Решение № 305 от 25.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 905/2013 г.

Решение № 305 от 25.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 905/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по направено искане /уточнено в съдебно заседание/, на осъдения Х. И. Х. от гр. Ш., за възобновяване на производството по нохд № 874/2012 г., на Районен съд гр. Шумен, в частта за определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието. Развива се довод за допуснато нарушение на закона. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 111/17.10.2012 г., Шуменският районен съд, 14-ти състав, е признал подс. Х. И. Х. за виновен в извършено на 4.04.2012 г., в гр. Ш., престъпление по чл. 195, ал. 1, т. т. 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на две години лишаване от свобода, определяйки му на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС "строг" първоначален режим и затворническо заведение от "закрит" тип. Присъдил е частта от направените по делото разноски, която следва да заплати. С решение № 124/11.12.2012 г., Шуменският окръжен съд, наказателно отделение е потвърдил присъдата. По довода в искането за нарушение на материалния закон при определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието: Посоченото основание за възобновяване в тази част на съдебния акт - нарушение на материалния закон - чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията се свеждат до твърдението, че това е първа присъда с наказание лишаване от свобода и че осъдения Х. не е рецидивист. Установените данни от доказателствените средства приложени по делото - свидетелство за съдимост и копия от съдебни протоколи, безспорно установяват, че на осъденият Х. е било налагано наказание лишаване от свобода - чнд № 124/2011 г. и № 82/2012 на Шуменския окръжен съд, преди наложеното наказание от същия вид по нохд 874/2012 г. на същия съд. Следователно, не са налице предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС за настаняване в затворнически заведения от "открит" тип и на чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, за определяне на "общ" първоначален режим, тъй като преди постановяване на атакуваната от осъдения Х. присъда, той е бил осъждан на наказание лишаване от свобода, което изключва възможността за приложението на тези разпоредби. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, само осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления, както и осъдените за извършени престъпления по непредпазливост се настаняват в затворнически общежития от "открит" тип и се поставят при "общ" първоначален режим - чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Всички останали лишени от свобода, които не са осъдени за първи път, какъвто е и настоящият случай, вкл. рецидивистите по смисъла на § 3 ДР ЗИНЗС се настаняват в затворнически общежития от "закрит" тип при "строг" режим на изтърпяване - чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Както бе посочено по-горе, видно от данните по делото, на осъдения Х. е било налагано наказание лишаване от свобода за извършени престъпления от "общ" характер и несъмнено попада в категорията по чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Затова законосъобразно районният съд го е поставил в приложното му поле и от там правилно е определил "строг" първоначален режим на изтърпяване на наказанието, съгласно чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Законът не изисква предходно наказание лишаване от свобода да е изтърпяно ефективно, в който смисъл се навежда довод в искането. Щом има наложено преди това наказание от вида лишаване от свобода, чиито последици не са заличени, при постановяване на следваща присъда с ефективно такова наказание към осъденият следва да се прилагат разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Това е така защото лицето има качеството на осъден и за престъплението което е извършило след като и преди това му е било налагано наказание от вида лишаване от свобода. Ето защо искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение