Решение № 9690 от 16.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. Димитров от гр. Асеновград, действащ чрез пълномощника адвокат С. Вълчев, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение 1452/25.07.2022 г., постановено по адм. дело 918/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Искателят преповтаря доводи за нищожност на процесния административен акт (потвърден от съда с решението, чиято отмяна се иска), които е изложил в жалбата си до Пловдивския административен съд. Твърди и, че случайно е узнал наличие на ново обстоятелство от съществено значение за делото жалбата на директора на ТП на НОИ Пловдив до ТЕЛК срещу издадения на Димитров болничен лист, заради която е спряно производството по отпускане/изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, е подадена след издаването от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на разпореждането, с което е спряно изплащането на обезщетение по болничния лист на Димитров. Моли решението да се отмени като неправилно, необосновано, материално незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото да се върне в надлежния съд за ново разглеждане от друг състав с конкретни указания. Възвежда и претенция за присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град, действащ чрез пълномощника Е. Вълева (началник на сектор Правно обслужване), оспорва искането като недопустимо и неоснователно и моли същото да бъде оставено без разглеждане, а в условията на евентуалност без уважение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влязлото в сила решение, като подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска, Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. Димитров срещу решение 1040-21-29 от 18.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на Димитров и е потвърдено разпореждане Д-21-999-00-0001655125 от 01.12.2021 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ София-град. Редовното съдебно-административно производство е изчерпано с постановеното по казуса решение, като съдебният акт на Пловдивския административен съд е окончателен (чл. 119 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. ж от Кодекса за социално подпомагане /КСО/). Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т.е. приложима при определените в този член основания. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, на която се е позовал искателят, допуска отмяна на влязло в сила решение по искане на страна по делото, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Твърдените от искателя обстоятелства не покриват посочените критерии в горния абзац, за да се счете наличие на нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, още повече, че нямат никакво значение за делото предвид конкретиката на казуса, защото не са относими към основния правнорелевантен факт, мотивирал съда да приеме сезиралата го жалба срещу процесния административен акт за неоснователна. В тази връзка следва да се отбележи, че производството по изплащане на парично обезщетение по болничния лист е спряно на основание чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО поради обжалване на актовете на органите на медицинската експертиза. Посочената разпоредба не предвижда като условие за спирането да има образувано производство пред компетентния орган за разрешаване на преюдициалния въпрос, каквото е изискването на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Оспорването на болничния лист е направено от ТП на НОИ София-град, в чиято компетентност е възложено да извършва и контрол на експертизата на работоспособността (чл. 107 и чл. 108 от КСО) и което е заинтересована страна съгласно чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗдр.), като осигурителен орган, който отговаря за разходване на средства от ДОО. След изготвяне на жалбата срещу болничния лист, с което е изпълнена хипотезата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО, в същия ден е постановено и разпореждането за спиране на изплащането на обезщетението по него т.е. в срока по чл. 39, ал. 1 от Наредбата за изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, поради което длъжностното лице не е следвало да изчаква образуването на производство пред ТЕЛК - Пловдив. Доколкото информация за всичко това се съдържа в приетата по делото на административния съд преписка, на жалбоподателя би следвало това да е известно още преди приключване на редовното съдебно производство и при полагане на дължимата грижа той е имал възможността да направи своите възражения овреме. В този смисъл не може да се приеме, че са установени нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които при решаване на делото не са могли да бъдат известни на страната. Аргументите за незаконосъобразност на административния акт са подлежали на обсъждане в редовното инстанционно съдебно производство, но не и в настоящото извънредно извънинстанционно производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове. Относно доводите в искането за отмяна за нищожност на административния акт следва да се отбележи, че според императивната разпоредба на чл. 177, ал. 3 от АПК съдебното решение, с което е отхвърлено оспорването срещу административния акт, какъвто е настоящият случай, е пречка за оспорването му като нищожен, предвид това, че съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК в съдебното производство съдът извършва служебна проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, и ако констатира нищожност, я обявява, дори да липсва искане за това. От изложеното е видно, че тезата, която се силаеше да докаже повереникът на искателя в настоящото производство, не може да бъде кредитирана, и в случая не са налице предпоставките за отмяна на обсъжданото решение на Пловдивския административен съд, по т. 1 от чл. 239 от АПК, визирана от искателя, поради което искането му за отмяна трябва да се отхвърли като неоснователно, последица от което е и неуважаване на акцесорната му претенция за присъждане на деловодните разноски. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия,