Решение № 1062 от 31.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез пълномощника му юрисконсулт К. Недялкова, срещу Решение 427 от 14.03.2022 г., постановено по адм. дело 856/2020 г. от Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отменено Уведомително писмо изх. 01-6500/5130 от 12.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издадено по заявление за подпомагане с УИН 16/100613/33614, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., като незаконосъобразно, и преписката е върната за ново произнасяне по същество при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът излага съображения, че съдебния акт е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В отговор ответната страна Я. Илиев, чрез пълномощника си адв. Маринов, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че съдът е приложил правилно материалния закон. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Пловдив е Уведомително писмо изх. 01-6500/5130 от 12.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, издадено по заявление за подпомагане с УИН 16/100613/33614, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., с което е отказано финансово подпомагане в пълния заявен размер за декларираните в заявлението за подпомагане за 2013 г. площи по схема за единно плащане на площи (СЕПП). Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства и на възраженията на страните, съдът е установил фактическата обстановка по делото и е направил извод, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния, по място, материя и степен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на административно производствените правила и на материалния закон. В оспорения административен акт не се съдържат мотиви, които ясно да изразяват волята на административния орган за причините, поради които заявлението за финансово подпомагане не е уважено изцяло. Посочил е още, че заключението на експертизите не е в състояние да замести мотивите на акта, поради което той подлежи на отмяна и изпращане на преписката за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Обосновано е приетото от съда, че в хода на административното производство административният орган е допуснал съществени нарушения на процедурните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Неуведомяването на заявилия искане за финансово подпомагане за констатираните застъпвания в декларираните площи по установения в закона ред го е лишило от възможността да представи доказателства за правното основание за ползване на застъпените площи, поради което не може да се счита, че фактическата обстановка е правилно изяснена. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Освен това задължение на административния орган е и служебно да събере релевантните за случая доказателства, да ги провери и да ги прецени, за да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, след което да ги отнесе към приложимата правна норма и да постанови своя акт. Възраженията, изложени в касационната жалба не могат да заместят отсъствието на мотиви на административния орган, нито да санират неправилните действия по връчването на процесното уведомително писмо, както и на писмото от 14.09.2013 г., относно началото на процедурата за отстраняване на двойно декларирани площи. Не е налице, както правилно е приел и първоинстанционният съд пропускане на срока за представяне на документите, доказващи право на ползване на заявените за подпомагане площи. Затова законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че неизясняването на факти и обстоятелства представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което е в състояние да се отрази върху съдържанието на оспорения акт, поради което е обоснован извода му за наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Особеностите на съставяне на конкретния административен акт в табличен вид, не пречат на органа да изложи допълнително мотиви, относими към конкретния случай, нито да се позове на документи, съдържащи се в преписката, за да обоснове посоченото в акта правно основание. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено при съответствие със събраните по делото доказателства. Пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 3 000 лв., съгласно представения договор за правна помощ и съдействие, които страната е заявила, че е заплатила в брой на адв. И. Маринов от АК - Пловдив. Процесуалният представител на касатора е направил възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, което е основателно и следва да бъде уважено, предвид обстоятелството, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. С оглед на това и своевременно направеното искане, Я. Илиев има право да му бъдат възстановени от бюджета на Държавен фонд Земеделие разноските, представляващи възнаграждението на адв. Маринов в минималния размер, предвиден в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ, бр.88/4.11.2022 г.) в размер на 1 000 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,