Решение № 5296 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12317/2018 г.

Решение № 5296 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12317/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. К., от [населено място], [улица], чрез адв. Цановска, срещу решение № 275 от 10.07.2018 г., постановено по адм. дело № 244/2018 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-10-СЗР-4/25.01.2017 г. издадена от началника на РДНСК –Северозападен район – Враца. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждане на разноски. Ответника- Началник на РДНСК – Враца, чрез юрисконсулт Аврамов, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответните страни – М. Й. и Ц. Й. не ангажират становище по жалбата. Ответната страна -"Еуротрейдинг Конструкциони" ЕООД, чрез адв. Василева, в отговор на касационната жалба, оспорват същата, като неоснователна и недоказана. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Враца е била заповед № ДК-10 -СЗР-4/25.01.2017 г., издадена от началника на РДНСК - Северозападен район (СЗР) – Враца, с която на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ е отхвърлена жалбата на Н. К. против разрешение за строеж № 131/14.12.2016 г. на Главния архитект на Община Враца. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че с обжалваното пред началника на РДНСК- СЗР разрешение за строеж № 131/14.12.2016 г. издадено от Главния архитект на Община Враца, е разрешено на възложителите М. Й. и Ц. Й. да извършат "Вътрешно преустройство на апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица]. Приел е, че в оспорената заповед са изложени мотиви, че строежът е пета категория, посочено е че съгласно одобрените проекти, предвиденото вътрешно преустройство е на собствен самостоятелен обект в жилищна сграда за жилищни нужди, без конструктивни промени и без да се променя предназначението му. Преустройството се състои в ново функционално преразпределение на помещенията с леки преградни материали и обособяване на трети санитарен възел в коридора пред съществуващите, попадащо в хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 1-4 ЗУТ. Съдът е изложил доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства, решаващият съдът е направил извод, че административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗУТ, тъй като в случая се касае за преустройство на собствени обекти, помещения и части от тях, за които не се изисква съгласието на останалите собственици на етажната собственост и не се променя предназначението им. В тази връзка съдът е кредитирал и заключението на единичната експертиза (с изкл. на т. 2 от същата), както и на комплексната експертиза, като е приел, че РС и одобрения проект касаят обособяване на три самостоятелни санитарни възли, като двата санитарни възли се разполагат в съществуващи санитарни помещения, а третия новопроектиран санитарен възел се разполага в част от коридора, при което не е налице нарушение на чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7 ДВ бр. 3/2004 г. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за безспорно, че проектите отговарят на нормативните изисквания. Предвиденото преустройство не променя предназначението на обекта, не засяга конструкцията на сградата, не води до отнемане на общи помещения или части от тях и до съществено изменение в общите части на сградата. По изложените доводи е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Решението е правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, в това число и заключенията на допуснатите и приети по делото СТЕ, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото Съдът правилно е приел, че в настоящия случай вътрешното преустройство попада в хипотезата на чл. 185, ал. 1- т. 4 ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба - не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: не се променя предназначението им не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; не се изменят съществено общите части на сградата; се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения. Правилен е изводът на съда, че новообособеният санитарен възел е предвиден в част от коридора на жилището и попада над коридора на жилището на жалбоподателката, което не нарушава изискванията на чл. 108 - чл. 111 от Наредба № 7/2004 г. за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Предвид изложеното и след като процесното вътрешно преустройство се извършва в съществуващи собствени жилищни помещения за жилищни нужди и инвестиционния проект не предвижда засягане на общи части и инсталации, то РС № 131/14.12.2016 г. на Главния архитект на община Враца е законосъобразно. Правилно е прието и че по делото не се представени никакви доказателства, които да сочат, че одобрените инвестиционни проекти по отделните части не отговарят на изискванията на ЗУТ. Ето защо приемайки изводите за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното с касационната жалба оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Обсъдени са релевантните за изясняване на делото факти и обстоятелства като изводите му кореспондират с тях, поради което е обосновано. Не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на съдебния акт. Неоснователни са доводите за необоснованост на решението. Съдът е направил обстоен анализ на представените по делото доказателства и относимите материалноправни норми. Неоснователни са и доводите за нарушение на съдопоризводствените правила. Видно от материалите по делото към датата на издаване на РС апартаментът е бил собственост на М. Й. и Ц. Й., като в хода на съдебното производство с нот акт. № 811 том I, нот. дело № 55/2017 г. е продаден на "Еуротрейдинг Конструкциони" ЕООД, което като приобритател правилно е било конституирано като заинтересована страна. С оглед изложеното, решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника РДНСК – Враца за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Основателна е и претенцията на ответната страна "Еуротрейдинг Конструкциони" ЕООД, по делото е представен договор за правна защита и съдействие, списък на разноските по чл. 80 ГПК и банково извлечение за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,