Решение № 8031 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4362/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ВПД директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) при Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез процесуален представител, срещу решение № 855 от 27.02.2026 г., постановено по административно дело № 1877/2025 г. от Административен съд (АС) Хасково, с което е отменена заповед №3286з4926/02.12.2025 г., издадена от Директора на ГДНП и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена и му бъдат присъдени направените деловодни разноски -юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Й. Д. Д. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски, по представен допълнително списък на същите, какъвто по делото не е постъпил. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснато нарушение на изискванията за неговото форма, обусловено от допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довело до материалната му незаконосъобразност. Решението е законосъобразно. Обоснован и съответен на доказателствата – съдържанието на заповедта е изводът на първоинстанционния съд, че органът не е изяснил в пълнота релевантните за спора факти в нарушение на чл. 35 АПК, доколкото в акта липсва посочване на конкретни за случая обстоятелства, а именно дали продължаващото обработване на личните данни на Д. е необходимо. Правилно в тази насока съдът е приел, че липсва обсъждане на поведението на субекта на данни от изтърпяване на наложените му наказания да датата на подаване на искането, предвид липсата на конкретно посочен нормативно срок на обработка и липсата на задължение на органа периодично да извършва проверка дали съхраняването на личните му данни е необходимо, то тази проверка е била дължима при издаване на акта. При това обоснован и съответен на доказателствата е изводът на АС Хасково за постановяване на акта в нарушение на изискванията за неговата форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – поради липсата на конкретни – с оглед на личността на Д. изводи за необходимостта от продължаване на обработката на личните му данни. Вярно е, че реабилитацията не е сред изброените в чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) предпоставки за снемане на полицейска регистрация, но е длъжен да съобрази при издаване на акта и си приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, съответно дадените от съда на ЕС указания по тълкуването и прилагането им. Наведеният довод за необходимостта органите на МВР, при извършване на оперативно издирвателна дейност да разполагат със специфични данни за лицата принципно е основателен, но тази необходимост следва да бъде съобразена с цялото законодателство на РБ и ЕС и следва да отчита и правата на отделните субекти при осъществяването ѝ, както правилно е прието в обжалваното пред настоящия състав решение. Правилно в тази насока съдът е посочил, че в случая не са изпълнени изискванията на чл. 4 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, уреждащ принципите при обработката на лични. Решението е обосновано. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като изводите му са формирани изцяло въз основа на представените доказателства и са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Разноски не следва да бъдат присъждани на ответника, въпреки наличие на основанията по чл. 143, ал.1 АПК, предвид липсата на доказателства за сторени такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение