Решение № 4561 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14595/2019 г.

Решение № 4561 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14595/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/. Образувано е по касационна жалба на Л. М., от [населено място], Община [община], подадена срещу решение № 191 от 10.10.2019 г. по адм. дело № 214/2019 г. по описа на Административен съд– Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу решение № 1012-19-36#2/25.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Сливен, с което е оставено в сила разпореждане № [ЕГН] № 1/протокол № 01073/06.03.2019 г. на ръководител "ПО" (пенсионно осигуряване) в ТП на НОИ – Сливен, и са присъдени разноски. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, както и постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че не е придобивала стаж по законодателството на Украйна, а по съветското законодателство, който неправилно не е отчетен при определяне на размера на пенсията й. Твърди, че е дискриминирана, на основание местопридобиването на осигурителния стаж. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се разноски. Ответникът- Директорът на ТП на НОИ-Сливен, чрез юрисконсулт И. Георгиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Л. М. против решение № 1012-19-36#2/25.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане № [ЕГН] № 1/протокол № 01073/06.03.2019 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Сливен. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като при изчисляване размера на отпуснатата пенсия на касатора, правилно е взет предвид осигурителният доход за осигурителния й стаж, придобит само по българското законодателство. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че на 10.09.2018 г. Л. М. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е декларирала наличие на придобит в Украйна осигурителен стаж, като в тази връзка Пенсионният фонд в Украйна е удостоверил с формуляр обр. УКР/БГЗ осигурителен стаж, придобит от М. в Украйна – 6 години и 4 месеца, за който на лицето е отпусната, считано от 9.10.2018 г., пенсия в Украйна. С разпореждане № [ЕГН] № 1/протокол № 01073 от 06.3.1919 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ – Сливен, ръководителят на пенсионното осигуряване, на основание чл. 68, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 10 и чл. 11 от Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване /обн. в ДВ., бр. 26 от 21.03.2003 г., в сила от 01.04.2003 г. / е отпуснал на заявителката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, за сметка на Република България, считано от 05.09.2018 г., като е определил месечна сума за изплащане в размер на 77, 19 лв. Прието е, че лицето има положен осигурителен стаж в Украйна от 6 години и 4 месеца и положен осигурителен стаж в Република България с продължителност 12 години, 7 месеца и 18 дни и е определило размер на пенсията само въз основа на осигурителен стаж от 12 години, 7 месеца и 18 дни. Съгл. разпоредбите на чл. 70, ал. 16 от КСО, както и чл. 11 от Договора между Република България и Украйна от 2003 г. - при определяне на размера на пенсия по международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид осигурителният доход за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство. Всяка държава отпуска пенсия в размер, изчислен на базата на осигурителен стаж и осигурителен доход, положен на нейна територия. Разпореждането е атакувано от М. по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на съответното ТП на НОИ, като жалбоподателката е посочила, че не е съгласна с начина, по който е изчислен размерът на пенсията й, поради което иска да бъде преразгледана и се определи в правилен размер. При осъщественият административен контрол, директорът на ТП на НОИ – Сливен не е уважил сезиралата го жалба, като е приел, че размерът на пенсията е правилно определен и не следва да бъде приравняван на съответния минимален размер. Решението на Административен съд - Сливен, с което жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ – Сливен е отхвърлена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти, заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Неоснователни са касационните доводи, че при определяне точния размер на пенсията на Л. М. не са взети предвид нормите на Спогодбата между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики /СССР/ за социално обезпечаване, сключена на 11.12.1959 г., ратифицирана с Указ № 16 на Президиума на Народното събрание, в сила от 01.05.1960 г., денонсирана със Закон за денонсиране, в сила от 01.01.2004 г., тъй като е полагала труд по съветското, а не е по украинското законодателство, както и че никога не е била гражданин на Украйна. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд за неприложимост в конкретния случай на цитираната Спогодба със СССР, тъй като, от една страна, същата не е действащо право, считано от 01.01.2004 г., а от друга – жалбоподателката не е придобила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в периода, преди денонсирането на Спогодбата, а това е станало едва на 05.09.2018 г., когато на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, за М. е възникнало право на пенсия. Следва да се има предвид посоченото в чл. 28, ал. 3 от Договора между България и Украйна, който определя изрично, че от деня на влизането му в сила, разпоредбите на Спогодбата със СССР за социалното обезпечаване прекратяват действието си в отношенията между държавите (България и Украйна). Следователно, Административен съд – Сливен надлежно е приложил относимия материален закон, като е направил извод, че чуждият стаж на М. следва да се отчете като придобит по украинското законодателство, въпреки, че е бил положен на територията на бившия СССР. На следващо място, Спогодбата със СССР е неприложима, не само защото не е действаща, а и защото отношенията между България и Украйна в областта на пенсионното осигуряване са уредени с друг двустранен договор, а именно Договорът от 2003 г. Неотносимо е оплакването на касатора, че не е била никога украинска гражданка – меродаван за определяне на осигурителния стаж е местополагането на труда, респ. придобиването на стажа, а не гражданството на заявителя, още повече, че касаторът изрично сочи в заявлението си и се ползва от удостоверения и признат й стаж в Украйна. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд относно приложимите разпоредби в конкретния случай, а именно чл. 10 от Договора между България и Украйна, предвиждащ, че ако съгласно законодателството на едната от договарящите страни правото на пенсия зависи от придобиването на определен осигурителен /трудов/ стаж, компетентната институция на тази договаряща страна взема предвид, ако е необходимо и осигурителния стаж, придобит съгласно законодателството на другата договаряща страна, при условия, че тези стажове не съвпадат по време. С оглед на така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил правилен извод, че не съществува законова пречка положеният осигурителен стаж от М. в двете държави да бъде сумиран при преценка изискуемия се минимален осигурителен стаж за право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, който за жените е най-малко 15 години. В националното законодателство и цитирания международен договор не съществува забрана за такова сумиране на осигурителния стаж. Оттук и изводът, че в случая сумираният осигурителният стаж, положен от жалбоподателя в двете държави – България и Украйна възлиза на 18 години, 11 месеца и 18 дни, с което е изпълнено изискването на чл. 68, ал. 3 от КСО. Посочената по-горе разпоредба от споменатия международен договор за социално осигуряване с Украйна и има за цел положеният осигурителен стаж в другата държава да бъде съобразен при необходимост във връзка с отпускането на съответната пенсия, когато същата зависи от този стаж. Настоящият казус попада именно в тази хипотеза. Не може да се приеме твърдението на касатора, че при определяне на размера на отпуснатата по българското законодателство пенсия трябва да се приложи Спогодбата със СССР. Видно от приетото и неоспорено от страните по делото заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че и размерът на отпуснатата лична пенсия – 77, 19 лв. е правилно изчислен и изцяло съвпада с този изчислен от ТП на НОИ при определяне на пенсията на жалбоподателката. Вещото лице уточнява, че пенсията е изчислена от ТП на НОИ - Сливен на базата само на стажа, за който са внесени осигурителни вноски в Република България, а осигурителният /трудов/ стаж от Украйна е взет под внимание при преценка правото на пенсия на лицето. Правилно първоинстанционния съд е съобразил, че размерът на отпуснатата на касатора пенсия не следва да бъде приравнен на минималния размер пенсия за осигурителен стаж и възраст, с оглед чл. 11 от Договора с Украйна и чл. 48, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която предвижда, че при изчисляване размера на пенсията по международен договор се взема предвид само осигурителния доход за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство – в противен случай неправомерно лицето би получавало пенсии от две държави за един и същ осигурителен стаж. Неоснователни са аргументите на касатора М., че е дискриминирана на основание мястото на възникване на осигурителния й стаж - осигурителните вноски, внасяни в България, имат точно определено целево предназначение - чрез натрупването им по осигурителните фондове да се реализира конституционно закрепеното субективно право на вносителите им на пенсионно осигуряване в България. Това право на М. е признато, като й е отпусната пенсия в България, а както бе посочено по-горе, същата получава и пенсия от Украйна за внасяните от касатора в украинските осигурителни фондове вноски. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на сторените от същата деловодни разноски пред настоящата инстанция. На основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство следва да бъде уважена, като касаторът бъде осъден да заплати сума в размер на 100, 00/сто/лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение