Решение № 5120 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10066/2016 г.

Решение № 5120 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10066/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на С. К. П. против решение № 278 от 8.06.2016 г. по адм. дело № 119/2016 г. на Административен съд - П.. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на С. К. П. против заповед № УРИ 316з-3686/28.12.2015 г. на директора на Областна дирекция на МВР - П., с която на основание чл. 200, ал. 1, т. 8 ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца" за това, че на 16.07.2015 г. не е уведомил по установения ред за допуснато нарушение на разпоредбите на т. 7 и 10 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г., от мл. инспектор Ц. В. в 16,37 часа на 16.07.2015 г. - поставяне на преграда върху камера 2, монтирана в купето на служебен автомобил "О. А." рег. № ЕН 7485 АМ. Касационният жалбоподател поддържа, че според събраните по делото доказателства, липсва точно посочване на мястото на извършване на деянието, т. к. не е уточнено къде са се намирали и изпълнявали своите задължения по време на наряд в този момент. Твърди, че писмото на дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР има уведомително-превантивен характер, а приложените към него видеофайлове не съдържат аудио-запис по време на осъществяване на контролната дейност на полицейските служители. Излага доводи, че в указанията за работа на полицейските служители има разписани правила за микрофоните и те се изпълняват стриктно от служителите, но няма правила и яснота кога системата работи, няма звукови и сигнални индикатори, които да алармират, че има проблем в системата, самите записи могат да бъдат манипулирани. В предоставените записи са отразени номера на полицейски автомобили, които са различни от посочените в заповедите за налагане на дисциплинарни наказания - на него и други служители. Прави възражение, че посоченото в заповедта правно основание - чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 3 ЗМВР не кореспондира по никакъв начин с лаконично написаната фактическа обстановка, с което е нарушено правото му на защита, както и за неправилна преценка на съда за осъществено от обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение. Сочи, че в заповедта няма мотиви относно тежестта на нарушението и останалите обстоятелства по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. При тези доводи, иска да се отмени обжалваното решение и се уважи оспорването пред първата инстанция като се отмени обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на МВР - П., чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Поддържа, че съдът коректно е установил фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях правилно и обосновано е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и не страда от пороците по чл. 146 АПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд точно е установил релевантните фактически обстоятелства и е достигнал до правилни правни изводи. Правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В съответствие с данните по дисциплинарната преписка съдът обосновано е приел, че при издаване на оспорената заповед са спазени административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство срещу служителя е образувано по повод писма на дирекция "Вътрешна сигурност" МВР, проведено е в сроковете, предвидени в Закона за Министерството на вътрешните работи, резултатите от което са отразени в справка рег. № 316р-27715 от 21.10.2015 г. Жалбоподателят е запознат с резултатите от проверката и е представил писмени обяснения по случая, в които е заявил, че по време на наряда той е бил водач на патрулния автомобил и не е констатирал никакви нарушения относно носенето на службата. Съдът подробно е анализирал данните по преписката във връзка спазването на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР при издаване на заповедта и е извел фактически и правно обоснован извод, че с оглед правилото на чл. 195, ал. 3 ЗМВР, дисциплинарното наказание е наложено в законните срокове. Наведените оплаквания в касационната жалба за неизяснена фактическа обстановка са релевирани и пред първата инстанция. Съдът ги е обсъдил и правилно е установил, че в оспорената заповед са описани всички елементи на вмененото дисциплинарно нарушение - времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Изтъкнал е, че изпълнителното деяние е посочено ясно и недвусмислено - неуведомяване от служителя на служебните ръководители за поставяне на преграда на обекта - камера 2, монтирана върху арматурното табло на служебния автомобил, от мл. инспектор Ц. В., с който е бил в наряд за времето от 07,00 до 19,00 часа на 16.07.2015 г. Съдът по реда на чл. 204 ГПК във вр. чл. 144 АПК е извършил оглед на веществено доказателство и е приобщил същото - видеофайлове, и е констатирал, че има обективиран запис, от който се установява поставяне на шапка от Василев върху арматурното табло на служебния автомобил, с което се закрива видимостта към служителите. Анализирал е данните във видеозаписа за номера на служебния автомобил и ги е съпоставил с данните по дисциплинарната преписка, при което обосновано е приел, че на 16.07.2015 г. служителят е управлявал именно служебния автомобил, индивидуализиран в обжалваната заповед. Фактическите установявания на съда са верни и коректни, поради което наведените оплаквания в касационната жалба за неяснота на фактическата обстановка, при която е извършено дисциплинарното нарушение са неоснователни. Съдът е отговорил аргументирано на доводите на жалбоподателя за неправилна правна квалификация на фактическите обстоятелства и налагане на обсъжданото дисциплинарно наказание на погрешно правно основание. Следва да се споделят правните съображения на съда за това, че служителят е санкциониран дисциплинарно за проявено бездействие, което се субсумира в хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 8 ЗМВР - укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения. Правно издържани са мотивите на съда относно несъответствие на действията на служителя Ц. В. с предписанията, дадени в т. 7 и 10 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г., за която простъпка касационният жалбоподател не е уведомил по надлежния ред. За установеното дисциплинарно нарушение в чл. 200, ал. 2 ЗМВР е предвидено, че се налага дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. В обсъждания случай, в съответствие с нормативното предписание на служителя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за минималния предвиден срок, поради което доводите за липса на оценка на тежестта на нарушението по критериите на чл. 206, ал. ЗМВР са неоснователни, в какъвто смисъл са и мотивите на решаващия съд. В резултат на подробно обсъждане на всички релевантни факти и нормативни правила, съдът обосновано е приел, че обжалваната заповед не страда от пороците по чл. 146 АПК и отхвърлил оспорването й като неоснователно. Касационната инстанция споделя изцяло изложените от решаващия съд мотиви по спорния предмет. Касационната жалба е неоснователна, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател С. К. П. следва да заплати на Областна дирекция на МВР - П. сумата 100 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представеният списък по чл. 80 ГПК за разноски в размер на 600 лв. от процесуалния представител на ответника не обвързва съда при преценка на дължимите разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както е в настоящия случай. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,