Решение № 4400 от 10.5.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Администативнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Модул ЕООД, гр. Аксаково, чрез адв. Димитрова Петкова срещу решение 1209/30.09.2021 година на Административен съд - Варна по адм.д. 2098/2020 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 287/24.06.2020 година на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възраженията на касатора могат да групират както следва: 1.Съдът е постановил съдебен акт в противоречие с материалния закон: 1.1. Твърди се, че от диспозитива на оспорената заповед не става ясно какво икономическо поведение на средния потребител засяга практиката. Съществувало противоречие между диспозитива и обстоятелствената част от заповедта. 1.2. Съдът е обосновал законосъобразност на обжалваната заповед, като не ставало ясно за какво точно се налага забраната. Твърди се, че неправилното формулиране на търговската практика в акта на комисията е основание за отмяна на акта. 1.3. Не е обсъдил бездействието на потребителя като доказан факт и непредставяне на служебна бележка от страна на потребителя. 2. Необсъждането на подробно изложените в жалбата доводи и съображения се претендира като необоснованост и съществено процесуално нарушение. Съдът не извършил пълна и изчерпателна преценка на всички представени по делото доказателства и характеристиките на нелоялната търговска практика. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед на председателя на КЗП. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции съобразно приложен списък. Прави възражение за прекомерност. Ответникът, Председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на контрол съдебен акт по чл. 208 АПК. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на Модул ЕООД срещу заповед 287/24.06.2020 година на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68л, ал.1 във връзка с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите, на Модул ЕООД е определена принудителна административна мярка, състояща се в забрана да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал.1 от ЗЗП, именно в противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да не прави разграничение между лека и друга щета, като по този начин предпоставя обективна невъзможност за потребителя да предостави протокол от КАТ, изискан от търговеца. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че: Административният акт е издаден от компетентния по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП административен орган, в сферата на правомощията му да осъществява контрол върху нелоялните търговски практики и когато КЗП установи, че търговската практика е нелоялна - да издава заповед, с която да забранява прилагането й. Спазена е установената от чл. 59, ал. 2 АПК форма и не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените при издаване на индивидуалния административен акт. Предоставена е възможност на дружеството да вземе участие в производството, да представи възражения, обяснения и доказателства, и правата на дружеството не са нарушени. Спазени са изискванията на чл. 35 АПК административният орган да изясни релевантните за случая факти и обстоятелства като са обсъдени обясненията и възраженията на проверяваното лице. Административният акт е подробно мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му - чл. 68л, ал.1, вр. чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Оспорената заповед е в съответствие с материалния закон. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК съдебният състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът прави общо възражение за допуснати от АС - Варна съществени процесуални нарушения, което при приложение на чл. 218, ал.2 от АПК се явява неоснователно. Доказателствата по делото са анализирани от съда, като въз основа на тях е установена съответстваща им фактическа обстановка, която не се спори между страните и която се споделя и от касационната инстанция. От доказателствата по делото се установява, че потребителят е сключил договор за наем на 04.09.2019г., като при подписване на договора е положил подписа си за приложимите Общи условия, като към наемната цена била включена и допълнителна екстра Пълно покритие, която в договора се отбелязва като FULL PROTECTION и при спазване на определени условия, го освобождава от отговорност при наличие на щети, при връщане на автомобила. В този случай потребителят следва да има цялата, при това вярна и точна информация за услугата и вариантите за снабдяване с протокол от КАТ преди да формира решението си за закупуването й, а не едва след настъпването на щета по наетия автомобил да бъде изправен пред допълнителни усложнения и условия в случай, че щетата е лека и КАТ закономерно откажат издаването на такъв Протокол и то след като вече е платил цената й. Въз основа на анализ на доказателствата във връзка с приложимото материално право, първоинстанционният съд е направил правилен извод за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Оспорената заповед е издадена за нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Тя изисква търговска практика от страна на търговец към потребител, която противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Безспорно, практиката на Модул ЕООД, гр. Аксаково да отдава под наем при определени условия автомобили на потребители на услугата е търговска практика от търговец по смисъла на т.23 от пар.13 на ДР на ЗЗП, която следва да се осъществява освен при условията на сключения между страните по договора за наем, и при изискванията на закона за добросъвестност и професионална компетентност на търговеца. Т.28 от пар.13 на ДР на ЗЗП дава легална дефиниция на понятията "добросъвестност и професионална компетентност" засягаща степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. В конкретната хипотеза, контролиращият орган е приел, че практиката на дружеството по отдаване на леки автомобили под наем не покрива изискуемата степен на почтеност и добросъвестност в следните хипотези: Като професионална компетентност се отчита степента на специални познания, които търговеца е длъжен да притежава при упражняване на своята дейност. В този смисъл познавайки добре Закон за движение по пътищата (ЗДвП), търговецът е добре запознат с основанията и процедурата за снабдяване с протокол от КАТ по чл. 125 от ЗДвП, както и че за лека щета не се издава протокол и твърди, че има някакъв специален ред (описание от страна на наемателя на фактическата обстановка пред органите на МВР), за да издадат служебна бележка, каквато възможност и регламентация липсва в ЗДвП. Липсата на подобна информация в договора е заблуждаваща за потребителя и е пречка за вземане на информирано решение. Касационната инстанция споделя извода на АС - Варна за осъществяване на кумулативните предпоставки на чл. 68г, ал.1 ЗЗП: - осъществяване на търговска практика по смисъла на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП; - последната противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност; - и променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Направените в тази насока изводи се споделят напълно от касационната инстанция. Както правилно е приел съда в изводите си, издателят на акта е установил относимите фактически обстоятелства и ги е подвел под приложимата правна норма. Спазени са изискванията на чл. 59 АПК. Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд