Решение № 16114 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7827/2012 г.

Решение № 16114 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7827/2012 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи, гр. София, против решение № 1985 от 10.04.2012 г. по адм. дело № 9198 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на медицинско удостоверение № 8301 от 24.08.2011 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират материалноправни нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Николай Атанасов Близнаков от гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е медицинско удостоверение № М-8301/24.08.2011 г., издадено от Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи (ЦЕЛК-МИ-МВР), с което е прието, че счупването през основата на проксималната фаланга на III-ти пръст на лявата ръка, което Николай Атанасов Близнаков е получил на 22.05.2011 г. при изпълнение на служебните му задължения като полицай в РУП - Гоце Делчев, е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /чл. 130 от НК/. Според твърдението на жалбоподателя полученото трайно затрудняване на движението на крайниците представлява средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2, пр. 3 от НК (Наказателен кодекс). За да обяви оспорения административен акт за нищожен, Административен съд София - град е обосновал правилния извод за издаването му от некомпетентен състав на ЦЕЛК. Медицинският институт към МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения във вр. с чл. 18 от ЗМВР и извършва дейност по медицинско освидетелстване на работещите в системата. Съгласно чл. 134, ал. 2 от ЗМВР медицинските заключения за здравословното състояние на служителите на МВР, вкл. вида на причинените телесни повреди, се изготвят от Централната експертна лекарска комисия. Правомощието на Централната експертна лекарска комисия да издава разрешения и да дава експертни заключения е уредено в чл. 137, ал. 2 от ЗМВР. С чл. 5 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи е предвидено устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения към МВР да се осъществяват по реда на правилника. Правомощията на ЦЕЛК са приравнени на правомощията на НЕЛК, която на основание чл. 49 от правилника се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. В настоящия случай лицето е получило счупване на проксималната /базална/ фаланга на третия пръст на лявата му ръка и е проведено консервативно лечение с гипсова имобилизация на увредения крайник за 30 дни. В състава на ЦЕЛК обаче не е участвал специалист - ортопед травматолог съобразно водещата диагноза. Съставът на ЦЕЛК от един невролог и двама интернисти не е притежавал компетентност да установи вида и характера на телесната повреда на оспорващия, което води до нищожност на издаденото медицинско удостоверение на основанието по чл. 146, т. 1 от АПК. При новото произнасяне в състава на ЦЕЛК при МИ на МВР следва да участват лекари със специалност, определена от водещата диагноза на увреждането, които след преценка да дадат заключение за вида и характера на телесната повреда. Неоснователни са касационните доводи за неотносимост на разпоредбите на чл. 21 и чл. 25 от Закона за здравето, чл. 17 - чл. 20 и чл. 43 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с ПМС № 83 от 26.04.2010 г. На основание чл. 255, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) видът на причинената телесна повреда на държавните служители в МВР при или по повод изпълнение на служебните им задължения се определя от Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на МВР, която по силата на чл. 134, ал. 2 от ЗМВР изготвя медицински заключения за здравословното състояние на служителите на МВР. С чл. 5, ал. 4 от Закона за здравето министърът на здравеопазването е овластен да осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени в Министерството на вътрешните работи. По силата на законовата делегация на чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3, се определят с наредба на Министерския съвет. С чл. 5 от приетата Наредба за медицинската експертиза е предвидено експертизата на работоспособността в лечебните заведения към Министерството на вътрешните работи да се извършва по реда на наредбата. Правилникът за медицинската експертиза в МВР, на който се позова касаторът, не е обнародван и няма действие на нормативен акт по смисъла на Закона за нормативните актове. Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза са регламентирани в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с ПМС № 83 от 26.04.2010 г., по законова делегация от чл. 109 от Закона за здравето. Съгласно чл. 5 от правилника устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения към Министерството на вътрешните работи се извършват по реда на правилника. По аргумент от чл. 16, ал. 3 от същия правилник Централната експертна лекарска комисия към МИ - МВР е със статут на горестоящ орган по отношение на общата ТЕЛК за държавни служители по ЗМВР. На основание чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, в сила от 08.05.2010 г., при упражняване на правомощията й по чл. 255, ал. 3 от ЗМВР ЦЕЛК при МИ - МВР следва да действа в специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Освидетелстването от лекари, които нямат придобита специалност за водещата диагноза, противоречи и на основния принцип за съразмерност съгласно чл. 6, ал. 1 от АПК. Като е приел, че при издаване на оспореното решение административният орган е действал в незаконен състав и поради това издаденият акт е опорочен до степен на нищожност, Административен съд София-град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,