Решение № 15938 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11335/2019 г.

Решение № 15938 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11335/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Сико Транс" АД, гр. София, представлявано от К. Дойнов като председател на Съвета на директорите, подадена чрез процесуален представител адвокат М. Йотов, срещу решение № 9692/24.06.2019 г., постановено по адм. дело № 12206/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1059 от 21.09.2017 г., постановено по преписка № КЗК-303 по описа за 2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията/КЗК/. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че неправилно съдът приел, че "Сико Транс" АД и "Валче транс" ЕООД не са в конкурентни отношения, като предпоставка за да бъде ангажирана отговорността на "Валче транс" ЕООД за извършването на нелоялна конкуренция. Твърди, че макар двете дружества да имат различен предмет на дейност - спедиция и превоз на товари, са конкурентни предприятия доколкото оперират на един и същ продуктов и географски пазар, а именно пазара на транспортните услуги. Освен това твърди, че макар "Валче транс" ЕООД да притежава лиценз за извършване на дейност като превозвач, то е хипотетично възможно да извърши и дейност като спедитор, за която не се изисква лиценз, поради което и по признака на предлаганите услуги, двете дружества са в конкурентни отношения. На следващо место твърди, че съдебният акт е издаден без пълното изясняване на спора от фактическа и правна страна, тъй като не е установено дали "Валче транс" ЕООД понякога в своята дейност не действа като спедитор, каквато е дейността на касатора. Счита, че наличието на договорни отношения между двете дружества, при които "Сико Транс" АД възлага на "Валче транс" ЕООД извършването на транспортна услуга не означава, че двете дружества не могат да са със разменени роли, т. е. възложител на транспортна услуга да е "Валче транс" ЕООД, поради което когато се състезават за сключването на сделки с товародатели двете дружества не са във вертикални отношения, а в конкурентни отношения, които обстоятелства не са отчетени от КЗК и съдебния състав, постановил обжалваното решение. В заключение се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят разноски за юрисконсулт за касационното производство. Ответниците - "Валче транс" ЕООД - гр. София и Р. Стефанова, чрез процесуален представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят да се остави в сила обжалваното решение, както и да им се присъдят разноски за адвокат в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и провери обжалваното решение съобразно изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред тричленния състав на Върховния административен съд по реда на чл. 145 и сл. АПК, е оспореното от "Сико Транс" АД, гр. София решение № 1059 от 21.09.2017 г., постановено по преписка № КЗК-303 по описа за 2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията. С последното е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29 и чл. 30 от Закона за защита на конкуренцията от страна на "Валче транс" ЕООД, както и, че не е извършено нарушение по чл. 29 и чл. 30 от ЗЗК вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4, пр. 2, от страна на Р. Стефанова. За да отхвърли подадената жалба на "Сико Транс" АД срещу решението на КЗК, тричленният състав на ВАС е приел, че производството пред КЗК е образувано по искане на "Сико Транс" АД за установяване на извършени от "Валче транс" ЕООД нарушения на забраната за нелоялна конкуренция и Р. Стефанова, като физическо лице, което е съдействало за извършване на нарушенията. Приел е, че правилно в тази връзка КЗК е идентифицирала страните, определила е съответния пазар, изискала е становища от всички участници в административното производство и е дала възможност за запознаване с материалите по преписката. При това, след осъществен подробен анализ на предявеното искане и данните от събраните доказателства, обосновано било констатирано, че касаторът "Сико Транс" АД и ответникът "Валче транс" ЕООД в настоящото производство, са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗЗК, но не са в конкурентни отношения, тъй като са с различен предмет на дейност. Приел е, че "Сико транс" АД извършва стопанска дейност като спедитор от 2011 г., като преди това е извършвало и стопанска дейност като превозвач, но през 2013 г. отписва дълготрайни материални активи на дружеството – 9 моторни превозни средства, според финансов отчет от 2013 г. и не подновява издадения му лиценз № 6997 от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 26.11.2012 г., валиден до 31.12.2016 г. за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение. От друга страна "Валче транс" ЕООД извършва стопанска дейност по превоз на стоки от 2015 г. като лицензиран превозвач, видно от представени фактури, товарителници и лиценз № 13582 от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 9.07.2015 г., валиден до 6.07.2025 г. за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение. Тъй като по безспорен начин било установено, включително и със заключение по назначена съдебно - икономическа експертиза, че подателят на искането и дружеството, конституирано като ответник в производството пред КЗК, съответно - "Валче транс" ЕООД, имат различен предмет на стопанска дейност, а се намират в договорни отношения, съдът приел, че правилно КЗК е установила, че не са конкуренти предприятия, поради което не е осъществен общия състав на чл. 29 от ЗЗК, както и субсидиарните състави. Обжалваното решение е правилно. Обосновано и правилно решаващият тричленен състав е приел, че решението на КЗК е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, без при това да е допуснато противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. С решението е осъществена дължимата от съда проверка за законосъобразност съгласно изискванията на чл. 145 и сл. АПК. След преценка на доказателствата, събрани редовно в хода на административното производство, съдът е установил релевантните за спора факти, при което е направил обосновани и правилни изводи, че в случая не е изпълнен състава на чл. 29 ЗЗК. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдебният акт е издаден без пълното изясняване на спора от фактическа и правна страна - най-съществените доводи на страните са обсъдени от решаващия състав, в резултат на което е осъществена правилна преценка за законосъобразността на обжалвания административен акт. Направените от КЗК изводи, че страните в административното производство не са в конкурентни отношения помежду си, предвид различния предмет на дейност на двете дружества, кореспондират с данните по представените документи и обясненията, и становищата на взелите участие в административното производство лица. Безспорно е установено, че към датата на твърдяното нарушение – 21.22.12.2016 г. и от 2013 г. Сико транс" АД извършва стопанска дейност като спедитор, а "Валче транс" ЕООД извършва стопанска дейност като превозвач. При тези факти относно различния предмет на дейност на двете дружества, потвърдени и със заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза, отново спорен пред настоящата инстанция е въпроса дали двете дружества са конкурентни предприятия. Не е спорно, че няма легално определение на понятието конкуренти, но в практиката се приема, че това са предприятия, които извършват своята стопанска дейност на един и същ пазар. Според касатора, макар двете дружества да имат различен предмет на дейност - спедиция и превоз на товари, са конкурентни предприятия доколкото оперират на един и същ продуктов и географски пазар, а именно пазара на транспортните услуги. По този начин касатора иска да се приеме, че в случая продуктовия пазар е общия пазар на транспортните услуги, който включва пазара на отделните дейности по спедиция и превоз на товари. Настоящата инстанция счита тези доводи за неоснователни, изхождайки от легалното определение на понятието "съответен пазар", дадено в разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗК, съгласно която "съответен пазар" се състои от: а) "продуктов пазар", в който са включени всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени; б) "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимнозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони, настоящата инстанция счита, че на първо место следва да се определи. В случая характеристиката и предназначението на услугите, предлагани от двете дружества - спедиция и транспорт на товари ги дисквалифицира като взаимозаменяеми, поради което правилен е крайния извод на съда и КЗК, че двете дружества "Сико транс" АД и "Валче транс" ЕООД не оперират на един и същ продуктов пазар, поради което не са в конкурентни отношения. Неоснователен е и довода на касатора, че макар "Валче транс" ЕООД да притежава лиценз за извършване на дейност като превозвач, то е хипотетично възможно да извърши и дейност като спедитор, за която не се изисква лиценз, поради което и по признака на предлаганите услуги попадат в конкурентни отношения. Настоящата инстанция, като взе предвид, че отношенията на конкуренция между страните е елемент от фактическия състав на който е да е от съставите на нелоялната конкуренция, счита, че този елемент следва да бъде доказан по делото, а не предполагаем или хипотетично възможен. В случая, със заключение по назначена съдебно- икономическа експертиза е установено, че няма данни през разглеждания период на м. 12.2016 г., а и цялата 2016 г. "Валче транс" ЕООД да е извършвало дейност по спедиция, като 100 % от приходите му са реализирани от транспортни услуги. Също така не е спорно и изрично е декларирано от касатора "Сико транс" АД, че осъществява дейност единствено като спедитор. Следователно правилно е установено КЗК и от тричленния състав на ВАС, че двете дружества не извършват конкурентни дейности на един пазар. Предвид липсата на реални конкурентни отношения между "Валче транс" ЕООД и подателя на искането по чл. 38 ЗЗК, съставляващи основание за третирането им като конкуренти по смисъла на този закон, не са налице всички кумулативно дадени условия за приложимостта на чл. 29 ЗЗК, забраняващ всяко действие или бездействие при осъществяването на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и което уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Приложното поле на ЗЗК обхваща дейността на лицата, изрично посочени в чл. 2 ЗЗК, които могат да бъдат субекти на нарушение по смисъла на ЗЗК ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната. Правилно в тази връзка и с оглед наведените от подателя на искането по чл. 38 ЗЗК твърдения за осъществени от "Валче транс" ЕООД конкретни действия, засягащи негативно конкуренцията и създаващи възможност за неблагоприятно въздействие върху конкурентната среда на съответния пазар, комисията е изследвала поведението на дружеството от гледна точка на забраната за нелоялна конкуренция, регламентирана в глава VІІ ЗЗК. Установената в чл. 29 ЗЗК обща забрана за нелоялна конкуренция има субсидиарен характер и намира самостоятелно приложение само когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави уредени в чл. 30 до чл. 37 включително. На свой ред обаче, конкретните нарушения, които могат да бъдат квалифицирани по горепосочените текстове, следва да притежават общите белези на субсидиарния състав /наличие на стопанска дейност, отношения на конкуренция между страните по преписката и действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика и увреждащо или създаващо опасност от увреждане на интересите на конкурентите в отношенията помежду им/. Предвид изложеното и след като в случая не са налице всички предпоставки, визирани от общата забранителна клауза на чл. 29 ЗЗК, правилен е направеният от КЗК краен извод, че тя е неприложима спрямо действията на "Валче транс" ЕООД, което е достатъчно основание да се приеме, че не е осъществено нарушение и по някой от специалните състави на глава VІІ ЗЗК. Поради това, обосновано тричленният състав на ВАС е приел, че в случая не са налице предпоставките и за налагане на санкция за извършено нарушение по чл. 29 и чл. 30 от ЗЗК от страна на "Валче транс" ЕООД, както и за извършено нарушение по чл. 29 и чл. 30 от ЗЗК вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4, пр. 2, от страна на Р. Стефанова. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, приема, че не се установяват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение на тричленния състав на четвърто отделение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на отчетниците по касация за присъждане на разноски за касационното производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на КЗК се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 лева, а на "Валче транс" ЕООД и Р. Стефанова, се дължат разноски по приложения списък за разноски - общо 500 лв. за тази инстанция, адвокатско възнаграждение, което е към минимума. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,