Решение № 6321 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12141/2011 г.

Решение № 6321 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12141/2011 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Михаела Енчева Енчева, чрез адв. Румен Котов от САК, срещу решение № 2824 от 10.06.2011 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 6813/2010 г., с което е отхвърлено оспорването на Решение от 12.08.2010 г. на заместник-председателя на Патентното ведомство на Република България. Подробни съображения се излагат в жалбата. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и представлява. Ответната страна по касационната жалба - заместник-председателя на Патентното ведомство на Република България, чрез своя представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При изяснена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни правни изводи. Касаторът Михаела Енчева Енчева е наследник на Енчо Михайлов Енчев, изобретател и заявител на патент по заявка № 108200 от 25.09.2003 г. с наименование "Безмотовилков двигател с вътрешно горене". На 5.08.2010 г. в Патентното ведомство на Република България е постъпило искане от Михаела Енчева Енчева за възстановяване на срока за заплащане на такси за поддържане на на действието на патента, като в молбата се сочи, че срокът е пропуснат поради внезапната смърт на патентопритежателя на 29.01.2009 г. и необходимост от събиране на необходимата информация за патента. С Решение от 12.08.2010 г. на заместник-председателя на Патентното ведомство на Република България е отказано да се възстанови шестмесечния срок по чл. 33, ал. 3 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ) за заплащане на такси за поддържане на действието на патента. Посоченото решение е оспорено пред Административен съд София-град. С решение № 2824 от 10.06.2011 г. по адм. д. № 6813/2010 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Михаела Енчева Енчева срещу Решение от 12.08.2010 г. на заместник-председателя на Патентното ведомство на Република България. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е законосъобразно. АССГ е съобразил и правилно преценил релевантните за спора факти. Изводите му за липса на "особени непредвидени обстоятелства" по смисъла на чл. 49 ЗПРПМ са обосновани и законосъобразни. В случая пропуснатият срок касае заплащането на годишна такса за поддържане действието на патент, а редът и сроковете за заплащането на тези такси е уреден в чл. 33 ЗПРПМ. Съгласно разпоредбата на ал. 1 от същия член, за поддържане действието на патента се заплащат годишни патентни такси, като за начало на всяка патентна година се счита датата на подаване на заявката за патент, а първата патентна година започва да тече от тази дата. Заявката за патент № 108200 е направена на 25.09.2003 г., следователно това е датата, от която започва да тече първата патентна година. По аргумент на ал. 2 от същия член, годишната патентна такса за всяка следваща патентна година се заплаща предварително, т. е. преди да започне да тече съответната година и то в срок най-късно в последния ден на месеца, в който изтича предходната патентна година. За седмата патентна година (25.09.2009 г. - 25.09.2010 г.) годишната такса е следвало да се заплати предварително и то най-късно до 31.09.2009 г., който срок е бил пропуснат. Съществено в случая обаче е, че чл. 33, ал. 3 ЗПРПМ предвижда възможност за запазване действието на патента дори и при неспазване на горния срок, ако до шест месеца след изтичането му бъде внесена дължимата такса в двоен размер, което в случая е можело да стане в срок до 31.03.2010 г. Основателно съдът е приел, че административният орган не е нарушил административнопроизводствените правила като е счел, че молбата на Михаела Енчева Енчева е за възстановяване на втория срок по чл. 33, ал. 3, а не по чл. 33, ал. 2 ЗПРПМ, доколкото при пропускането на първия самият закон регламентира каква е възможността за поддържане на действието на патента - чрез заплащане на санкционна такса в двоен размер. В конкретния случай и този втори срок до 31.03.2010 г. е бил пропуснат, като молбата за възстановяване на пропуснатия срок е направена на 5.08.2010 г. Съгласно чл. 49 ЗПРПМ сроковете, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, могат да бъдат възстановени по молба на заявителя. Молбата се подава до три месеца след отпадане на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Патентопритежателят е починал на 29.01.2009 г. От смъртта до датата на изтичане на срока за заплащане на таксите за седмата патентна година е изминала повече от една година. Ето защо не може да се направи обоснова извод, че смъртта на патентопритежателя се намира в причинна връзка с пропускането на срока по чл. 33, ал. 3 ЗПРПМ. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Патентното ведомство е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите на касационната инстанция то се явява основателно. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва Михаела Енчева Енчева да бъде осъдена да заплати на Патентното ведомство сумата 150 лв. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение