Решение № 1220 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9215/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Е. Д., чрез адвокат Василева, срещу решение 5831 от 21.05.2024 г., постановено по адм. дело 9593/2023 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което се уважи предявения иск в цялост, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Монтана, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от С. Е. Д. против ОД на МВР - Монтана иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди със сума в размер на 3000 лева, произтичащи от отменена с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразна, заповед за налагане на принудителна административна мярка, с която временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на влизането на решението за отмяна на административния акт до окончателното й изплащане. Вредите основава на претърпени притеснения, унижения, нарушен ритъм на личен живот, затруднено образование, упражняване право на труд. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Д.l иск за сума в размер от 500 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице отменен по съдебен ред административен акт, като незаконосъобразен, налице са причинени вреди, които са в пряка причинна връзка от него, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е определил размера на дължимото се обезщетение. В частта му, с която предявения иск е уважен решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, обжалваното решение е надлежно мотивирано. Неоснователни са и доводите за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на част от изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявения иск. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението в частта му относно присъдения размер на претендираните неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. В случая начина на извършване на увреждането, неговият характер и времетраене обуславят възприетия от първоинстанционния съд дължим се размер на обезщетение. Съобразен е периода на действие на отменения акт, отражението му, с оглед неговия характер, върху състоянието на жалбоподателя. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба, че съдът е възприел като недоказано пропускането на възможността за започване на работа и прекратяване на трудово правоотношение поради липсата на свидетелство за правоуправление. По делото не е представен трудов договор, съответно акт за прекратяването му. Не са ангажирани доказателства за наличие на възможност за започване на работа като шофьор, съответно невъзможност за започване на такава произтичаща от незаконосъобразния акт. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Правилен е изводът в обжалваното решение, че установените в конкретния случай факти основават обезщетение във възприетия размер. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение