Решение № 156 от 8.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7614/2025 г.

Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. К. против решение 19476/06.06.2025 г., постановено по адм. д. 12491/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е необосновано, противоречиво, неправилно и постановено в противоречие с нормативната уредба. От подробните съображения в подкрепа на тези твърдения е възможно да бъдат възприети като наведени касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска да бъдат отменени обжалваното съдебно решение и Решение 327/24.10.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, както и да бъде установено наличие на дискриминация в Националните програми за развитие на образованието 2023 г., изготвени от Министерство на образованието и науката и одобрени с Решение 408/31.05.2023 г. на Министерски съвет по признаци имуществено състояние и/или обществено положение, изразяваща се във фактически неравнопоставено положение/третиране на учениците от частните училища (съответно техните родители) в сравнение с учениците в общинските/държавните училища (съответно в техните родители), а при условията на евентуалност да бъде разпоредено преустановяване на допуснатото нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) и да се наложат съответните принудителни мерки. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответната страна Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито заседание. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът министърът на образованието и науката, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 19476/06.06.2025 г., постановено по адм. д. 12491/2024 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на С. М. К. против Решение 327/24.10.2024 г. на КЗД, с което е установено, че с изключването на частните училища от кръга на бенефициентите по определена част от финансирането по Националните програми за развитие на образованието за 2023 г., изготвени от МОН (одобрени с решение 408/31.05.2023 г. на МС) от страна на министъра на образованието и науката не е извършено нарушение на ЗЗДСикр по признаци обществено положение и имуществено положение по отношение на С. К. в качеството му на родител на ученик в частно учебно заведение и спрямо учениците от частните училища и техните родители като е оставена без уважение, подадената от С. К. жалба и допълнението към нея. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е действителен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване пред административните съдилища акт. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Изводите на решаващия съд са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. На всички фактически доводи в касационната жалба, която е изключително подробна в това отношение, първата инстанция е изложила последователни и прецизни съображения и не се налага да бъдат възпроизвеждани отново и с оглед забраната по чл. 220 от АПК. Неоснователно е касационното оплакване за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Административният съд въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства е описал подробно всяка една от Националните програми за развитие на образованието за 2023 г., изготвени от МОН като е направил разграничение между тях в зависимост от това, които са достъпни за частните училища пряко или в партньорство с държавни/общински училища и кои не са. Изрично е прието за установено, че за част от програмите частни училища освен, че имат право на достъп, са кандидатствали и са били одобрени за финансиране. По отношение програмите, които са предназначени само за държавни или общински детски градини и училища, първоинстанционният съд е разгледал индивидуално тяхното съдържание и цел, в резултат на което е обосновал извод, че предвид специфичната им насоченост не поставят учениците в частните училища в по-неблагоприятно положение спрямо тези, които на практика биха се възползвали от реализиране на този вид програми. Допълнително е направено разграничение и са посочени национални програми, които са предназначени за структури, които не са детски градини и училища, респективно от тях биха могли да се възползват желаещи това ученици без значение в какво училище са обучават, включително и частно училище. Въз основа на тези фактически установявани, решаващият съд обосновано е приел, че допълнителното финансиране от държавния бюджет на национални програми е предвидено в закон (чл. 280, ал. 3, т. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование), преследва легитимна цел изравняване на нивото на образование и качеството на учебната среда. Извършеното разграничение между отделните видове програми, обусловено от необходимостта от допълнително финансиране на различни дейности и бенифициенти налага извод за пропорционалност на предприетите мерки. Не без правно значение за правилност на изводите за законосъобразност на мерките, съдържащи се в националните програми е и тяхното съобразяване със Закона за държавната помощ, който поставя редица условия за публично финансиране на частни оператори, които в случая е задължително да бъдат съобразени и това също е наложило различен подход в зависимост от поставените цели и подходящи бенифициенти. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними обстоятелства, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР ЗЗДискр е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби респективно, за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство трябва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него да е обусловена от признак по чл. 4 ЗЗДискр, в случая "имуществено положение" и "обществено положение". Защитените признаци "имуществено положение" и "обществено положение" нямат еднозначно, легално съдържание. Това налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен белег на личността и/или на положението й в обществото, който да е в положение да се разглежда като неразривно свързан и определящ лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация именно поради притежаването му. В случая С. К. се позовава на качеството си родител на ученик в частно училище, което според него е определящо за притежаване на защитимите признаци "имуществено положение" и "обществено положение". Според него е налице неравно третиране на учениците, съответно техните родители, от този вид училища в сравнение с учениците, съответно техните родител в общинските/държавните училища, което е обусловено именно от тяхното имуществено положение и обществено положение. Законосъобразно първата инстанция е приела, че обучението в частно училище не е траен, характерен белег, значим белег и не е в зависимост от имуществото на лицето, а от субективни фактори: желание и нагласа на родителите, както и от обективни фактори наличие или не свободни места в образователните институции. В допълнение към този извод на АССГ трябва да се прибави и възможността за получаване на стипендия за обучение в частно училище, което е показателно, че имущественото положение не е определящо еднозначно учениците в частни училища, респективно техните родители, за да се приеме, че то е белег, който попада в съдържанието на защитимия признак "имуществено положение" по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. Правилно решаващият съд е приел, че дори да се приеме, че обучението в частно училище да е в положение да определи мястото на едно лице, респективно на неговия родител, в обществото, то също не следва да бъде разглеждано като признак, въз основа на който е направено разграничението за достъп до различните национални програми за развитие на образованието за 2023 г. Налага се извод, че различният достъп до националните програми за развитие на образованието не е обусловено от признаци, които са предвидени в чл. 4 от ЗЗДискр, респективно не съставлява неравно дискриминационно третиране на учениците в частни училища и техните родители в сравнение с учениците в държавни/общински училища и техните родители. Като е достигнал до същите законосъобразни и обосновани правни изводи АССГ е постановил правилно съдебно решение в съответствие с приложимия материален закон. В изпълнение на задължението по чл. 168 от АПК решаващият съд е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК, а не само наведените в жалбата до него, в резултата на което законосъобразно е достигнал до извод, че решението на КЗД е действителен и законосъобразен акт, съставен в писмена форма, без допуснати процесуални нарушения и в съответствие на материалния закон и целта на закона. По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила като действително, допустимо, правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон. По водене на делото ответниците в настоящото производство не са направили разноски и не претендират такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение