Решение № 1209 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8442/2010 г.

Решение № 1209 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8442/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 285/14.04.2010 г., поправено с решение № 310/20.04.2010 г. постановени по адм. д. № 143/2010 г. Административен съд - София област е отменил по жалба на Иван Ангелов Иванов заповед № 87 от 22.01.2010 г. на кмета на община Костинбров, с която се отказва нанасянето на ПИ с пл. № 1051 в кв. 15 по действащия регулационен план на с. Петърч, община Костинбров, обл. Софийска, поискано със заявление за допълване/поправка / на одобрен кадастрален план вх. № 94-И-9/09.07.2009 г. от Иван Ангелов Иванов от с. Петърч. Срещу това решение е подадена касационна жалба от кмета на Костинброд, обл. Софийска с молба да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК . Ответникът- Иван Ангелов Ангелов, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран да се произнесе по жалбата на Иван Ангелов Иванов срещу заповед № 87 от 22.01.2010 г. на кмета на община Костинбров, с която се отказва нанасянето на ПИ с пл. № 1051 в кв. 15 по действащия регулационен план на с. Петърч, община Костинбров, обл. Софийска, поискано със заявление за допълване/поправка / на одобрен кадастрален план вх. № 94-И-9/09.07.2009 г. от Иван Ангелов Иванов от с. Петърч. В оспорения административен акт е отразено, че се отказва изменение на кадастъра, поради неподписване на акта за непълноти и грешки от собственик на съседен имот, обстоятелство, което сочи за наличие на спор за материално право. Първоинстанционният съд е отменил заповедта, като е приел, че същата е издадена в нарушение на материалния закон. Решението на Административен съд - София област е правилно. Правилен е извода на съда, че обжалваният акт е незаконосъобразен. Актът по чл. 53, ал. 3 ЗКИР по своята правна природа има предназначение да установи липсата на имуществен спор между заявителя на искането за изменение на кадастралния план и евентуални трети лица. Предвид на това е въведено законово изискване актът да бъде съставен на самото място и да бъде представен за подпис на пряко заинтересуваните собственици, като чрез подписването му от тях, заявителят и длъжностното лице, се гарантира липсата на какъвто и да е било имуществен спор (спор за материално право). По аргумент от разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР заинтересовани лица са само онези собствениците и носители на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението на кадастъра. От заключението по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза се установява, че нанасянето в кадастралния план на имот с пл. № 016014, който е идентичен с имот с ПИ 1051, не засягат по никакъв начин нито площта, нито границите на имот с № 016012, чийто собственик не е подписал акта за непълноти и грешки. В закона няма изискване за подписване на акта за непълноти и грешки от всички съседи на имота, чието нанасяне се иска, а само от тези, чиито вещни права биха били засегнати от това нанасяне, т. е. които биха били заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Ето защо като е отменил заповедта на кмета на община Костинброд, Административен съд София област е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Така мотивиран, настоящият съдебен състав счита, че решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на направени съдебни разноски, с оглед на което същата следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,