Решение № 8517 от 19.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5278/2025 г.

от 10.04.2024 г. да издаде заповед за учредяване, на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ, право на преминаване на Д. през ПИ с идентификатор 14275.610.232 по КК на [населено място], община Сливен, собственост на Чочовен лайнс ООД. Безспорно по делото е установено, че за ПИ с идентификатор 14275.610.232 по КК на [населено място] няма действащ ПУП, като същият се намира в бившия Селскостопански двор изток на селото. За имота има одобрен парцеларен план от 1994 г., с който са определени прилежащите площи на съществуващите тогава сгради, бивша собственост на ТКЗС. След поредица от съдебни спорове относно сключен предварителен договор за продажба между Д. и Чочовен лайнс ООД, Д. остава собственик на 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 14275.610.232.2 по КККР на [населено място], цялата с площ от 601 м2, като съгласно споразумение за разпределяне ползването на съсобствен имот от 2018 г. същият ползва западната част от сградата, като собственик на земята и на източната част на сградата е Чочовен лайнс ООД. В поземления имот от страна на дружеството са изградени нови постройки, които не са отразени в кадастралната карта, едната от които е навес, ползван за паркиране на леки коли, който прегражда възможността за достъп до западната част на сграда с идентификатор 14275.610.232.2 от изток. Друга постройка е навес за камиони, изграден при северната граница на имота, който прегражда възможността за достъп от север от [улица]. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че единственият достъп до западната част на сградата е от [улица]западно от имота (имот с идентификатор 14275.610.354), но и този подход от запад е възпрепятстван от изградена ограда с телена мрежа на метални колове от собственика на земята - Чочовен лайнс ООД, а по цялата южна имотна граница на ПИ има изградена масивна ограда с бетонови панели. Вещото лице е констатирало, че западна част на сградата, ползвана от Д., представлява хале за съхранение на земеделска техника и има изградени 5 бр. метални двойни врати, през които става обслужването и складиране на съхраняваната в тази част на сградата земеделска продукция, за което е необходим транспортен достъп на товарни автомобили, който в случая е невъзможен. От представените по делото доказателства е видно, че Д. е ползвал транспортен достъп до неговата част на сградата, когато е притежавал и ½ от земята, преди влизане в сила на решение 261/10.10.2022 г. по гр.д. 234/2022 г., с което е обявен за окончателен предварителен договор от 18.07.2017 г. и за която част сега иска учредяване правото на преминаване. Разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ уреждат два самостоятелни законни сервитута - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот, които са с различно съдържание, предпоставки и процедура. Сервитутът за временен път е за достъп до господстващия имот през обслужващия имот с транспортни средства и е с по - широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп. Изискване за прокарване на временен път е господстващият имот да няма лице на открита улица по влязъл в сила подробен устройствен план (чл. 190, ал.1 ЗУТ), докато за установяването на право на преминаване е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до него чл. 192, ал.1 ЗУТ. Предвид изложеното, оспореният отказ на кмета на Община Сливен като краен резултат се явява законосъобразен по заявеното основание по чл. 192 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 192, ал. 2 ЗУТ предвижда кметът на общината да учреди право на преминаване през чужд имот, когато съгласие между собствениците не е постигнато и друго техническо решение е икономически нецелесъобразно. Следователно за установяване на право на преминаване през чужд имот е необходимо да няма друг подходящ начин за достъп до имота на заявителя. В случая посочените предпоставки не са изпълнени. Като съсобственик на част от търпима селскостопанска сграда, построена върху ПИ с идентификатор 14275.610.232, находящ се в [населено място], община Сливен, жалбоподателят пред първата инстанция, сега ответник, Д. притежава и съответното право на строеж върху терена върху който е построена сградата /ПИ с идентификатор 14275.610.232/ и следователно има право да ползва земята доколкото това е необходимо за използване по предназначение на обектите, изградени съгласно притежаваното право на строеж (чл. 64 ЗС). Следователно същият разполага с достъп до притежаваната и ползвана от него част от сградата по силата на притежаваното право на строеж. Споровете със собственика на земята относно ползването на терена не могат да бъдат разрешени по реда на чл. 192 ЗУТ, а по общия гражданскоправен ред. Поради това следва да се приеме, че основанието за издаване на акт по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ не е изпълнено и постановеният от кмета на община Сливен отказ е законосъобразен. Ето защо като приема обратното съставът на административния съд постановява решение в противоречие с нормативната уредба. В този смисъл Решение 17486 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. 5389/2019 г., II о. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд гр.Сливен е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Д. против административния акт да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Д. И. Д. да заплати на Чочовен лайнс ООД сумата 1770 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция и внесена държавна такса.