Решение № 2903 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5639/2019 г.

Решение № 2903 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5639/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Джей Си Деко България" ЕООД, гр. София, ЕИК 831235641, срещу Решение № 2004 от 25.03.2019 г. на Административен съд – София-град, постановено по административно дело № 10516/2018 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Джей Си Деко България" ЕООД срещу решение по т. 2. 17. от Протокол № 16631 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с което е отказано преиздаването на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 396 от 25.04.2006 г. Касационният жалбоподател – "Джей си Деко България" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът е приел, че писмото на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" има само уведомителен характер, а отказът е решението по т. 2. 17. от Протокол № 16631 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". По този начин съдът е подменил предмета на делото. Самият орган счита, че имено актът на председателя е отказа. Съдът не е установил допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила – не са събрани доказателства за твърдяното местоположение на процесното рекламно съоръжение, съставеният констативен протокол не съдържа информация относно датата на извършване на проверката и на какво разстояние се намира съоръжението от пътен възел, съставен е без негово участие и не му е връчен. Съдебната експертиза не може да установява факти, които органът не е доказал. Неправилен счита извода на съда за неотносимост към спора на въпроса за първоначалното разположение на рекламното съоръжение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Касаторът се представлява от адв. В. Върбанов, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба – Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", счита същата за неоснователна. Съдът правилно е определил компетентния административен орган и е приел, че при издаването му са спазени изискванията за форма и не са нарушени административнопроизводствените правила, в т. ч. чл. 35 и 36 АПК. Излага подробно фактите по спора и счита, че в хода на съдебното производство надлежно са доказани приетите от него за установени факти по отношение на местоположението на процесното рекламно съоръжение. С оглед на това правилен е изводът на съда за наличие на хипотезата на чл. 17б, ал. 2 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за специалното ползване на пътищата (Наредбата). Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Е. Павлова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: На 20.11.2001 г. на "Парк плакат" ООД ("Нюз Аутодор България" ООД) е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 174 д – на път АМ2, километър 422+900 - дясно. На 4.11.2002 г. на "Парк плакат" ООД (преобразувано и преименувано в "Нюз Аутодор България" ООД) е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 455 – на път АМ2, километър 422 + 900 - дясно. На 25.04.2006 г. на "Нюз Аутодор България" ООД (преобразувано и преименувано в "Джей Си Деко България" ЕООД) е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 396 – на път АМ2, километър 422 + 900 - дясно. На 19.05.2017 г. "Джей Си Деко България" ЕООД подава молба за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 396. На 2.06.2017 г. служители на Областно пътно управление – Варна извършват проверка на рекламно съоръжение на път АМ2 (Хемус), километър 422 + 900 - дясно, действителен км след прекилометриране 425 + 377 - дясно, като констатират, че съоръжението е на разстояние по-малко от 1 500 м след пътен възел "Комитово ханче", км 425 + 500. За установеното е съставен Констативен протокол № 103. На 26.06.2017 г. Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" с решения, отразени в Протокол № 16631/17, по: т. 2. 17. "Одобрява проект на писмо с отказ до "Джей Си Деко България" ЕООД за преиздаване на разрешение № 396/25.04.2006 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, изградено на път АМ Хемус, километър 425 + 377 - дясно (по разрешение за специално ползване на пътищата чрез рекламно съоръжение на км 422 + 900 дясно). т. 2. 235. "Възлага на инж. Д. Атанасов – Председател на УС на АПИ да подпише писмата от т. 2. 2. до т. 2. 234. " На 26.06.2017 г. с документ, изх. № 53-00-4517, председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", уведомява "Джей Си Деко България" ЕООД, че искането за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 396 не може да бъде уважено. Съобщението е получено от адресата на 11.07.2017 г. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебна експертиза. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при наличие на изискуем кворум и мнозинство с оглед на чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 5 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" (Правилника). Приема, че актът е в исканата от закона форма и е мотивиран с оглед на изложеното в документа от 26.06.2017 г. и Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, както и че при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приел, че актът е и материално законосъобразен. С оглед на § 5 от Закона за пътищата (ЗП) заявлението за преиздаване на разрешителното е подадено в срок, но в случая не са налице предпоставките на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата, тъй като процесното рекламно съоръжение отстои на разстояние 419, 49 м. от пътен възел "Комитово ханче". Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователен е доводът на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд досежно предмета на спора. Експлоатацията на рекламно съоръжение, поставено в обхвата на пътя, е специално ползване на пътя, което с оглед на чл. 18, ал. 1 ЗП се разрешава от собственика на пътя или от администрацията, която го управлява. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се разрешава от Управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията за републиканските пътища. Идентична по съдържание е и разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата, а чл. 6, ал. 2 от Наредбата изрично сочи, че компетентен да постанови отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътя е органът, компетентен да издаде разрешението. Следователно, законът изрично определя органът, компетентен да издаде отказ за специално ползване на пътя и това е Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Безспорно е, че законодателят е предоставил на Управителния съвет възможността да делегира (използваният от законодателя термин "упълномощава" не променя смисъла, тъй като в случая не става въпрос за действие по пълномощие, т. е. за гражданскоправни последици, а за упражняване на държавна власт, т. е. за оправомощаване) тази своя компетентност на длъжностно лице от агенцията, но за да е налице делегация на компетентност е необходимо да е налице изрично волеизявление на Управителния съвет с точно посочване на делегираното правомощие. Възложеното задължение на председателя на Управителния съвет "да подпише писмата" до адресатите на решенията на съвета за отказ от издаване на разрешение не е делегиране на правомощие да се издаде разрешение, съответно отказ, за специално ползване на пътищата. А избраният от Управителния съвет изказ на приетото решение – "одобрява проект на писмо за отказ", не може да промени същността на взетото решение, а именно - отказ от издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, т. е. индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Избраното от органа епистоларно наименование на акта му не променя неговото съдържание, защото не наименованието на акта, а неговото съдържание е това, което определя същността му. По същия начин и наименуването на един документ индивидуален административен акт не може да го превърне в такъв, ако съдържанието му не е на индивидуален административен акт. Неправилното наименуване на индивидуалния административен акт не може да лиши адресата на акта от ефективна съдебна защита. То е само илюстрация на разбирането на административния орган за начина на упражняване на правомощията му. Поради горното нито уведомителният документ изх. № 53-00-4517 от 26.06.2017 г. е индивидуален административен акт, нито председателят на Управителния съвет е компетентен орган за издаване на отказ за специално ползване на пътищата. Оспореният акт – отказ да се продължи разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, е издаден от Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". С оглед на горното първоинстанционният съд правилно е определил индивидуалния административен акт, който поражда за касатора неблагоприятни правни последици, и правилно е определил издалия го орган. Касаторът счита за неправилен извода на съда за мотивираност на оспорения акт. Безспорно е – видно от самия оспорен акт, че органът не е изложил фактически и правни основания в него. Но както обосновано приема и първоинстанционният съд, с оглед на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд мотивите на един акт могат "да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на акт". Като пример в тълкувателното решение е посочено излагането на мотивите в съобщението до страните за издаването му. В случая е безспорно, че целите на законовото изискване за мотивиране - да даде възможност на адресата на акта да организира защитата си и да позволи на съда да извърши контрол за законосъобразност на акта са постигнати с излагането на фактическите и правни основания в документа, с който на касатора е съобщено за отказа да се преиздаде исканото разрешително. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на извода на съда е неоснователен. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че неуведомяването на касатора за установеното в констативния протокол не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Вярно е, че органът не е уведомил касатора за установеното с Констативен протокол № 103, но установеното не е нов и неизвестен на касатора факт, а обективно съществуващ и осъществен от касатора, тъй като именно той е изградил процесното рекламно съоръжение на процесното място. На следващо място, в хипотезата на чл. 17б, ал. 2 от Наредбата органът действа в условията на обвързана компетентност и доказването на установените в протокола факти в хода на съдебното производство правят акта материално законосъобразен. Касаторът не е оборил констатациите в протокола. Приетата по делото съдебна експертиза със задача да извърши измервания на място, защото точно тези замервания съдържа Констативен протокол № 103, установява по безспорен начин верността на фактите, посочени в протокола. С оглед на това неоснователен е и доводът на касатора, че в хода на съдебното производство са установявани факти, които органът е следвало да установи. В случая, експертизата е извършила проверка на приетите за осъществени от органа факти, а не е установила вместо органа факти. Правилен е и изводът на съда за съответствие на оспорения акт с материалния закон и неговата цел. Видно от мотивите на оспорения акт отказът е постановен на основание чл. 17б, ал. 2 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 17б, ал. 2 от Наредбата разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение се издава при спазване на изискванията на чл. 15 и заплащане на дължимите такси. Член 15 от Наредбата регламентира изискванията към разрешителните за изграждане на рекламни съоръжения. Видно от разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата, за да се издаде разрешение за изграждане на рекламно съоръжение в обхвата на пътя, то трябва да отстои на не по-малко от 1 500 м от пътни възли и кръстовища за автомагистралите. Процесното рекламно съоръжение е изградено на Автомагистрала "Хемус" и отстои на по-малко от 1 500 м от пътен възел. Този факт е достатъчен, за да обоснове правилността на извода на съда за материална законосъобразност на оспорения акт. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е направил обосновано фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон и въз основа на това е направил обоснован и правилен правен извод за законосъобразност на оспореното решение. Това прави решението му правилно. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд, съдът следва да осъди касатора да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение