Решение № 8343 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11204/2013 г.

Решение № 8343 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11204/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение № 3719 от 3.06.2013 г., постановено по адм. дело № 3614/2011 г. от Административен съд - София-град. Първата касационна жалба е от Министерството на вътрешните работи (МВР). Подадена е чрез юрк. Мария Караниколова. С нея се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. В писмен отговор Димитър Иванов Стоименов оспорва тази касационна жалба като неоснователна. Втората касационна жалба е от Димитър Иванов Стоименов, от гр. Пазарджик. Подадена е чрез адв. Катина Бончева. С нея се оспорва решението в частта му, с която е отхвърлен искът на Димитър Иванов Стоименов за присъждане на обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 147 219,61 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на присъдените суми, както и в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над присъдените 10 000 лв. С жалбата се твърди, че решението в тази му част е неправилно на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По тази касационна жалба Министерството на вътрешните работи не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Настоящият състав на Върховния административен съд намира касационните жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустими, а разгледани по същество - за неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - София-град е осъдил МВР да заплати на Димитър Иванов Стоименов сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 1.06.2006 г. до 26.04.2011 г., претърпени в резултат на отнемане на задграничния паспорт на ищеца на 18.05.2006 г. с незаконосъобразна заповед № 2005004219 от 25.03.2005 г. на началника на Дирекция "Национална служба полиция", направление "БДС", оттеглена по надлежния ред, заедно със законната лихва върху тази сума от завеждането на исковата молба на 26.04.2011 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 485,28 лв. разноски по делото. Осъдил е, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, МВР да заплати в полза на Административен съд - София-град сумата от 150 лв. възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета на съда. Отхвърлил е предявените от Димитър Иванов Стоименов против МВР искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 147 219.61 лева, представляващи левовата равностойност на 66 777,77 паунда пропуснато възнаграждение за работа във Великобритания за периода 1.06.2006 г. - 26.04.2011 г. и обезщетение за неимуществени вреди за същия период за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. в резултат на отнемане на задграничния паспорт на ищеца на 18.05.2006 г. с незаконосъобразна заповед № 2005004219 от 25.03.2005 г. на началника на Дирекция "Национална служба полиция", направление "БДС", оттеглена по надлежния ред и законната лихва върху тези суми от завеждането на исковата молба на 26.04.2011 г. до окончателното й плащане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезвреда на имуществени и неимуществени вреди, предявени от Димитър Иванов Стоименов против МВР, като поради оттегляне на административния акт, предвид отмяната на наложената ПАМ със заповед № 11002999 от 20.04.2011 г. на директора на СДВР, неговата незаконосъобразност следвало да се установи в исковото производство, на основание чл. 204, ал. 3 от АПК, като част от наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. От фактическа страна съдът е приел следното: Видно от представеното по делото разрешение за пребиваване (residence permit) № UK1201370 от април 2006 г., валидно до 6.11.2007 г., Стоименов имал разрешение за пребиваване за ограничен период от време във Великобритания, без право на ползване на публични фондове, с право на работа. С писмо № S2228898 от 10.04.2006 г. на Дирекция "Имиграция и гражданство" било потвърдено правото на ищеца да пребивава и работи в Обединеното Кралство като самоосигуряващо се лице (самонаето лице), съгласно разпоредбите на EC Association Agreement. На основание чл. 185 от ГПК, съдът е приел, че цитираното писмо удостоверява, че преди изтичане на периода на разрешеното пребиваване до 6.11.2007 г., ищецът имал право да кандидатства за установяване. Видно от протокол за изземване от 18.05.2006 г., задграничният паспорт на Стоименов бил иззет на ГКПП А/С (Аерогара София), на основание чл. 75, т. 5 от ЗБДС. С молба вх. № 45429/22.11.2010 г., адресирана до Дирекция БДС, гр. София, ищецът поискал да му бъде връчена заповедта за изземване на паспорта. От приложения по делото препис от заповед № 2005004219 от 25.03.2005 г. на началник направление БДС - ДНСП, се установявало, че административният акт за налагане на принудителната мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБДС му бил връчен на 17.01.2011 г. Този акт бил обжалван своевременно по съдебен ред, но образуваното съдебно производство било прекратено поради оттеглянето му със заповед № 11002999/20.04.2011 г. на директора на СДВР. От представените по делото писмо на OCL Limited от 9.05.2005 г. и препис от договор за подизпълнение съдът е установил, че Димитър Стоименов е приел извършването на услуги и условията на договора, като го е подписал на 19.01.2006 г. Към исковата молба са приложени заявления за плащане на седмични възнаграждения на негово име като подизпълнител до OCL