Решение № 15121 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2017 г.

Решение № 15121 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София срещу решение № 901 от 22.05.2017 г., постановено по адм. д. № 1898/2016 г. по описа на АС-Бургас в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на Й. Д., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора - [населено място] сумата от 7308 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормални битови и хигиенни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в затвора – [населено място], а именно: недостатъчна жилищна площ, лоши хигиенни условия в помещенията, лошо осветление, липса на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, лоши условия при ползване на общите тоалетни и бани, некачествена храна и лоши условия при нейното приготвяне и предоставяне, за периода от 01.08.2011 г. до 01.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба -19.09.2016 г. до окончателното й изплащане Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в тази част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Симеонов като неоснователна или –евентуално, да намали присъдената сума до нейния справедлив минимум. Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителната му част -над присъдената сума от 7 803 лв до пълния предявен размер от 182 500 лв - е предявена и касационна жалба от Й. Д. чрез адв. Н. Арнаудова. Вторият касатор твърди неправилност на съдебния акт в отхвърлителната му част на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдът да отмени решението в тази част и вместо него да постанови друго по същество, с което да уважи исковата претенция на Д. в пълния й предявен размер. Редовно призован за съдебно заседание, ГД "Изпълнение на наказанията –София се представлява от юриск. Николова, която поддържа предявената от доверителя си касационна жалба, оспорва касационната жалба на Д., а по същество твърди неправилност на атакувания съдебен акт в осъдителната му част по съображения, съответно – правилност на същия в отхвърлителната му част. Касационният жалбоподател Й. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. Н. Арнаудова е депозиран писмен отговор на касационната жалба на ГДИН с подробно развити доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на атакуваната с нея част от съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на и на двете касационни жалби. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационните жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за която съдебното решение в атакуваните части е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, касационната жалба на ГДИН е частично основателна, а касационната жалба на Й. Д. е неоснователна по следните съображения: Административният съд е сезиран с исковата претенция на Й. Д. срещу ГДИН - София с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и постоянно чувство на унизеност, причинени му от бездействието на затворническата администрация в Затвора – [населено място] да му осигури нормални хигиенно-битови условия, необходимата храна и достъп до ефективно медицинско обслужване за времето на престоя на Д. в този затвор, а именно: за исковия период от 01.08.2011 г. до 01.08.2016 г в размер общо на 182 500 лв – т. е. по 91 250 лв за лоши хигиенно – битови условия и за неполагане на медицински грижи за исковия период. С обжалваното решение АС- Бургас е осъдил ГД" Изпълнение на наказанията"- София да заплати на Й. Д. обезщетение в размер на 7 308 лв за претърпени от него неимуществени вреди следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормални битови и хигиенни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора – [населено място], а именно: недостатъчна жилищна площ, лоши хигиенни условия в помещенията, лошо осветление, липса на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, лоши условия при ползване на общите бани и тоалетни, некачествена храна и лоши хигиенни условия при нейното приготвяне и предоставяне за периода: от 01. 08.. 2011 г. до 01.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.09.2016 г. до окончателното й изплащане. Със същото съдебно решение исковата претенция на Й. Д. срещу ГДИН за сумата над 7 308. 00 лв до пълния предявен размер от общо 182 500 лв е отхвърлена като неоснователна. За да стигне до цитирания по-горе правен резултат, Административен съд – Бургас, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че исковата претенция на лишения от свобода Й. Д. срещу ГДИН за посочения в исковата молба период от 5 години е основателна, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът, базирайки се на събраните по делото писмени доказателства, в частност на приетите като неоспорени от страните доклад и становище, подписани от началника на Затвора – [населено място] и седмични менюта, на показанията на разпитаните двама свидетели, както и на променената съгласно приложимата разпоредба на чл. 284, ал. 3-5 от ЗИНЗС във вр. с § 47 от ПЗР от същия закон доказателствена тежест, е приел, че за исковия период ищецът е пребивавал в Затвора – [населено място] в изпълнение на наказание " лишаване от свобода". За този период Д. е бил настанен в пренаселени килии с около 20 други затворници, спящи на триетажни леглови вишки, в резултат на което е пребивавал на жилищна площ под 2 кв. м. на човек –далеч под минимално полагащата му се жилищна площ от 4 кв. м. За посочения в исковата молба период на престой в Затвора – [населено място] всички затворнически килии, обитавани от Д., не са били снабдени със самостоятелен санитарен възел и постоянно течаща вода, поради което в тези части от денонощието, в които затворниците не са имали свободен достъп до общото санитарно помещение, т. е. в периода от 20. 00 ч. вечер до 06. 00 сутрин същите, вкл. и ищецът, са били принудени да удовлетворяват физиологичните си нужди в кофи в присъствието на останалите съкилийници. Наличните три прозореца в килиите са с размери, които не позволяват нормален достъп до естествена светлина и свеж въздух. Изключителната пренаселеност при ползването на баня и топла вода в общите за това помещения лишава ищеца от възможност за поддържане на нормална лична хигиена. Лоши са и хигиенно-битовите условия в столовата при приготвяне и сервиране на храната- мишки в столовата. Съдът е приел за доказани и твърденията на ищеца за това, че качествата на предлаганата храна, макар да липсват доказателства за недостатъчност на хранителния порцион, не отговаря на нормативните изисквания. Съдът е приел за недоказани по делото оплакванията на ищеца за липса на климатизация в килиите, за това, че предоставяната на ищеца храна не отговаря на утвърдената от Министъра на правосъдието Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен. Според АС-Бургас недоказани остават и оплакванията на Д. за неосигуряване на дължими медицински грижи, от което същият да е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. От съдържащите се в кориците на делото доказателства не се доказва Д. да не е получавал дължимото му лечение. Точно обратно – доказва се, че при нужда и съобразно изложените от него здравословни оплаквания същият е бил консултиран както с лекар - уролог, така и с лекар – офталмолог, които са му предписали адекватно медикаментозно лечение, осигурявано му от затворническата администрация. Основните оплаквания на ищеца са за непредоставяне на съпътстващи предписаните и предоставяни му лекарства хранителни добавки, без обаче същият да посочва какви са тези хранителни добавки, как и от кого са му предписани и т. н. Приемайки за основателна претенцията на ищеца, административният съд е разгледал и своевременно направеното от ответника възражение за погасяване на същата по давност за периода от 01.08.2016 г. до 19.09.2011 г. Административният съд е стигнал до извод за неоснователност на това възражение поради обстоятелството, че при претенция за вреди по ЗОДОВ от неоснователни фактически бездействия, началният момент, от който тече погасителната давност за предявяване на иска е моментът на преустановяване на фактическото бездействие. Доколкото, включително и към датата на предявяване на иска, не е налице преустановяване на незаконосъобразните фактически бездействия, от които се претендират вредите, то възражението за изтекла погасителна давност за посочения от ответника период се явява неоснователно.: По горните съображения АС-Бургас е стигнал до извода за основателност на исковата претенция на Д. за причинени му неимуществени вреди, явяващи се резултат от незаконосъобразните фактически бездействия на затворническата администрация при Затвора – [населено място] да осигури на ищеца нормални хигиенни и битови условия в мястото на лишаването му от свобода, гарантиращи физическото и психическото му здраве и човешкото му достойнство– задължения, пряко произтичащи по закон от разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ. За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, административният съд е отчел обстоятелството, че не се доказва наличието на част от незаконосъобразните фактически бездействия, от които се претендират вредите – наличието на хлебарки и дървеници в столовата, недостатъчен хранителен порцион, неосигуряване на достъп до медицински грижи. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, на интензитета на вредите и времевия период на търпенето им, както и на утвърдилата се вече съдебна практика на ЕСПЧ по подобни дела с български граждани – затворници и е определил размер на обезщетението от общо 7 308 лв за претендирания период, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 19.09.2016 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция на Д. над тази сума до пълния предявен размер от 182 500 лв като неоснователна. Съдебното решение е частично неправилно. Предявената от касатора Й. Д. касационна жалба срещу отхвърлителния диспозитив на съдебното решение е изцяло неоснователна. Частично основателна, и то само по отношение размера на присъденото в полза на Д. обезщетение за неимуществени вреди, е касационната жалба, предявена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София. Настоящата касационна инстанция приема, че неправилно административният съд, базирайки се единствено на недостатъчно конкретните и убедителни свидетелски показания, е приел, че сред фактическите бездействия, от които се претендират неимуществените вреди, фигурира и неосигуряването на качествена и съответстваща на хигиенните изисквания храна на ищеца за исковия период. Като се изключи този вид, недоказано според ВАС фактическо бездействие на затворническата администрация при Затвора – [населено място] от общия кумулативен ефект на останалите лоши хигиенно-битови условия, в които е поставен ищецът, справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен на 5000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на иска – 19.09.2016 г. до окончателното й изплащане. Съдебното решение в осъдителната му част за сумата над 5000 лв до пълния присъден размер от 7 308 лв следва да бъде отменено като неправилно и вместо него, ВАС следва да постанови друго по същество, с което да отхвърли иска на Й. Д. срещу ГДИН за сумата над 5000 до 7308 лв като неоснователен. Съдебното решение в отхвърлителната му част следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение