Решение № 7919 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 438/2011 г.

Решение № 7919 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 438/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 495/29.11.2010 г., постановено по административно дело № 534/2010 г., Хасковският административен съд е: 1) обявил нищожността на решение № Ж-132-1/30.08.2010 г. на Директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на "Кокет" ООД гр. Димитровград против разпореждане № 1136/12.07.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Хасково; 2) изпратил административната преписка на директора на РУСО - Хасково за произнасяне по жалба вх. № Ж-132/30.07.2010 г., подадена от "Кокет" ООД гр. Димитровград; 3) осъдил РУСО - Хасково да заплати на "Кокет" ООД гр. Димитровград разноски по делото в размер на 750 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК). Моли решението на Административен съд - Хасково да се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд или да бъде решено по същество, като се остави в сила решението на директора на РУСО - Хасково. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата по касация "Кокет" ООД гр. Димитровград чрез процесуалния си представител адв. Челебиев оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното с нея решение на Административен съд - Хасково е правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав установи следното: В хода на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд е било безспорно установено, че Кера Костова Дюлгерова, началник на отдел "КПК", в качеството й на ръководител на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Хасково е издала разпореждане № 1136 от 12.07.2010 г. На 30.08.2010 г., имайки право да подписва актове от компетентността на директора на ТП на НОИ - Хасково, когото валидно е замествала, пак същото лице (Кера Костова) с решение № Ж-132-1 от името на директора на ТП на НОИ - Хасково, е потвърдила издаденото също от нея в качеството й на ръководител на контрола по разходите на ДОО, разпореждане № 1136/12.07.2010 г. За да обяви нищожност на оспореното пред него административно решение, Хасковският административен съд е приел, че в случая е нарушен основен принцип на административното производство, регламентиран в чл. 10 от АПК, защото е допуснато едно и също лице да издаде разпореждането за събиране на сумите по ревизионния акт за начет и да се произнесе по жалбата срещу него по реда на предвидения в закона задължителен административен контрол. Длъжностното лице Кера Костова, издала обжалваното разпореждане, следва да се счита заинтересовано и няма право да участва в производството по обжалването му, още по-малко да се произнася по жалба, подадена срещу издадено от самата нея разпореждане. Този извод е правилен. Ако и от доказателствата да е видно, че оспореното административно решение е издадено от лице, което е замествало титуляра, то в същия случай се е стигнало до произнасяне на едно и също лице в производството по издаване на разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към РУСО - Хасково, и в производството по обжалване на индивидуалния административен акт по административен ред с решение, с което е нарушен основния принцип за самостоятелност и безпристрастност, обективиран в чл. 10 от АПК, задължаващ административния орган да осъществява производството самостоятелно, както и да не участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му. В случая длъжностното лице Кера Костова се е произнесла и в двете качества, и правилно съдът е обявил за нищожно решението, с което е осъществен от нея административен контрол върху разпореждане, издадено също от нея. След като Кера Костова Дюлгерова се е произнесла в качеството си на ръководител на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Хасково с разпореждане, тя не е разполагала с персонална компетентност да се произнася и с оспореното решение, с което е предвидено да се осъществява административен контрол върху издадения от нея административен акт. Предвид установеното наличие на приложното поле на чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК, в съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК решаващият съдебен състав е постановил изпращането на преписката на компетентния административен орган, а при този изход на спора правилно са присъдени направените деловодни разноски в полза на "Кокет" ООД. С оглед гореизложеното и при липса на касационни основания за отмяна на съдебния акт, решението на съда трябва да бъде оставено в сила. Противно на твърдяното от касатора, то е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, а аргументите в касационната жалба за противното не могат да бъдат споделени. Ако и в АПК да няма изрична аналогична разпоредба на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК, касаторовата теза, че няма пречка едно и също лице да издаде административен акт и после да осъществи административен контрол върху него, не кореспондира с принципа за безпристрастност, намерил изражение в чл. 10, ал. 2 от АПК. Административният контрол трябва да се осъществява от друго лице, което се ръководи само от принципите за дирене на обективната истина и на законността. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че неоснователността на касационната жалба изключва присъждането на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,