Решение № 5273 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 416/2014 г.

Решение № 5273 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 416/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Юли Станков Райков от гр. София срещу решение № 6675 от 04.11.2013 г. по адм. дело № 4938/2013 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Юли Станков Райков срещу решение № РО-232 от 19.04.2013 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и потвърденото с него разпореждане № 214-00-6572-4 от 01.03.2013 г., с което е започнало производство за събиране на сумата 305 лв., представляваща добросъвестно получено от жалбоподателя обезщетение за безработица за месец септември 2010 г. За да постанови този резултат, съдът изцяло е споделил изразеното от директора на СУСО становище по въпроса подлежи ли на връщане на основание чл. 54е, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) парично обезщетение за безработица за времето, за което е съдебно присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), но то не е било изплатено (напълно или частично) поради направено от работодателя прихващане. Решението на Административен съд - София град е правилно. При безспорните между страните факти - че касационният жалбоподател е получавал парично обезщетение за безработица в размер на 15,25 лв. дневно за времето от 01.09.2010 г. до 31.08.2011 г.; че със съдебно решение, влязло в сила на 22.06.2012 г., уволнението му е признато за незаконно и той е възстановен на предишната работа, а работодателят е осъден да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 01.09.2010 г. - 30.09.2010 г.; че на 16.01.2013 г. с бюджетно платежно нареждане по банковата сметка на жалбоподателя Юли Станков Райков работодателят Изпълнителна агенция по околна среда е изплатила обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, но е извършила прихващане по реда на чл. 103 и следващите от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с изплатеното при уволнението на Юли Станков Райков обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие за уволнение, и че с разпореждане № 214-00-6572-4 от 01.03.2013 г., издадено на основание чл. 54е, ал. 4 вр. чл. 54е, ал. 1 КСО от ръководителя на осигуряването за безработица е разпоредено Юли Станков Райков да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 01.09.2010 г. - 30.09.2010 г. в размер на 305,00 лв., поради признаване за незаконно на уволнението му с влязло в сила съдебно решение и изплатено обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ - изводът, че е възникнало вземане по чл. 54е, ал. 1, предложение първо КСО в полза на Националния осигурителен институт, е правилен. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че жалбоподателят не е получил реално обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като Изпълнителната агенция по околна среда била извършила едностранно прихващане със сумата, която му е изплатена на основание неспазено предизвестие за уволнение. Прихващането е способ за погасяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото от тях. Видно от заповед № ЧРК 56 от 09.01.2013 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околна среда е разпоредил на Юли Станков Райков да бъде изплатена сумата от 40,81 лв., представляваща остатък от дължимо обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, след извършено прихващане по реда на чл. 103 и следващите от ЗЗД. Следователно касационният жалбоподател Юли Станков Райков е получил обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането му без работа поради незаконно уволнение за периода от 01.09.2010 г. до 30.09.2010 г., а за същия период е получил от ДОО и парично обезщетение за безработица в размер на 305,00 лв. Второто подлежи на връщане. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна на изложените в нея доводи, а оспореното съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,