Limited за 2005 и 2006 г. Представени са и други писмени доказателства, имащи за цел да докажат твърдените пропуснати ползи. От представените писма от декември 2006 г., данъчни калкулации на данък върху доходите от 8 декември 2006 г., съответно от 8 август 2006 г. съдът е установил, че общият доход на Димитър Стоименов за периода 2004 - 2005 г. (край на финансовата година 5.04.2005 г.) от дейност като самоосигуряващ се е в размер на 14 587 паунда, а дължимият данък за този период е в размер на 2219,20 паунда. Според данъчната калкулация за периода 2005 - 2006 г. доходът на ищеца от дейност като самоосигуряващ се е 9662 паунда, като за този период е надвнесъл данък в размер на 1155,70 паунда. Видно от писмо от 17 юни 2008 г. на ищеца била изготвена данъчна калкулация за периода 2007 - 2008 г. (край на финансовата година 5.04.2008 г.), според която е надвнесъл данък в размер на 1802,92 паунда. Приложеният по делото препис от студентска карта, издадена на 9.09.2008 г., валидна до 31.07.2011 г. на University of Westminster свидетелствал за това, че Красимир Стоименов (син на ищеца) е записан редовно като студент № 11879026. Според формуляр за записване и формуляр за вписване и финансово споразумение за академичната година 2010/2011 г. студентската такса била 3 290 паунда. Според писма от 15.04.2009 г. и от 11.07.2008 г., приложени по делото на английски език било видно, че студентската такса за 2008/2009 г. е била в размер на 3145 паунда и че за заплащането й е бил определен заем от 2320 паунда. От представения сертификат Р60 за завършена финансова година 2005 - 2006 г. се установявали платените от Петя Стоименова (съпруга на ищеца) данъци в размер на 3038,75 паунда. По делото на английски език били представени и сертификати Р60 за 2006 - 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. По делото е била назначена и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза. Съобразно приетото по нея от съда заключение искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е бил увеличен по размер на основание чл. 214 от ГПК с определение от 2.07.2012 г. като предявен за общата сума от 147 219,61 лв., представляващи левовата равностойност на 66 777,77 паунда. За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди в хода на съдебното производство са събрани и гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, които съдът е кредитирал. От правна страна съдът е приел, че с отнемането на задграничния паспорт на Димитър Стоименов на 18.05.2006 г. със заповед № 2005004219 от 25.03.2005 г. на началник направление БДС - ДНСП, незаконосъобразно е ограничено правото му да се придвижва свободно и да пребивава извън страната, както към момента на издаване на акта и изпълнението му, така и свобода на придвижване в качеството му на гражданин на Европейския съюз на територията на държавите-членки, след присъединяване на РБ към ЕС от 1.01.2007 г., като е установил противоречие на ПАМ с чл. 2 от Протокол № 4 към ЕКПЧОС (Конвенцията) и чл. 8 от Конвенцията, както и нарушение на чл. 18 и чл. 39 от ДЕО, респективно чл. 21 и чл. 45 от ДФЕС при прилагането й за периода след 1.01.2007 г. до оттеглянето й със заповедта от 20.04.2011 г. В разглеждания случай наложената на Стоименов ПАМ по чл. 75, т. 5 от ЗБДС, макар и да била предвидена в закон съгласно чл. 35, ал. 1 от Конституцията на РБ не отговаряла на изискването на пропорционалност по смисъла на чл. 2, § 3 от Протокол № 4 към Конвенцията, тъй като налагането й било обвързано единствено с установените по отношение на ищеца данъчни задължения, без да са изследвани конкретните обстоятелства относно положението му като длъжник на публични задължения, предприетите от публичния изпълнител действия за принудително събиране, както и обстоятелствата, свързани с пребиваването на семейството му извън територията на страната, неговата продължителност и трайна установеност, които да определят необходимостта от предприемането й. Заповедта от 25.03.2003 г. не съдържала каквито и да било мотиви в тази връзка. Това довело и до засягането на друго субективно право, гарантирано от Конвенцията - правото на семеен живот по чл. 8 от ЕКПЧОС, като семейството на ищеца в продължение на 5 години било живяло в различни страни. С оглед на това съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на оттегления административен акт, от който се претендира обезщетение поради противоречието му с норма от международен акт, по който РБ е страна към момента на издаването му, а оттам и за наличие на първата от предвидените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки - незаконосъобразност на оттегления административен акт. Съдът обаче е приел, че искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 147 219,61 лева, представляващи левовата равностойност на 66 777,77 паунда пропуснато възнаграждение за работа във Великобритания за периода 1.06.2006 г. - 26.04.2011 г. е неоснователен, поради липсата на две от кумулативно предвидените в закона предпоставки за ангажиране имуществената отговорност на държавата в лицето на МВР, а именно имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед от 25.03.2005 г. на началника на Дирекция на Национална служба полиция, направление "БДС" за налагане на ПАМ. Въз основа на представения по делото препис от договор от 19.01.2006 г., подписан от ищеца и представените банкови извлечения за извършени от OCL Limited плащания, които съответстват на извлеченията за получени плащания на името на ищеца, съдът е приел, че между Стоименов и посоченото дружество е съществувало валидно договорно правоотношение с предмет извършване на конкретно възложена работа. От съдържанието на този договор обаче не се установявало неговото действие по време, в това число и към процесния период, за който се претендира обезщетение - от 1.06.2006 г. до 26.04.2011 г. Освен това не били посочени условията за прекратяването му, включително и в случаите на фактическа невъзможност за изпълнителя да извършва възложената работа. Поради това не можело да се приеме, че отнемането на българския документ за самоличност, което безспорно е препятствало фактическото пребиване на Стоименов във Великобритания след 18.05.2006 г. има за пряка последица прекратяване на договора с дружеството и загуба на възнаграждения за него като изпълнител. Видно от съдържанието на договора, неговото изпълнение не било свързано с личността на изпълнителя, а последният разполагал с възможност "да назначава персонал така, че уговорената работа да бъде извършена". Следователно фактическото отсъствие на Стоименов от Великобритания не препятствало изпълнението на договора от 19.01.2006 г. и не водело автоматичното до преустановяване на договорните отношения било поради развалянето му, било поради прекратяването му от някоя от страните. По делото не се представяли каквито и да било други доказателства - кореспонденция, споразумения и т. н. относно развитието на отношенията между страните по този договор след отнемането на паспорта на 18.05.2006 г. Не се прилагали и извлечения от банковата сметка на ищеца, които да сочат преустановяването на плащанията след налагането на мярката. От представеното по делото банково извлечение от 31.05.2006 г. било видно, че последното плащане от OCL Limited било извършено на 19.05.2006 г. в размер на 90,20 паунда, но нямало данни, то да е свързано с прекратяване на договора. В тази връзка съдът е взел предвид и изложеното в писмо от 17.06.2008 г. на данъчните власти в Обединеното Кралство, според което данъчната калкулация на ищеца за периода 2007 - 2008 г. показвала надплатен данък в размер на 1 802 паунда. Тази финансова година, според отбелязването в писмото, приключвала на 5.04.2008 г. и следователно обхващала доходи във Великобритания за периода след отнемане на паспорта на ищеца на 18.05.2006 г. Удостоверяването на надплатен данък в Обединеното Кралство след налагане на процесната мярка било косвено доказателство за това, че ограничаването в придвижването, на основание чл. 75, т. 5 от ЗБДС не било довело до автоматична липса на облагаеми доходи за ищеца пред периода 2007 - 2008 г. От друга страна установеният по делото размер на дохода на ищеца за период преди отнемане на паспорта, както и изчисленията на експерта относно размера на евентуално пропуснатия доход, на база различни варианти на получаваното от него възнаграждение, не било достатъчно да докаже наличието на пропусната полза. Липсвали доказателства, че периодът на действие на договора от 19.01.2006 г. съвпада изцяло или частично с периода, за който се търси пропуснатата полза, респективно, не били налице доказателства, че договорът е сключен за неопределен срок. Искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв., претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, безпокойство и чувство на несигурност, породени от невъзможността да се върне в Обединеното Кралство, където ищецът и семейството му са установени трайно до м. май 2006 г., невъзможността да реализира правото си на пребиваване там, принудителната раздяла със семейството му и загубата на основните доходи от работата му в Обединеното кралство, осигуряващи голяма част от средствата за издръжка на семейството му, съдът е счел за частично основателен. Приел е, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото се доказват описаните в исковата молба негативни преживявания. При определяне размера на обезвредата съдът е приложил чл. 52 от ЗЗД, като е съобразил характера и степента на увреждането и преди всичко продължителността на ограничителната мярка спрямо Стоименов за период от почти 5 години, в които ищецът е живял разделен от семейството си, време, през което синът му е завършил училище във Великобритания, в отсъствието на баща си, а срещите с него и съпругата се свеждали до 1 - 2 пъти годишно. Съобразил е обстоятелствата, при които е иззет паспорта на ищеца без последният да е разбрал причините за това, периодът от предварителното изпълнение на мярката и съобщаването на заповедта за налагането й - 4 години и 8 месеца по-късно, който период бил от значение за упражняване правото на защита срещу нея. Съдът е взел предвид възрастта на ищеца. Към момента на отнемане на паспорта същият бил на 50 години и половина, а при оттеглянето на акта - на 55 години и половина, което в случая било от значение за неговата трудоспособност, както и неговото обществено и социално положение преди и след налагане на мярката, рухването на самочувствието му след налагане на мярката, предвид невъзможността да помага в издръжката на семейството си, емоционалното му състояние предвид това, че се издържа от парите на съпругата си. Мотивиран от тези обстоятелства, съдът е приел, че справедливото обезщетение на изброените неимуществени вреди, които били пряк резултат от незаконосъобразния административен акт възлизат на 10 000 лв. Предвид частичната основателност на главния иск за неимуществени вреди, частично основателен се явявал и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху сумата на претендираното обезщетение. Решението е правилно. Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на наложената по отношение на Димитър Стоименов мярка. Същата противоречи на чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО)№ 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/34/ЕИО, 75/148/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (Директива 2004/38/ЕО). Директивата допуска ограничение на правото на излизане от държава-членка (като част от правото на свободно движение по чл. 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен чл. 18 от ДЕО, норма с директен ефект) само ако е предприето от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, ако е в съответствие с принципа на пропорционалност и се основава на личното поведение на лицето. Като гражданин на Европейския съюз ответникът в настоящото производство има право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите-членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите и на мерките, приети за тяхното осъществяване - чл. 20 ДФЕС. Свободното придвижване е основна свобода, фундаментално право, гарантирано от правото на ЕС, което може да бъде ограничавано само при строго визираните от чл. 27, § 1 от Директива 2004/38/ЕО предпоставки. Съгласно този текст единственото ограничение на свободата на движение на гражданите на ЕС се допуска само от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Изрично е забранено позоваването на съображения с икономически характер. В случая основанието за налагането на принудителната административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБДС е защитата на публичноправен интерес, като това основание не само, че не попада сред изчерпателно изброените основания в директивата, а и изрично е изключено от нея. По делото са били ангажирани доказателства, които да установят и настъпилите за ищеца имуществени вреди, както по основание, така и по размер. Незаконосъобразността на оттегления административен акт сама по себе си обаче не е достатъчно условие за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Вредите, т. е. неблагоприятното изменение в личната сфера на лицето, са основен елемент от фактическия състав на отговорността, които както и пряката им и непосредствена връзка с оттегления незаконосъобразен акт подлежат на доказване. В тази насока правилно съдът е приел, че липсва пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразната ПАМ и претърпените от ищеца имуществени вреди, претендирани като пропуснати ползи. Преки са вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. В настоящия казус липсва такава пряка връзка. По делото не са били ангажирани доказателства, от които може да се направи извод, че поради наложената мярка договорът за подизпълнение, сключен с OCL Limited е бил прекратен или развален, респ. че Димитър Стоименов е преустановил изпълнението на задълженията си по него. От съдържанието на договора се установява, че същият не е сключен с оглед личността на ищеца. Като е развил такива съображения съдът правилно е приел, че не може да се установи сигурно неосъществено увеличаване на имуществото на ищеца, каквото представлява пропуснатата полза. Липсата на доказателства в тази насока е достатъчен мотив, който да обоснове неналичието на изискваната по силата на чл. 4 от ЗОДОВ пряка и непосредствена връзка. В този смисъл е без значение приетото от съда като косвено доказателство писмо за надплатени данъци от страна на ищеца. В негова тежест е било да докаже причинната връзка между незаконосъобразния акт и вредите. Както правилно е приел и административният съд, ищецът не се е справил с доказателствената тежест по установяване наличието на такава връзка. Правилно съдът е определил и размера на обезщетението за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Същото е съобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД като отговаря на изискването за справедливост. В хода на съдебното производство съдът е установил незаконосъобразността на заповедта, с която на ищеца е наложена ПАМ, като правилно е приел за установено, че именно от този акт за него са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, безпокойство и чувство на несигурност, породени от невъзможността да се върне в Обединеното Кралство, невъзможността да реализира правото си на пребиваване там, принудителна раздяла със семейството му и загубата на основните доходи от работата му в Обединеното кралство, осигурявали голяма част от средствата за издръжка на семейството му. Причинната връзка между акта и вредите в случая е несъмнена. Неоснователно е възражението, наведено с касационната жалба на МВР, че установяването на неблагоприятната промяна в здравния, неврологичен и психически статус на лицето, следва да стане чрез медицинска експертиза. Събраните по делото гласни доказателства са били напълно достатъчни за формиране на заключение, че при всички случаи забраната за напускане на страната, което рефлектира върху възможността на ищеца да работи, както и да бъде със семейството си, е свързано с негативни емоции, стрес и безпокойство, като не е необходимо ангажирането на медицинска експертиза или на други доказателства. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,