Решение № 9497 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15187/2013 г.

Решение № 9497 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15187/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Пазари" АД, гр. Габрово чрез адв. Ю. Миневска против решение № 473 от 07.10.2013 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по адм. дело № 116/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 111101494 от 25.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, офис Ловеч, потвърден с решение № 646/27.12.2011 г. на директора на дирекция ОУИ гр. Велико Търново.

Касаторът излага доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до формиране на правнорелевантната воля на съда в противоречие с материалния закон - ЗДДС и ЗКПО. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Подробни съображения във връзка с касационните основания са изложени в представените по делото писмени бележки на адв. Миневска.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Велико Търново с представен по делото писмен отговор на касационната жалба изразява становище за липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

С оспорения ревизионен акт на "Пазари" АД, гр. Габрово са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО.

Задълженията по ЗДДС, са резултат от отказ на право на данъчен кредит в общ размер на 60 036,94 лева и съответните лихви в размер на 27432,19 лева за данъчни периоди м. 05, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2006 г.; 01, 02, 05, 08, 11 и 12.2007 г.; 01, 03, 07, 08, 09, 10, 11, 12.2008 г. и 12.2010 г. по фактури, издадени от "Аргус груп" ЕООД, "Норд трейд груп 09" ЕООД, "Айкон секюритиз" ЕООД, "Дион груп" ООД, "Депо Ер" ЕООД, "Колинс груп" ЕООД, "Депо Копи" ЕООД, "С и С" ООД и "Елит 7 груп" ЕООД.

В частта по ЗКПО с разходите, отчетени по посочените фактури с ревизионния акт е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 12 993.44 лева за 2008 г. и в размер на 12280.30 лева за 2009 г. и лихви в общ размер на 5165,90 лева.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Пазари" АД изцяло, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от чл. 120 от ДОПК форма и съгласно процесуалните правила за провеждане на ревизия, предвидени в ДОПК. По приложението на ЗДДС е обосновал извод, че не се доказва реалното изпълнение на фактурираните доставки на стоки и услуги, поради което за дружеството не са налице предвидените в закона условия за признаване на правото на приспадане. На това основание в частта по ЗКПО е прието, че отчетените от дружеството разходи по спорните фактури, не са свързани с дейността по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО (отм.) за ревизирания период на 2006 г. и е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО за останалите периоди от 2007 г. - 2009 г. и е обоснована законосъобразност на установените задължения за корпоративен данък.

Решението е правилно. Не са налице посочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Съдът е обсъдил доказателствата по делото по отношение на конкретните доставчици и е изложил мотиви според вида на фактурираните доставки на стоки и услуги. Установената по делото фактическа обстановка кореспондира с наличните писмени и гласни доказателства и експертни заключения. Не са допуснати твърдените нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосноват извод за различни фактически установявания по спора и нарушено право на защита на дружеството - касатор. Съдът е изпълнил и служебното си задължение по чл. 171, ал. 4 от АПК като е дал указания на страните за спорните по делото обстоятелства и възможността да сочат доказателства.

По ЗДДС:

Настоящият състав споделя правните аргументи на първоинстанционния съд, че реалността на доставката е основен въпрос при преценката за възникване на правото на данъчен кредит. Този извод е основан на правилно тълкуване и приложение на материалния закон - чл. 6, ал. 1, чл. 8 и чл. 9, чл. 25, ал. 2 и ал. 6, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, приложим за доставките, осъществени след 01.01.2007 г. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС моментът на възникване на правото на приспадане съвпада с момента на изискуемост на данъка. Данъкът добавена стойност е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС към момента на настъпване на данъчно събитие. Нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че при доставки на услуги, какъвто е и предметът на голяма част от процесните фактури, данъчното събитие настъпва към момента на извършването им. При доставките на стоки - данъчното събитие е обвързвано от прехвърляне правото на разпореждане върху вещите в полза на получателя като собственик.

В този смисъл е и тълкуването на Директива 2006/112/ЕО дадено в преюдициалните заключения на СЕС. Съгласно решението по дело С-285/11 надлежното възникване и упражняване на правото на приспадане за съответното данъчнозадължено лице изисква от националния съд да провери дали доставките са реално осъществени и дали съответните стоки са използвани от лицето за извършване на последващи облагаеми сделки /т. 31/. Аналогична е и проверката по отношение условията за признаване на правото на приспадане по доставки на услуги. Установяването на материалноправните предпоставки за признаване на правото на приспадане се извършва чрез процесуалните способи, предвидени в националния закон /арг. т. 33 от решението по дело С-285/11/.

С оглед на изложеното правилно съдът е изследвал установените по делото факти във връзка с наличието на реално осъществени доставки на стоки и услуги по спорните фактури, издадени от "Аргус груп" ЕООД, "Норд трейд груп 09" ЕООД, "Айкон секюритиз" ЕООД, "Депо Ер" ЕООД, "Дион груп" ООД, "Колинс груп" ЕООД, "Депо Копи" ЕООД, "С и С" ООД и "Елит 7 груп" ЕООД. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим в данъчния процес на основание § 2 от ДР на ДОПК, в тежест на лицето, което претендира правото на приспадане е да установи, че е получател на реално доставени стоки и услуги.

Относно правото на данъчен кредит за процесните периоди на 2006 г. материалноправните предпоставки за надлежното му възникване и упражняване се определят от чл. 64 и сл. от ЗДДС (отм.), който материален закон също изисква установяване реалността на доставките на стоки и услуги.

1. По фактура № 6/28.12.2010 г., издадена от "Аргус груп" ЕООД при ревизията е отказано право на данъчен кредит в размер на 1500.00 лв. за данъчен период м. 12.2010 г. Предмет на доставката е "анализ пазар на недвижимите имоти 2010 г. гр. Габрово".

В мотивите на обжалваното решение съдът е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства и изводите му, че не се установява изпълнението на доставката следва да бъдат споделени. Правилно съдът е приел, че представените по делото писмени доказателства - фактура, договор от 01.10.2010 г. с предмет "Анализ на пазара на недвижими имоти, продажби и наеми на търговски помещения, находящи се в централната част на гр. Габрово, без това да включва наемните площи в МОЛ-овете", приемо-предавателен протокол от 02.12.2010 г., банково извлечение за платена сума по договора в размер на 9000,00 лв., платежна ведомост за м. 12.2010 г. и трудов договор на Стефан Аврамов - технически сътрудник и счетоводни документи - главна книга на счетоводна сметка 703 "Приходи от услуги" и счетоводна сметка 503 "Разплащателна сметка" за м. 12.2010 г., оборотна ведомост за м. 12.2010 г. и хронология на счетоводна сметка 421 за м. 12.2010 г. не удостоверяват изпълнение на фактурираната услуга. Представеният по делото "анализ на пазара на недвижими имоти" правилно не е ценен като резултат от изпълнението на процесния договор и услуга от страна на "Аргус груп" ЕООД, тъй като не съдържа конкретни белези, които да свържат изготвянето му от прекия доставчик. Фактическите установявания за липса на връзка между предмета на сключения между страните договор от 01.10.2010 г., съставения приемо-предавателен протокол от 02.12.2010 г. и по-късно представения анализ се основат на бланкетното им съдържание и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Представеният анализ не съдържа означение за неговия автор и дата на съставяне, които да се свържат с изпълнението на сключения между страните договор от 01.10.2010 г. Съставеният протокол от 02.12.2010 г. също не съдържа конкретни данни за анализа, предмет на предаване и приемане.

Липсата на резултат от извършването на документираната услуга е достатъчен аргумент за липса на реална доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради което правилно в решението е прието, че не са налице предпоставките по чл. 68 и сл. от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по фактурата издадена от "Аргус груп" ЕООД.

Възраженията на касационния жалбоподател, изложени в писмените бележки на процесуалния му представител се отнасят до неправилна преценка на действията без представителна власт на лицата, подписали приемо-предавателния протокол от 02.12.2012 г. от името на "Пазари" АД и на "Аргус груп" ЕООД. Дори и да се приемат за потвърдени действията без представителна власт по приемане и предаване на анализ, на основание чл. 301 от ТЗ, така съставеният документ, поради бланкетното си съдържание не удостоверява изпълнението на услугата и настъпването на данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС.

Останалите възражения в касационната жалба се отнасят до липсата на необходимост от доказване на факти и обстоятелства за извършени разходи по изпълнението на услугата с оглед естеството на престацията като резултат от интелектуален труд. Тези доводи също не променят фактическите установявания по спорната доставка и крайния извод на съда по приложението на материалния закон, тъй като по делото не е доказано изпълнението на услугата по изготвяне на "анализ на пазара на недвижими имоти 2010 г. гр. Габрово" от страна на прекия доставчик.

1. По аналогични съображения следва да се приемат за правилни изводите на първоинстанционния съд за липса на доставка и по фактура № 220/21.09.2006 г., издадена от "Колинс груп" ЕООД с предмет "Изготвяне на концепция за развитие на "Пазари" АД, по която в данъчен период м. 09.2006 г. ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в размер на 810 лева.

За изпълнението на тази услуга по делото са представени договор от 30.06.2006 г. и приемо-предавателен протокол от 21.09.2006 г., които не удостоверяват изготвянето на договорената концепция. Правилно съдът е приел, че договорът установява съществуването на търговско правоотношение между страните, като изпълнението на неговия предмет подлежи на доказване. Основният мотив на съда да не кредитира представения протокол от 21.09.2006 г. е свързан с обстоятелството, че е подписан за приел от Теодора Банева, за която съдът от публичния търговския регистър е установил, че към този момент не е изпълнителен директор или прокурист на "Пазари" АД, нито чл. на съвета на директорите на дружеството.

По принцип основателни са доводите на касатора за приложение на чл. 301 от ТЗ и потвърждаването на действия без представителна власт по изпълнение на търговски сделки, какъвто е процесният договор, но по делото не се установява връзка между предадената по протокола от 21.09.2006 г. "1 бр. папка Концепция за развитие на "Пазари" АД" и приложения по делото препис от "Концепция за Пазарите в град Габрово, собственост на "Пазари" АД" /л. 1421 от преписката/. Приложената концепция е изготвена на бланка на дружеството - касатор, липсват данни за нейния автор и такива за участие на "Колинс груп" ЕООД при изработването й, както и връзката на тази концепция с предмета на договора от 30.06.2006 г.

При тези доказателства, правилен е крайният извод на съда за недоказано реалното изпълнение на услугата по фактура № 220/21.09.2006 г. и законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит.

1. По доставките на рекламни услуги и рекламни материали, с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит, както следва:

• в размер на 1225.00 лева по фактури № 517/12.05.2006 г. и № 543/12.09.2006 г., издадени от "Дион Ер" ЕООД за данъчни периоди м. 05 и 09.2006 г. с предмет рекламни услуги и рекламни материали;

• в размер на 2098.00 лева по фактури № 8/19.05.2006 г., № 50/08.05.2007 г. и 126/20.12.2007 г., издадени от "Дион Груп" ЕООД за данъчни периоди м. 05.2006 г., м. 05 и 12.2007 г. с предмет "Съгласно сключен договор от 05.01.2006 г." /"рекламни материали - отпечатване на бланки, флаери, листовки, папки, визитки" и "наем билборд по договор"/; Този доставчик е фактурирал на ревизираното дружество и услуги по изграждане на компютърна мрежа, техническа профилактика поддръжка и обслужване на компютърна и офис техника;

• в размер на 5389.10 лева по фактури № 10... 10/20.11.2007 г., № 100... 19/27.11.2007 г., № 10...58/27.12.2007 г., № 100...64/28.12.2007 г. и № 10... 340/30.12.2008 г., издадени от "С и С" ЕООД за данъчни периоди м. 11 и 12.2007 г. и 12.2008 г. за рекламни услуги;

• в размер на 1974.00 лв. по фактура № 225/15.12.2010 г., издадена от "Норд Трейд Груп 09" ЕООД за данъчен период м. 12.2010 г. за рекламни услуги.

За да отхвърли жалбата в тази част, съдът е приел, че събраните по делото доказателства не установяват реално извършени доставки на фактурираните услуги и стоки, тъй като не е доказано изпълнението на услугите и приемо-предаването на рекламните материали.

Този извод е правилен, тъй като се подкрепя от доказателствата, представени от доставчиците при извършените им насрещни проверки и от тези, допълнително събрани в хода на съдебното производство и съответства на приложимия по време материален закон.

За изпълнение на доставките от "Дион ер" ЕООД са представени фактури, договори, дневни финансови отчети, приемо-предавателен протокол от 12.09.2006 г. и счетоводни регистри. Документите, представени от "Дион груп" ЕООД, освен фактурите, са дневни финансови отчети, доказателства за предходни доставчици (фактури и инвойси), договори, счетоводни и данъчни регистри и писмени обяснения. От "Норд Трейд Груп 09" ЕООД са приложени фактури, дневни финансови отчети, договори, приемо-предавателни протоколи, счетоводни и данъчни регистри и писмени обяснения, за ползван подизпълнител "Дита - ММ" ООД, който разполага с печатна база. При насрещната проверка на "С и С" ЕООД на ревизиращите са представени преписи от спорните фактури, финансови отчети, договори, банкови извлечения и счетоводни документи. Относно излъчването на рекламен спот по радио FM+ е приложен график за времевото излъчване на радиореклама и фактура за излъчване на реклама, издадена от "Куик Селс" ООД на прекия доставчик.

Съдът е обсъдил тези писмени доказателства в съвкупност със събраните в съдебното производство обяснения на страната, чрез бившия изпълнителен директор Асен Асенов и заключението на СТЕ. По доставката "наем на билборд" от "Дион груп" ЕООД, съдът е обсъдил представения договор за възлагане от 20.12.2007 г. и е констатирал разминаване в предмета на договора - "изпълнителят да изработи и достави: наем на билборд по одобрена поръчка на възложителя" и фактурираната стопанска операция - изработка на билборд по поръчка на възложителя или наем на билборд. Предметът на процесната доставка според мотивите на решението не се изяснява и от представените доказателства за ползвана от прекия доставчик консултантска услуга по наем на билборд на стойност 1200,00 лв. по фактура № 231/07.12.2007 г., издадена от "Маркер медия" ООД.

По доставките от "С и С" ЕООД съдът е приел, че не са налице доказателства за ползван подизпълнител "Куик сел" ЕООД. Представената фактура № 51/26.11.2007 г. не е ценена като доказателство за съществуването на правоотношение във връзка с изпълнението на процесните доставки от посочения подизпълнител.

При тези доказателства крайният извод, че не е доказано извършването на рекламни услуги и предаването и получаването на рекламни материали следва да бъде споделен.

Доводите на касатора са, че доставените рекламни материали - отпечатване на бланки, флаери, листовки, папки, визитки, са изработени от подизпълнител "Дита - ММ" ЕООД по отношение на всички преки доставки. Тези доводи не намират опора в наличните по делото доказателства. Действително по делото от заключението на вещото лице Цанев по назначената СТЕ се установява, че дружеството сочено като подизпълнител разполага с печатарска база, техника и ресурсна обезпеченост за изработка на рекламни материали. Но бланкетното съдържание на представените по делото писмени доказателства - фактури, договори и приемо-предавателни протоколи между "Пазари" АД и преките му доставчици препятстват установяване на връзка между изработените и налични по делото рекламни материали, с логото на ревизираното лице /календари, химикалка, запалка, бланки/, предмета на пряката доставка и изработката им посочения подизпълнител "Дита - ММ" ЕООД. Счетоводните данни за отчетени разходи, констатирани от заключението на съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/ не са достатъчни да удостоверяват изпълнението на рекламните дейности, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба.

По делото не е доказано излъчването на радиореклама на ревизираното лице по радио FM+. Представените график и фактура от подизпълнител на удостоверяват съществуването на такава реклама и нейното излъчване.

Липсват и доказателства за ползван под наем билборд по доставка от "Дион груп" ЕООД. Наличната в ревизионната преписка кореспонденция между страните по доставката, не съдържа конкретни данни за реализирано наемно правоотношение.

За пълнота на изложеното и предвид изложените по-горе аргументи относно действията без представителна власт по търговски сделки съгласно чл. 301 от ТЗ, аргументите на първоинстанционния съд за липса на доставки, поради липса на представителна власт за бившия изпълнителен директор на дружеството Асен Асенов, към момента на осъществяването им, не следва да се споделят. Това не се отразява на крайните изводи относно липсата на доказателства за осъществяване на престациите по спорните фактури.

С оглед на изложеното следва да бъде споделен крайният извод в обжалваното решение за недоказано изпълнение на фактурираните услуги, поради което за "Пазари" АД не е възникнало правото на данъчен кредит.

1. По доставките на СМР и ВиК услуги и материали, с ревизионния акт е отказано право на данъчен кредит, както следва:

• в размер на 1606.00 лв. по фактури № 1634/11.08.2006 г. и № 1633/17.07.2006 г., издадени от "Айкон Секюритиз" ЕООД за данъчни периоди м. 07 и 08.2006 г. с предмет СМР и ВиК услуги - безиросване и боядисване на дървена дограма и търговски маси, отводняване на мази 200 кв. м, отпушване и ремонт на мази;

• в размер на 1988 лева по фактури № 181/13.07.2006 г., № 184/18.07.2006 г, № 204/18.08.2006 г., издадени от "Колинс груп" ЕООД за данъчни периоди м. 07 и 08.2006 г. с предмет различни видове СМР услуги - уплътняване на дървена дограма, ръчна подготовка на дървена дограма за боядисване, подмяна на спукани тръби подземна част на адм. сграда, тест и пуск на водопроводни връзки;

• в размер на 20070.84 лв. по 10 бр. фактури, издадени от "Депо Копи" ЕООД, за данъчни периоди м. 05, 08, 10, 11, 12.2006 г., 02 и 11.2007 г. и 03.2008 г. за различни услуги и стоки, в това число - монтаж на ролетни щори, почистване шахти адм. сграда, почистващи препарати, измиване конструкция и поликарбонатни повърхности пазар "Шиваров мост", ръчно изшкурване стара боя, обезмасляване на повърхности, плащане СМР по договор. Наред с това този доставчик е фактурирал услуги по въвеждане на счетоводни документи за 2005 г., счетоводно приключване и изготвяне на ГФО за 2005 г., счетоводно обслужване и годишно счетоводно приключване за 2006 г. изработка на радио клип и инвентаризация;

• в размер на 23376.00 лв. по 9 бр. фактури, издадени от "Елит 7 груп" ЕООД, за данъчни периоди м. 05, 08 и 12.2007 г., 03, 07, 08, 09 и 11.2008 г. с предмет СМР, ВиК услуги и по договор - отводняване подлез Автогара и почистване - ръчно, СМР по договор, монтаж на рекламно пано, почистване "Шиваров мост" и Централен пазар, аванс и плащане по договор от 17.06.2008 г., СМР покрив магазини - Централен пазар и частично Шиваров мост, ремонт покрив магазини Шиваров мост и ел. инсталация - частично.

Оплакванията в касационната жалба са свързани с необсъждане на доказателствата по делото във връзка с предмета на възложената работа. Възражението е неоснователно.

По доставките от "Айкон Секюритиз" ЕООД, гр. Костинброд и "Колинс груп" ЕООД по делото са представени единствено писмени доказателства - договори и приложение 1 към тях, което съдържа данни за възложеното и акт за извършено СМР. Заключението на СТЕ не е имало за задача да изследва резултатът от възложената на "Колинс груп" ЕООД работа. От заключението не се установява, че фактурираните дейности от "Айкон Секюритиз" ЕООД са осъществени на обектите на "Пазари" АД. Събраните гласни доказателства, чрез разпит на св. Габриел Георгиев, Йончо Ганчев, Николай Аврамов са неотносими към тези доставки.

При тези доказателства правилно съдът е приел, че не се установява извършена работа от вида на фактурираната на територията на Пазарите, стопанисвани от ревизираното лице. Св. Йонко Ганчев твърди, че е управител на търговско дружество с наименование "Айкон Секюритиз" ЕООД, но посочва, че предметът на дейност е охрана, в това число на обекти на "Пазари" АД в гр. Габрово.

Предвид липсата на доказателства за изпълнение предмета на фактурираните работи, правилно съдът е приел, че ревизионният акт в тази част е законосъобразен.

Възраженията в касационната жалба се отнасят до неправилност на изводите относно необходимостта от специална кадрова и техническа обезпеченост на "Айкон Секюритиз" ЕООД с оглед естеството на възложената работа по боядисване и безиросване. Дори и да се приеме, че възражението е основателно и съдът прекомерно е акцентирал на липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, това не променя изводите му за липса на доставки, тъй като по делото не е установено извършването на работата на обектите на "Пазари" АД.

По доставките от "Депо Копи" ЕООД, и "Елит 7 Груп" ЕООД, освен представените при насрещните проверки писмени доказателства, съдът е обсъдил заключението на СТЕ, изготвено от в. л. Мила Лазарова и правилно е приел, че не се доказват извършени СМР и ремонтни работи.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че от страна на "Пазари" АД са ангажирани многобройни и убедителни доказателства за изпълнение на възложената работа от страна на тези доставчици, включително и чрез подизпълнители. Противно на твърденията, показанията на св. Йонко Ганчев не установяват конкретни факти във връзка с изпълнение на фактурираните ремонтни и строителни дейности, включително и присъствието на работници на преките доставчици. Обстоятелствата по изпълнение на услугите не се изясняват и от заключението на СТЕ. Според обясненията на в. л. Мина Лазарова, дадени в съдебно заседание, заключението е изготвено на база теоретични данни. Липсват констатации относно изпълнението на конкретните доставки на услуги - вид, период на извършване, участници в изпълнението им. Поради това правилно съдът е приел, че не се установява връзка между вида и количеството работи, описани в актовете, данните, посочени в писмените обяснения на преките доставчици, свидетелските показания и доказателствата за възлагане на работа на подизпълнители.

С оглед на изложеното, следва да бъде споделен извода, че ревизираното лице не е изпълнило доказателствената си тежест и не е установило извършването на фактурираните от "Депо Копи" ЕООД и "Елит 7 груп" ЕООД услуги. На това основание следва да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че за "Пазари" АД не е възникнало правото на приспадане според приложимия по време материален закон.

По ЗКПО:

С ревизионния акт органите по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството за целите на облагане по ЗКПО по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.); и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, както следва:

1. за 2006 г. със сумата от 67449.19 лв., представляваща отчетени разходи по фактури, издадени от "Айкон секюритиз" ЕООД, "Дион груп" ООД, "Колинс груп" ЕООД, "Депо копи" ЕООД и "Дион Ер" ЕООД;

1. за 2007 г. със сумата от 51675.48 лева, представляваща отчетени разходи по фактури, издадени от "Дион груп" ООД, "Депо копи" ЕООД, "С и С" ЕООД и "Елит 7 груп" ЕООД;

1. за 2008 г. със сумата от 14180.00 лв. представляваща отчетени разходи по фактури, издадени от "Депо копи" ЕООД, "С и С" ЕООД и "Елит 7 груп" ЕООД.

В резултат са установени задължения за корпоративен данък

Предвид установените по делото факти за недоказано реално осъществяване на доставките, следва да бъдат споделени изводите на съда за законосъобразност на ревизионния акт и в частта по ЗКПО (отм.) и ЗКПО.

Следва да се посочи, че неправилно в мотивите на решението съдът е обсъждал хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО (отм.) - разходи финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава със разходите, несвързани с дейността, включително и разходите, удовлетворяващи частично или напълно лични потребности на съдружниците, акционерите, персонала, едноличните собственици, членовете на управителните и контролните органи и на трети лица, които не са с характер на социални и/или представителни разходи. Правното основание, послужило на органите по приходите за преобразуване на финансовия резултат за 2006 г. е чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО - разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV - Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане. Нормата чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) предвижда, че когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО възнаграждението, платено за услуги, които не са реално извършени се счита за отклонение от данъчно облагане. С оглед установена липса на реални доставки на стоки и услуги по изброените по-горе фактури, следва да се приеме, че отклонението от данъчно облагане по смисъла на цитираните норми, е установено. Поради това решението е правилно и в частта, в която е потвърдено като законосъобразно извършеното с ревизионния акт увеличение на финансовия резултат с отчетените разходи по тези фактури и установените допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 12 993.44 лева за 2008 г. и в размер на 12280.30 лева за 2009 г. и лихви в общ размер на 5165,90 лева.

Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението, с което е отхвърлена жалбата на "Пазари" АД, гр. Габровоq следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно.

При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация, но предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд е присъдил юрисконсултско възнаграждение в максималния предвиден от чл. 161 от ДОПК размер, повторно такова не следва да се определя.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,