Решение № 7379 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2020 г.

Решение № 7379 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова /Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на М. С. от гр. Пловдив, чрез процесуалния й представител адв. Ш., срещу Решение № 289 от 04.02.2020 г. на Административен съд – гр. Пловдив по адм. дело № 2280/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на М. С., А. И. и Ю. П. и тримата от гр. Пловдив срещу Разрешение за строеж № 86 от 08.07.2019 г. на Главния архитект на район "Западен" на община Пловдив за строеж "Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен обект с идентификатор № 56784.511.187. 1. 16 по КК и КР на гр. Пловдив от "Закусвалня за продажба на тестени закуски с производство на място" в "Кафе - аперитив", находящ се в съществуваща сграда в УПИ XIII - 187, кв. 13 по регулационния план на ж. к. "Кишинев", район "Западен", ПИ идентификатор № 56784.511.187, гр. Пловдив. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че за да постанови оспореното решение съдът е приел, че делото е изяснено от фактическа страна и че от жалбоподателите в първата инстанция не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията им за материална незаконосъобразност на разрешението за строеж. Посочва обаче, че е поискал двукратно назначаване на съдебно техническа експертиза /СТЕ/ с формулирани задачи, относими към твърдяните нарушения, но съдът необосновано е отказал допускането й. Посочва в тази връзка, че съдът без да разполага със специални знания, е достигнал до извод за законосъобразност на РС без да провери съответствието му със закона. Твърди и незаконосъобразност на извода за липса на допуснати нарушения при издаване на оспореното РС като навежда такива, а именно на чл. 38, ал. 9 ЗУТ, като извода на съда за противопоставимост на това императивно законово изисквани на принципа за съразмерност, твърди, че е необоснован. Посочва и допуснати нарушения на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4, тъй като твърди, че с проекта за преустройство се установява, че ще се изграждат канализационни клонове и вентилационни проводи през общи части и се създава нова инсталационна мрежа, като обаче това не е установено от съда, включително при изпълнение на служебно вменената му възможност и сам да допусне използването на специални знания с назначаването на съдебна експертиза съгласно чл. 171, ал. 2 АПК. Твърди и че не са събрани доказателства за наличието на представителна власт на главния архитект на район "Западен" на община Пловдив да издаде оспореното РС, доколкото § 1, т. 4 ДР ЗУТ предоставя възможност за делегиране на правомощия от главния архитект на общината на други длъжностни лица, които обаче притежават пълна проектантска правоспособност, а в случая доказателства в тази връзка не са събирани. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспореното РС, като алтернативно иска след отмяна на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Пловдив. Претендира разноски. Ответникът Главният архитект на район "Западен" на община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Т., изразява становище за правилност на атакуваното решение и неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 лв. Прави евентуално възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение като иска същото да бъде намалено в минимален размер съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът "Крис 98" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Д. с писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Р. А., черз назначения й особен представител, изразява становище за неоснователност а касационната жалба. Ответниците Н. К., А. И., Ю. П., Г. А., М. А., И. С., "Шрии Кришна" ЕООД, Т. К., М. К., Т. К., Г. Г., Г. Г. и С. К. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е приел, че оспореното РС е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед № 173ГА6 от 21.02.2017 г. на Главния архитект на община Пловдив, като е посочил, че съгласно § 1, ал. 4 ДР на ЗУТ е допустимо главният архитект на общината да предостави свои функции на други длъжностни лица от общинската администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или когато имат необходимия стаж за придобиването й. Приел е, че при издаване на оспореното РС не са допуснати нарушения на формата, а мотивите, предвид спецификите на акта, се съдържат в одобрените инвестиционни проекти в техните части. Приел е, че са недоказани твърденията на жалбоподателите пред първата инстанция за материална незаконосъобразност на разрешението. Приел е за недоказани твърденията на жалбоподателите, че разрешеното строителство засяга носимоспособността, устойчивостта или дълготрайността на конструкцията на сградата. Посочил е, че съобразно комплексния доклад за оценка на съответствието от 26.06.2019 г. изрично е посочено, че инвестиционният проект обхваща преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен обект на "Крис 98" ЕООД от закусвалня в кафе - аперитив, като при преустройството ще се смени само предназначението на помещенията без да се нарушава целостта на носещите стени и без да се засяга носещата конструкция на сградата, а в обяснителната записка към част архитектура - че се променя само функцията на помещенията и технологичното оборудване, като не се засягат носещите елементи на сградата и се оказва влияние върху сградата, както и че конструктивната експертиза на сградата са зададени от проектантите ограничения и предвиждания при реализирането на новия строеж, според които не се засяга конструкцията на сградата. Приел е, че от съществуващата проектна документация не може да бъде направен друг извод, а дали тези изисквания ще бъдат спазени в самия процес на осъществяване на строително-ремонтните дейности е въпрос, извън компетентността на главния архитект при издаване на РС. Приел е за недоказано и възражението за наднормено шумово и друго замърсяване, тъй като не са били ангажирани от жалбоподателите доказателства, че нивото на шум ще надвишава допустимите 55 децибела (за обекти за обществено хранене, каквото е кафе-аперитивът) съгласно т. 6 от таблица № 1 към Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. Поради това е приел за неприложима нормата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Приел е, че тъй като спорният обект и след преустройството ще се използва за нежилищни нужди, за извършване на преустройството и промяната не е необходимо съгласието на етажните собственици. Посочил е, че е недоказано възражението за нарушаване на изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ, тъй като от представения инвестиционен проект е приел за установено, че преустройството не предвижда отнемане на общи части и промяна на тяхното предназначение, а СМР ще засегнат само и единствено собствения на заявителя самостоятелен обект без да се засягат делителни стени или обслужващи помещения по една вертикална ос на други самостоятелни обекти или общи части, а поставянето на реклама на фасадата е посочил, че се подчинява на различен режим като това възражението е приел за неотносимо към законосъобразността на РС. Досежно предвидената нова вентилационна система също е приел, че не предвижда нови преминавания през общи части, доколкото според инвестиционния проект не се налага разработване на нови ОВК инсталации, а съществуващите се запазват без промяна, като новата климатизация за сутеренната част на кота -2, 30 м ще използва съществуващия климатик в помещението, съществуващите въздуховоди и съществуващия самостоятелен комин. Поради това е приел, че възложителят на строежа не е имал задължение да иска предварителното съгласие на етажните собственици за извършване на преустройството. Приел е, че нарушението на императивното изискване на чл. 38, ал. 9 ЗУТ, не може да дерогира общият принцип за съразмерност по чл. 6 АПК. Посочил е, че тъй като и до настоящия момент процесният самостоятелен обект е използван за нежилищни нужди с широк достъп на хора, ограничаването на правото на собственост чрез прилагане на законовата забрана по чл. 38, ал. 9 ЗУТ с изискването за осигуряване на паркоместа, би довело до нарушаване на принципа на съразмерност, както и поради това, че е възможно местата за паркиране да са места на обществен паркинг. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Основателно е възражението на касатора, че АС – гр. Пловдив при постановяване на оспореното решение не е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания, посочени в чл. 146 АПК, както и че не е изпълнил служебното си задължение да изясни всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително като събере служебно относимите за това доказателства. Съдът необосновано и без да събере относимите доказателства е приел, че оспореното РС е издадено то компетентен орган, както и че същото е законосъобразно, издадено в съответствие със закона. Неправилно съдът е приел, че твърденията на жалбоподателите за незаконосъобразност на оспореното РС са недоказани. Видно от доказателствата по делото жалбоподателите двукратно с молба, представена в открито съдебно заседание от 11.12.2019 г. и молба от 13.12.2019 г. са поискали допускане на СТЕ, която да отговори на въпроси /в частност молбата от 13.12.2019 г./ относно това дали предвижданото преустройство засяга конструктивни елементи на сградата, с които ще се увеличи натоварването върху конструкцията на сградата, както и предвиждат ли се отнемане на общи площи; СМР ще се отразят ли на устойчивостта и дълготрайността на конструкцията; по отношение на ВиК и ОВК инсталациите предвижда ли се изграждане на нови канализационни, водопроводни отклонения и вентилационни проводи, които да преминават през общи части; предвидените технически инсталации и оборудване увеличения човекопоток във връзка с промяна на предназначението ще увеличи ли нивата на шум в и около обекта; предвидени ли са места за паркиране предвид промяната на предназначението на обекта, колко и къде. Съдът необосновано в открито съдебно заседание на 15.01.2020 г. не е допуснал поисканата СТЕ с мотива, че задачите са неотносими към премета на спора или излизат извън предмета на спора, а впоследствие с оспореното съдебно решение е приел именно възраженията срещу неспазването на тези изисквания за недоказани. Поисканата СТЕ с поставените в молбата от 13.12.2019 г. е относима към спора и касае именно доказване на възраженията на жалбоподателите в първата инстанция. Съдът, за да постанови оспореното решение се е позова освен това само на комплексния доклад, обяснителната записка и конструктивната експертиза в текстовата й част, въз основа на които е издадено РС. РС е крайният акт, който обаче е в единно цяло с одобрените проекти, а в случая за преценка на законосъобразността на издаденото РС следва да бъдат "разчетени" одобрените инвестиционни проекти във всички техни части, въз основа на които е издадено РС и едва след това да бъде направена преценка относно това приложими ли са изискванията на чл. 38, ал. 5 и чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и съответно спазени ли са, ако са били приложими, като същото се отнася и за изискването по чл. 38, ал. 9 ЗУТ. Съдът не разполага със специални знания за установяване на горните обстоятелства. В нарушение на съдопроизводствените правила след като е поискано от жалбоподателите да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията им, съдът необосновано е отказал събиране на такива, а впоследствие е приел възраженията за недоказани, включително без да изпълни задължението си да укаже на страната за кои точно обстоятелства не сочи доказателства. При постановяване на оспореното съдебно решение съдът не е събрал доказателства и досежно това дали са спазени условията за наличието на пълна проектантска правоспособност или стаж за такава по § 1, ал. 4 ДР на ЗУТ по отношение на лицето, а именно главния архитект на район "Западен" на община Пловдив, издал оспореното РС, на което са делегирани правомощия от главния архитект на община Пловдив за издаване на РС. По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореното съдебно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът обаче не може да се произнесе по спора по същество, тъй като за изясняване на факти и обстоятелства от значение за делото следва да бъдат събрани допълнителни доказателства различни от писмените. Поради горното оспореното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Пловдив, като при новото разглеждане съдът следва да събере относимите към спора доказателства, включително с използването на специални знания, съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в това решение. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение