия "Д" № 218597. Мярката е наложена на Б. Стоянова в качеството й на собственик на лек автомобил "Рено М." с рег. [рег. номер на МПС], чието МПС е управлявано от Й. Стоянов, който управлява МПС без да притежава СУМПС. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена след оправомощаване на началник сектор "Пътна полиция" Ямбол със заповед № 326 з-1397 от 23.06.2017 г. от директора на ОД на МВР - Ямбол да издава заповеди за принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. При така установеното и след анализ на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК и е мотивиран, като при издаването му не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че посочените в атакувания административен акт материалноправни предпоставки за прилагане на принудителната мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, са се осъществили. Изложил е, че с оглед безспорните факти, че СУМПС на Й. Стоянов е било отнето и същият е лишен от право да управлява МПС последователно с няколко съдебни акта при приложението на чл. 343г от Наказателния кодекс (НК) за периода от 15.04.2011 г. до 19.10.2022 г., става въпрос за неправоспособен водач, управлявал процесния автомобил. Посочил е, че обстоятелството, че автомобилът е съпружеска имуществена собственост на Стоянова и нарушителя не е пречка за налагане на мярката. Приел е за неоснователни възраженията в жалбата за немотивираност на заповедта. Посочил е, че административният акт съдържа необходимият обем мотиви, които се допълват от изложените в АУАН, в докладна записка от инспектор Костов до началника на сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Ямбол и сведението взето от В. Бучакчиев, съставляващи част от административната преписка. Счел е за неотносимо към правилността на административния акт твърдението, че е наказан собственикът на автомобила (съпругата на нарушителя), без да има вина за извършеното нарушение, тъй като ЗДвП предвижда прилагане на мярката и при осъществяване на хипотеза, при която нарушител и собственик са различни лица, без да е необходимо да се изследва въпросът за вината. Изтъкнал е, че в случая нарушителят също се явява собственик на автомобила, придобит като съпружеска имуществена общност. По отношение на разпоредения със заповедта срок за прилагане на мярката от една година, съдът е посочил, че продължителността на срока е съобразена с констатацията на органа за наличието на съдебни актове за лишаване от право да управлява МПС по отношение на Й. Стоянов, чиито срок е по-дълъг от времето на прилагане на мярката. С оглед на това срокът е оправдан за постигане превантивната цел на закона – за осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Приел е, че обстоятелството, че семейният автомобил е необходим на Стоянова, за да води децата си на училище, не обуславя отпадане на мярката, нито приложението й за по-кратък срок. Посочил е, че преимущество следва да се даде на обществения интерес, който налага препятстване на всяка възможност за извършване на ново нарушение от същия вид. Конкретният случай касае неправомерно поведение от страна на Й. Стоянов, за което многократно е бил лишаван от право на управление на МПС, т. е. срокът на мярката е съобразен с обществената опасност на дееца и за това се съдържа изричен мотив в обжалваната заповед. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 2а от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В случая АС – Ямбол правилно е приел, че посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е безспорно установено, че на 16.11.2017 г. Й. Стоянов е управлявал собствения на Б. Стоянова, съгласно свидетелството за регистрация, лек автомобил, без да притежава съответното свидетелство за управление – СУМПС му е било отнето, след постановяването на няколко съдебни акта при приложението на чл. 343г от НК за срок до 19.10.2022 г. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът правилно е приел, че заповедта е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи заповедта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самата заповед. Поради това изложените в АУАН съображения са такива и за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ. Установените в АУАН факти и обстоятелства не са оборени от Стоянова в хода на първоинстанционното производство. Поради това съдът правилно е кредитирал материалната му доказателствена сила и обосновано е приел за доказана фактическата обстановка, установена с него, още повече, че тя се подкрепя от останалите събрани в хода на производството доказателства. Посочените фактически основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Неоснователно е твърдението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради непосочване на точното предложение на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, съставляващо основание за прилагането на мярката, доколкото в заповедта изрично е изложено, че ПАМ се прилага поради факта, че Стоянов управлява МПС, собственост на Б. Стоянова, без да притежава СУМПС. Ето защо жалбоподателят е бил напълно наясно кое е точното правно основание за прилагане на заповедта и правата му не са били нарушени. Противно на направеното в касационната жалба възражение, в заповедта е точно индивидуализирано и ППС, чиято регистрация е прекратена, а именно лек автомобил "Рено М." с рег. [рег. номер на МПС]. Неоснователно е и възражението за преждевременното прилагане на ПАМ. Видно от разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП достатъчно основание за прилагането на мярката е наличието на някоя от посочените в нормата предпоставки, като няма изискване съответната предпоставка, съставляваща едновременно с това и административно нарушение, да е установена с влязло в сила наказателно постановление или да е изтекъл срокът за възражения срещу съставения преди издаването му АУАН. Неоснователно е твърдението за допуснато в хода на административното производство и неотчетено от съда съществено процесуално нарушение, предвид факта, че Стоянова не е била запозната за съставения АУАН. Същата е упражнила в срок правото си да оспори заповедта за прилагане на ПАМ. В хода на съдебното производство е била надлежно представлявана и имала възможност да посочи всички свои възражения. Както в жалбата си пред административния съд, така и в касационната жалба Стоянова не е оспорила констатациите отразени в АУАН и в обжалваната заповед, нито е твърдяла, че от Стоянов не е извършено нарушението, заради осъществяването на което е приложена процесната ПАМ. Ирелевантни за законосъобразността на обжалваното решение са изложените в касационната жалба съображения за липса на мотиви относно наличието на предпоставките по чл. 60 от АПК за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Допуснатото с разпореждане по чл. 60 от АПК предварително изпълнение подлежи на самостоятелно оспорване по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК, по което съдът дължи постановяването на изричен диспозитив. Предмет на съдебен контрол в касационното производство е правилността на съдебното решение, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ, но не и по отношение на допуснатото с разпореждането предварително изпълнение на заповедта. Продължителността на срока на мярката е определена от органа съобразно степента на обществена опасност на деянието при съобразяване с влезлите в сила пет присъди по чл. 343г от НК по отношение на водача на автомобила, за което, противно на твърдяното в касационната жалба, от органа са изложени изрични мотиви и от което може да се направи извод, че той представлява опасност за останалите участници в движението. Като е определил прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство в максималния 12 месечен срок, органът е упражнил предоставеното му правомощие в съответствие с целта на чл. 22 от ЗАНН вр. с чл. 171 от ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача. Действително в заповедта за прилагане на ПАМ органът вписал, че на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП налага санкция. Даденото от органа наименование на принудителната мярка обаче не определя характера й, тъй като той е определен в закона, а допуснатата в заповедта неточност не променя съдържанието на приложената принуда. Като е достигнал до посочените правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – Ямбол сумата от 100, 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,