Решение № 7121 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1093/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Д. Георгиев, против Решение 199/27.10.2023 г., постановено по адм. д. 120/2023 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което по жалба на Р. Г. К., [ЕГН], е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/214#2/16.03.2023 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ и ответната страна е осъдена да заплати на жалбоподателката деловодни разноски в размер на 1 510 лв. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно с твърдение за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно развитите доводи, процесният АУПДВ е издаден в съответствие с действащата правна уредба. Решаващият съд неправилно приема изложените мотиви в акта за неясни и противоречиви. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и в случая е бил длъжен да проведе производство за събиране на вече изплатените суми, представляващи неправомерно получена финансова помощ от жалбоподателката. В касационната жалба е отправено искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което АУПДВ да бъде оставен в сила като законосъобразен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение. Ответникът Р. К., чрез адв. Д. Попов, оспорва касационната жалба като неоснователна по аргументи, изложени в писмен отговор и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила като правилно и мотивирано. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно представени списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба предвид отсъствието на релевираните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Кюстендил е бил АУПДВ 01-6500/214#2/16.03.2023 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл. 7, § 1 от Регламент 809/2014 на Комисията и чл. 27, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 на Комисията от 06.08.2014 г., по отношение на Р. К. е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 15 947,08 лв., представляващо недължимо платена сума по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), по заявление за подпомагане за кампания 2021 г. с УИН 10/070621/75725. От фактическа страна първоинстанционният съд е проследил извършените процесуални действия в хода на производството по издаване на АУПДВ. В констативната част на решението са посочени издадените заповеди РД 09-1194 от 15.12.2021 г. и РД 09-150 от 25.02.2022 г. на МЗ за одобряване на предварителен и окончателен слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021, както и Уведомително писмо с изх. 02-100-6500/569 от 12.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, което не е упоменато в акта. При издаване на процесния АУПДВ е отбелязано само, че ДФЗ-РА не приема направеното възражение с вх. 01-6500/214 от 24.02.2023 г. от Р. К. за относимо към откритото производство. Първоинстанционният съд е преценил жалбата срещу АУПДВ като допустима и основателна по изложените мотиви в решението. Потвърдена е валидността на акта като издаден от компетентен орган в хипотезата на делегирани правомощия, уредена в чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП, при спазване на предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на изискванията за мотивираност и вътрешно противоречие на констатациите. Изложените съображения от административния орган отговарят формално на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като извършеният от съда анализ на фактическата обстановка и събраните доказателства води до противоположно заключение. Самостоятелно основание за отмяна на процесния АУПДВ представляват нарушенията на административнопроизводствените правила във връзка със задължението за уведомяване на адресата и разпоредбата на чл. 7, § 3 от Регламент 809/2014 на Комисията. В случая не е налице влязло в сила уведомително писмо по чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. по отношение на извършените оторизации и плащания по подаденото заявление за подпомагане от жалбоподателката по СЕПП. Нарушението е съществено и се отразява върху съдържанието и разпоредителната част на обжалвания акт, тъй като недопустимостта за подпомагане се твърди едва в АУПДВ. Обжалваното решение на Административен съд - Кюстендил е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от решаващия състав са основани на доказателствата по делото. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Материалният закон е приложен правилно. По същество касаторът не оспорва изводите на първоинстанционния съд, че нормативната уредба предвижда образуваното административно производство по заявлението за подпомагане да приключи с изричен акт - уведомително писмо. Съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., ДФЗ - РА уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. В тази насока изложените съдебни мотиви следва да бъдат допълнени като се посочи влязлото в сила Решение 175/29.09.2023 г. по адм. дело 49/2023 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С него по жалба на Р. К. е отменено издаденото Уведомително писмо с изх. 02-100-6500/569 от 12.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021. Неспазването на материалноправните предпоставки за издаване на АУПДВ 01-6500/214#2/16.03.2023 г. по смисъла на чл. 32а от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания вр. чл. 20а, ал. 5 и чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 ЗПЗП, безспорно се отразява не само върху разпоредителната му част, но и въобще върху решението за неговото издаване. От друга страна, допуснатото нарушение на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 се явява самостоятелно основание за незаконосъобразността на акта. Както е приел ВАС в Решение 3991/03.04.2024 г., постановено по адм. д. 10098/2023 г., нормата не конкретизира от какво естество е грешката, единствените условия са тя да е на компетентния или друг орган и да не е очевидна за бенефициера. С решението на касационната инстанция е потвърдена отмяната на АУПДВ 01-6500/213#3/16.03.2023 г., издаден на жалбоподателя при аналогична фактическа и правна обстановка. От страна на касатора не са представени допълнителни доказателства, които подкрепят твърдението за спазване на изискванията на правната уредба при издаването на процесния АУПДВ в случая. След проверката по заявените оплаквания и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила и да бъде направено препращане на останалата част от мотивите на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, които се споделят като издържани от фактическа и правна страна. При този изход на делото и своевременно заявеното искане в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски в размер на 1 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.12.2023 г. (л. 22 от делото). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед на защитавания материален интерес по спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение: