Решение № 1414 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6435/2019 г.

Решение № 1414 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6435/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на И. Хаджимустафа от [населено място] срещу решение № 534 от 13.12.2018 г., постановено по адм. дело № 652/2017 г. на Административен съд – гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД - 22 - 1307 от 31.07.2017 г. на Кмета на община Велико Търново, с която на жалбоподателя и Ш. Хаджиева е наредено да премахнат незаконен строеж "Навес от южна посока на съществуваща сграда", намиращ се в УПИ XI – 2713, кв. 32 по плана на гр. Велико Търново с административен адрес ул. "България" № 12, гр. Велико Търново и с което жалбоподателят И. Хаджимустафа е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди необоснованост на решение, тъй като не са взети предвид всички относими факти, а именно, че не е извършил ново строителство, а е направил само ремонт на съществуващите в имота помещения, част от съществуващата сграда, включително на съществуващите пристройки, покрив и навеси и водосточна тръба в имота, поради което посочва, че извършеното от него попада в приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, за което не се изисква разрешение за строеж. Твърди, че обратният извод на съда е в противоречие със закона и събраните доказателства. Твърди и неправилност на извода на съда за липса на допуснати нарушения при издаване на заповедта, тъй като посочва, че по чл. 224а от ЗУТ най – напред е следвало да му бъдат дадени предписания да отстрани причините довели до спиране на строежа, а такива не са му били дадени, което посочва като нарушение. Иска оспореното решение да бъде отменено. Ответникът Кметът на община Велико Търново, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ш. Хаджиева не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд – гр. Велико Търново Заповед № РД 22 - 1307 от 31.07.2017 г. на Кмета на община Велико Търново, с която на жалбоподателя и Ш. Хаджиева е наредено да премахнат незаконен строеж "Навес от южна посока на съществуваща сграда", намиращ се в УПИXI – 2713, кв. 32 по плана на гр. Велико Търново с административен адрес ул. "България" № 12, гр. Велико Търново. За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. Велико Търново е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж, а не се касае за ремонтни работи, който строеж е извършен без разрешение за строеж и без одобрени строителни книжа. Позовал се е и на заключението на вещото лице, назначено по делото. Приел е и че не са налице предпоставките да се прием, че строежът е търпим, тъй като е започнат през м. юни 2017 г. Оспореното решение на Административен съд – гр. Велико Търново е правилно. При постановяване на оспореното решение съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, като въз основа на събраните доказателства са направени правилни изводи. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Наведените възражения от касатора за липса на дадени указания по чл. 224а от ЗУТ за отстраняване на причини довели до спиране на строителството са неотносими към това производство, тъй като по оспорената заповед не е наредено спиране на строеж, а премахване на незаконен строеж по реда на чл. 225а и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От доказателствата по делото, включително приетата и неоспорена от страните СТЕ, се установява, че спорният навес представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Настоящият състав намира, че така както е описан и в констативния акт и от вещото лице, извършеното от жалбоподателя, а именно навес върху прикрепени към земята колони, върху които са изпълнени столици, дървени ребра с дъсчена обшивка с покривно хидроизолационно фолио, като покривното покритие не е изпълнено, отговарят на определението за строеж. В производството не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя за това, че навесът е бил съществуващ и той е извършил само ремонт на същия, въпреки че му е дадена възможност за това, включително съдебното производство е било спряно като му е дадена възможност да потърси документи, като производството е спряно по съгласие на страните. Доказателства за съществуване на навеса преди закупуването на имота от Хаджимустафа през 2010 г. не са представени. Поради и това е недоказано твърдението, че се касае само за извършен ремонт. Неоснователно е възражението за приложимост на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, тъй като тази разпоредба касае изграждане на оранжерии до 200 кв. м. без разрешение за строеж, а спорният строеж не е оранжерия. Въпреки това съдът намира, че касаторът е имал предвид най – вероятно чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, а именно твърди, че е извършил текущ ремонт на навеса, за което не се изисква издаване на разрешение за строеж. По изложените съображения обаче настоящият състав намира, че от доказателствата по делото не се установява да е извършен текущ ремонт, а напротив установено е, че е извършен изцяло нов строеж на спорния навес без строителни книжа. В тази връзка е правилен извода на съда за наличието на незаконен строеж, подлежащ на премахване. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед, поради това, че спорният строеж не се явява търпим и като такъв подлежи на премахване. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС – гр. Велико Търново е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, връзка чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият състав намира, че разноските следва да са в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,