Решение № 2454 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6512/2014 г.

Решение № 2454 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6512/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Татяна Кулинова срещу решение № 2227 от 04.04.2014 г., постановено по адм. дело № 2593/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Кабонго Теди, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационна жалба. Твърди, че решението е неправилно и необосновано тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: За да постанови този резултат, АССГ е приел, че с неосъществяване на действия по регистриране на молба за закрила вх. № Ж-1648 от 16.11.2012 г. в периода от подаване на молбата - 16.11.2012 г. до регистрацията на чужденеца по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗУБ на 12.03.2013 г. длъжностни лица от администрацията на ДАБ са осъществили незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което е в противоречие с принципа за бързина и процесуална икономия по чл. 11 от АПК; в противоречие на принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 1 от АПК, който задължава органа да започне, да проведе и да приключи административното производство; в противоречие на задължението си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ в 15-дневен срок от подаване на молбата да упъти чужденеца за реда за подаване на молбата и за процедурата, която следва. Приел е, че бездействието е извършено при и по повод на осъществявана административна дейност, както и че е налице причинно следствена връзка между бездействието на длъжностни лица от ДАБ и необосновано дългото задържане на ищеца в СДВНЧ след като е подал молба за закрила по ЗУБ - от 16.11.2012 г. до 12.03.2013 г. Първоинстанционният съд е приел, че твърденият от ищеца претърпян душевен дискомфорт поради нереализиране на оправданите му очаквания при подаване на молба за закрила по ЗУБ да бъде регистриран в ДАБ, респ. освободен от СДВНЧ, напълно съответства на данни посочени в Обобщен доклад на Институт "Отворено общество" - София "Гражданско наблюдение в Специалните домове за настаняване на чужденци на МВР в периода януари - юни 2011 г.", според които мигрантите са подложени на голям психологически стрес и психично напрежение, в резултат на което много по-често страдат от психични заболявания. Съдът е намерил твърденията за предизвикано у чужденеца огорчение, подтиснатост и отчаяние за основателни и най-вече за доказани и е достигнал до извод за наличие и последния елемент от състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - реално претърпени вреди. Решението е неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от същия закон дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да бъде реализирана отговорността на държавата за вреди следва да са налице всички, предвидени от нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. Отсъствието на който и да е от посочените елементи води до неоснователност на иска и до неговото отхвърляне. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗУБ чужденецът, подал молба за предоставяне на статут, се регистрира в Държавната агенция за бежанците и му се открива лично дело. При регистрирането Държавната агенция за бежанците снема данни за имената, гражданството, датата и мястото на раждане, пола, семейното положение и родствените връзки, документите за самоличност и други документи на чужденците (чл. 63, ал. 2 от ЗУБ). След регистрирането се определя дата за провеждане на интервю. Безспорно по делото е установено, че търсещия закрила е влязъл на територията на страната на 14.10.2012 г. и е подал молба за закрила до ДАБ при МС вх. № на Дирекция "Миграция" - МВР - Ж-1648 от 16.11.2012 г. Молбата за закрила на чужденеца е регистрирана в ДАБ с вх. № УП 5869 от 12.03.2013 г., когато е изготвен регистрационен лист рег. № УП5969/12.03.2013 г. Предвид така установеното от фактическа страна, е безспорно наличието на незаконосъобразно бездействие на ДАБ да регистрира лицето съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗУБ към момента на подаване на молбата. След като е подадена молба съгл. чл. 58, ал. 1 от ЗУБ задължението за регистрация и последващи действия на администрацията на ДАБ произтичат пряко от правната норма, тъй като в конкретния случай не се изисква допълнително волеизявление на административния орган, т. е. задължение произтичащо пряко от закона. Съгл. чл. 58, ал. 6 от ЗУБ не по-късно от 15 дни от подаването на молбата, молителят трябва да бъде упътен на език, който разбира, относно реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Не се спори по делото, че лицето е регистрирано едва на 12.03.2013 г., което е почти четири месеца след подаване на молбата за закрила. Следователно в настоящия случай е налице незаконосъобразно бездействие - първата кумулативна предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая обаче остават недоказани останалите предпоставки за основателност на иска. Ищецът е следвало да докаже наличието на претърпени неимуществени вреди, тяхното конкретно проявление, реалното им изтърпяване, чрез конкретни факти и обстоятелства, за които да са събрани надлежни доказателства, както и причинноследствената им връзка с бездействието. Твърденията в исковата молба са общи и не са представени никакви доказателства за настъпването им, още по-малко за пряката им връзка с твърдяното бездействие на администрацията на ДАБ. Съдът не е изпълнил задължението си за изясняване на фактите и обстоятелствата относно наличие на конкретно настъпили вреди от характера на претендираните. Неправилно е приел за доказано твърдението в исковата молба за претърпените от ищеца болки и страдания, изразяващи се в потиснатост, огорчение и отчаяние вследствие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от ДАБ единствено въз основа само на данните от обобщен доклад на институт "Отворено общество"- София, "Гражданско наблюдение в СДВНЧ на МВР в периода януари - юни 2011 г. (по данни от интернет) посочвайки, че за доказване на вредите си чужденецът може да се позове на тях. Същите по същество са обобщени мнения и констатации от интервюирани отделни лица, настанени в СДВНЧ. Те не могат да бъдат доказателство, че ищецът е имал същите преживявания и последици от настаняването му в СДВНЧ през процесния период. В настоящия случай не са поискани и не са представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията. Недопустимо съдът е доразвил твърденията на търсещия закрила със своя акт. Настоящият съдебен състав споделя, че е неправилно допускането на формалистичен подход при доказване на неимуществени вреди, както е приел и съдът на ЕС, но твърдението за настъпване на вредоносен резултат следва да бъде доказано в процеса с пълно и главно доказване, като тежестта за това е върху ищеца. От събраните по делото доказателства не се установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от бездействията на органите на ДАБ в изпълнение на административна дейност, поради което предявеният иск по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Като не е съобразил това, АССГ е постановил неправилно съдебно решение, което е в нарушение на разпоредбите на материалния закон, необосновано е и следва да бъде отменено, поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Правният спор е изяснен от фактическа и правна страна, поради което настоящият съд може да го реши по същество като отхвърли предявения от Кабонго Теди, гражданин на Република Конго, иск за присъждане на неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като недоказан. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение