Решение № 5143 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3487/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от А. А. Д., гражданин на Сирия, чрез адв. Стоянов срещу решение 6346/24.02.2025 г. постановено по адм.д.12653 по описа на Административен съд София град за 2024 г. , с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение 12412/29.11.2024 г. издадено от председателя на ДАБ при МС. С атакуваното решение на административния орган е е отказано да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут на лицето. Според изложеното в касационната жалба са налице всички основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение. В противоречие на събраните доказателства и на закона, АССГ е направил погрешен извод, че административният орган е извършил точна преценка съобразно чл.75, ал.2 ЗУБ относно заявеното пред него искане за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на А. А. Д.. От представените справки по делото е видно, че няма актуална и точна информация за събитията след свалянето на режима на Башар Асад и за нивото на сигурност в страната, следователно е неясно как съдът е достигнал до извод, че след свалянето на решима на Асад, няма риск от извършване на военни престъпления както и от опасност за мобилизиране от военни групировки извън редовната сирийска армия. Не е отчетено и твърдението поддържано от лицето, че е против неговите морални и религиозни убеждения, които същият е споделил по време на интервюто, че представляват пречка за бъдещата му мобилизация и евентуално участие във военни действия. Дори в справките цялостната обстановка е определена като относително спокойна, не е ясно какво означава и как следва да се тълкува това заключение. Освен това посоченото в справките е избирателно и непълно, поради което не може да бъде възприемано като истина. Неправилен и необоснован е извода на съда за неприложимост на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. От представената бежанска история на касатора е видно, че същият е напуснал Сирия поради страх от мобилизация в армията и необходимостта да не плаща пари за да не бъде мобилизиран. АССГ в нарушение на материалния закон и без да се аргументира е приел за установено, че представената от молителя бежанска история не попада в обхвата на чл.8 и чл.9 ЗУБ. Това налага извод, че молбата не е разгледана индивидуално, обективно и безпристрастно каквото е изискването на чл.75, ал.3 ЗУБ. Изложените от АССГ мотиви показват погрешна преценка на доказателствата, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Направените изводи в обжалваното решение на АССГ са формирани при допуснати съществени нарушения на материалния закон и същите се явяват необосновани. Въз основа на това и изложените по-горе нарушения се иска решението на АССГ да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменен административния акт. Ответникът Председател на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез юрисконсулт Хичовски, оспорва подадената касационна жалба. Намира решението за правилно постановено и моли да бъде оставено в сила. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Съдебното решение е правилно и обосновано, постановено е при правилна преценка на доказателствата и при съобразяване на относимите правни норми. В приложено становище обосновава подробно своето заключение и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като извърши проверка на подадената касационна жалба, събраните доказателства, твърденията на страните по реда на чл.218, ал.1 и 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било решение 12412/29.11.2024 г. издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на А. А. Д. е отказано да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. При извършената проверка на административния акт от съдебният състав е прието, че решението е издадено от компетентен административнен орган и е валидно. Спазени са регламентираните правила по чл.58 и сл. от ЗУБ. Актът е мотивиран и постановен при изяснена фактическа обстановка. Решението на председателя на ДАБ е съответно и на материалния закон. Правилно административния орган е обосновал извод за липса на предпоставките за приложение на чл.8, ал.1 ЗУБ, тъй като по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосновават извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Нежеланието на лицето да отбива военна служба само по себе си не би могло да е основание за предоставяне на статут. С оглед предвиденото в Указ 30/2007 г. на Президента на Сирия са предвидени възможност и за освобождаване от военна служба. Изразеното от чуждия гражданин опасение, че е възможно да бъде мобилизиран не обосновава автоматично реална заплаха от преследване - гл. Пета §167-168 от Наръчник по процедурни и критерии за определяне на статут на бежанец издадени от Службата на ВКБООН. Относно опасността от мобилизиране от страна на други военни групировки, извън редовната сирийска армия, е съобразено от АССГ , че след разрешаването на военния конфликт и установяване на новата власт и управление в Сирия, такива рискове не съществуват, доколкото дейността на такива военни групировки е преустановена, страната е в процес на възстановяване и изграждане на функциониращи държавни и административни структури. Правилни са изводите на Председателя на ДАБ и по отношение на хуманитарния статут. Липсват доказателства лицето да е изложено на реална опасност от тежки посегателства. Освен това в бежанската история, която е неразделна част от административната преписка няма данни жалбоподателят да е напуснал Сирия след като е бил изложен на такива посегателства. При преценката на относимите обстоятелства и тълкуваното на понятията във връзка с искането за предоставяне на статут съдът се е позовал на решение по дело С-465/07 на СЕС, както и на справка от 14.01.2025 г., съгласно която обстановката в страната се подобрява. Налице е положителна промяна в обществения и политическия живот в Сирия и подобряване на ситуацията със сигурността. Страната се стабилизира и се връща към нормално функциониране на държавата и държавните институции. Не е нарушена и забраната по чл.4, ал.3 от ЗУБ при връщане в Сирия на А. А. Д. няма да бъдат засегнати неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална групи или политическо мнение. Нито личната му бежанска история, нито ситуацията в Сирия възпрепятстват връщането в страната му по произход. Съдът не възприема доводите относно позицията на ВКБООН за спиране издаването на отрицателни решения. От изложеното в бежанската история се установява, че няма конкретни действия на преследване срещу него, не е имал проблем с официалните сирийски власти няма реална опасност от тежки посегателства не е бил принуден да напусне страната си на произход поради опасност от налагане на наказание екзекуция, изтезания или нечовешко и унизително отношение. По тези мотиви е прието, че правилно ответникът по същество е приел, че молбата за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут е неоснователна и жалбата срещу административния акт следва да се отхвърли. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от решаващия състав, който е обсъдил всички установени по делото и относими към спора факти и обстоятелства, като правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. От конкретната бежанска история на А. А. Д. се налага извод за необходимост от прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че е напуснал Сирия с цел Германия, където живеят негови роднини. Заявява също така, че по отношение на него и членовете на неговото семейство не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Законосъобразни се явяват изводите на съда, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да установяват или поне да са индикация за състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Изцяло се споделя приетото от решаващият състав на АССГ, че не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Споделя се приетото от съда, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципа non refoulment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. Въз основа на горното, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. А. Д. срещу решението на Председателя на ДАБ, като е приел, че не са налице предпоставки за предоставяне на бежански или хуманитарен статут по чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение