Решение № 4019 от 12.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Ганев от гр. Севлиево, подадена чрез процесуалния представител адв. Георгиев, срещу решение 81 от 24.10.2022 г., постановено по адм. дело 132/2022 г. по описа на Административен съд Габрово, както и по частна жалба на Л. Ганев от гр. Севлиево, подадена чрез процесуалния представител адв. Георгиев, срещу определение 1079 от 23.11.2022 г., постановено по адм. дело 132/2022 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на съдебното решение в частта за разноските. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е отказал да уважи искането на касатора за приобщаване по делото като доказателства на три издадени от административния орган разрешения за строеж на плътни огради за имоти в процесния район неурегулирани, намиращи се в селищно образование към гр. Севлиево. Според касатора съдебната практика приема, че разпоредбата на чл. 58 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ включва и урбанизираните територии като цяло населените места и селищните образования. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване спора по същество, както и присъждане на съдебни разноски. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Твърди се, че неправилно съдът не е уважил искането за изменение на решението в частта за разноските, тъй като в случая е приложим чл. 143, ал. 3, предл. второ от АПК, както и е налице злоупротреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК. Претендира се отмяна на съдебното определение. Ответникът главен архитект на Община Севлиево, редовно призован, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Янков, изразява становище за неоснователност на касационната и частна жалби по съображения, изложени в писмени отговори. Претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователностна касационната жалба. I. По касационната жалба: Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Габрово е образувано по жалба на Л. Ганев срещу отказ на главния архитект на Община Севлиево да издаде виза за проектиране на плътна ограда, обективиран в писмо изх. ДД-4-А-05.884-1/08.06.2022 г. Отказът е постановен във връзка с подадено от Л. Ганев заявление вх. ДД-4-А-05.884/05.05.2022 г., с което е поискано издаване на скица - виза за проектиране на плътна метална ограда, с височина 2.20 м., в собствения му поземлен имот 562.137 по плана на новообразуваните имоти на селищно образование Хоталич. Административният орган е мотивирал постановения отказ с разпоредбата на чл. 48, ал. 8 от ЗУТ, както и с това, че за селищното образование Хоталич е одобрен със заповед 309/2006 г. на областен управител на Област Габрово план на новообразуваните имоти и същото попада в неурегулирана територия. За да отхвърли жалбата срещу оспорения отказ първоинстанционният съд е приел, че при провеждане на административното производство не са допуснати процесуални нарушения, които представляват порок, водещ до отмяна на акта, както и че правилно са приложени материално-правните норми. Според съда не е спорно между страните по делото, че собственият на жалбоподателя имот попада в неурегулирана територия селищно образование Хоталич, поради и което в случая е приложим чл. 48, ал. 8 от ЗУТ. Позовавайки се на цитираната разпоредба съдът е обосновал извод, че за процесния имот е допустимо единствено ограждането с лека ограда. Прието е от съда още, че не може да се сравнява процесния случай с други такива, за които жалбоподателят твърди, че са идентични с настоящия казус, като подавайки заявлението си лицето установява единствено и само по отношение на собствения му имот налице ли са предпоставките за уважаване на искането му. Пред настоящата съдебна инстанция са представени и приети като доказателства три броя констативни протоколи, издадени от Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Габрово при извършена служебна проверка по чл. 156 от ЗУТ, съгласно които разрешенията за строеж, издадени от главния архитект на Община Севлиево за изграждане на плътна ограда в поземлени имоти, находящи се в селищно образование Хоталич, м. Крушевски баир, землището на гр. Севлиево, са законосъобразни. Решението в частта, с която се отхвърля жалбата на Л. Ганев, е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорения отказ за издаване на виза за проектиране по реда на чл. 140 от ЗУТ. Правилен е извода на съда, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, че в конкретния случай не са налице условията за издаване на поисканата от касатора виза за проектиране. Видно от подаденото от жалбоподателя заявление вх. ДД-4-А-05.884/05.05.2022 г., същият е поискал издаване на скица - виза за проектиране на плътна метална ограда от метални пана /ленти/, поставена по всички граници с височина 2.20 м., в собствения му поземлен имот 562.137 по плана на новообразуваните имоти на селищно образование Хоталич. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че поземлен имот 562.137 попада в селищно образование Хоталич, за който е одобрен план на новообразуваните имоти и тази територия не е урегулирана с подробен устройствен план, като със заповед 0286/26.03.2021 г. на заместник кмета на Община Севлиево е одобрен само за имота на жалбоподателя план за застрояване с отреждане за вилно застрояване при условията на устройствена зона за рекреационни дейности вилна зона /Ов/. С оглед на това безспорно се установява по делото, че имотът на жалбоподателя, за който е поискано издаване на виза за проектиране на плътна ограда, попада в неурегулирана територия по смисъла на § 5, т. 3 от ДР на ЗУТ, като наличието на план за застрояване само за процесния имот не може да обоснове извод за урегулирана територия. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на правилата за ограждане на процесния имот приложима се явява нормата на чл. 48, ал. 8 от ЗУТ, предвиждаща в неурегулираните части на населените места да се допуска поземлени имоти да се ограждат само с леки огради, съобразно изискванията по ал. 2. По делото не се установява също така, а и такива твърдения липсват, от Общински съвет Севлиево да са били определени конкретни изисквания към оградите /вид, форма, височина, материали и други/ в съответствие с чл. 48, ал. 2 от ЗУТ. Поради това за собствения на касатора поземлен имот е допустимо ограждането му само с лека ограда, от какъвто характер не е заявената от него ограда в производството по издаване на визата за проектиране. Този извод не се променя и от разпоредбата на чл. 58, изр. 3 от ЗУТ, на която касаторът се позовава в касационната жалба, тъй като тази норма регламентира само възможността да се изграждат огради по съществуващите имотни граници в неурегулираните територии, без обаче да въвежда конкретни изисквания към вида, височината и материалите на оградите, които изисквания са регламентирани в чл. 48 от ЗУТ. Обстоятелството, че вече за други имоти в селищното образование Хоталич са били издадени разрешения за строеж на плътни огради, каквито доказателства представя касатора пред настоящата инстанция, е ирелевантно за спора и не може да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорения отказ да бъде издаде виза за проектиране на плътна ограда в имот, находящ се в неурегулирана територия. Дори и да се приеме, че процесната територия е урбанизирана по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ и като такава за нея е неприложим чл. 48, ал. 8 от ЗУТ, то в конкретния случай отново не може да се издаде виза за проектиране на ограда с вида на процесната, тъй като същата няма да отговаря на едно друго изискване, а именно на това по чл. 48, ал. 7 от ЗУТ, съгласно който към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0.6 м. Процесната ограда е заявена като плътна и с височина 2.20 м. по всяка от имотните граници на имот 562.137, а видно от представената по делото графична част към заповед 0286/26.03.2021 г. на заместник кмета на Община Севлиево и скица 212/04.05.2022 г. на новообразуван имот 562.137, същият в голяма си част граничи с местни пътища, които имат същото предназначение като на улиците да осигуряват достъп до имота. Поради това в случая по аналогия е приложима нормата на чл. 48, ал. 7 от ЗУТ и в частта на имота, която граничи с местни пътища, оградата следва да отговаря на изискването плътната й част да бъде до 0.6 м., а не както в настоящия случай да е с плътна част от 2.20 м. Поради изложеното отказът на главния архитект на Община Севлиево да издаде виза за проектиране на обект Плътна ограда с висомина 2.20 м. в поземлен имот с 562.137, е законосъобразен. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Габрово в частта, с която отхвърлена жалбата на Л. Ганев, е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора претендираното от ответника главен архитект на Община Севлиево адвокатско възнаграждение за касационната инстанция не може да бъде присъдено, тъй като липсват доказателства за договорено възнаграждение в размер на 1 500 лева и начин на плащане /договор за правна защита за тази инстанция не е представен/. II. По частната жалба: Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е постъпила в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима и основателна, но не по изложените в нея доводи. С оспореното определение 1079 от 23.11.2022 г. на Административен съд Габрово по адм. дело 132/2022 г. е оставено без уважение искането на Л. Ганев за изменение на постановено по делото съдебно решението в частта относно присъдените разноски. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че молбата по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е неоснователна, като се е позовал на нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, съгласно която ответникът има право на разноски при отхвърляне на оспорване, както е в конкретния случай. Прието е от съда още, че в случая са налице и доказателства за извършено реално плащане на договореното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Така постановеното определението е неправилно. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК предвижда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Доколкото с постановеното решение по съществото на спора е отхвърлено оспорването на Л. Ганев и не се установява с поведението си административният орган да е дал повод за завеждане на делото, то правилно административният съд е приел, че в конкретния случай съдебни разноски за ответника са били дължими. Действително, по претендиран размер и реално заплащане тези разноски за адвокатско възнаграждение, са доказани. Независимо от това обаче неправилно съдът е приел, че същите са дължими от жалбоподателя и е отставил в тази връзка без уважение подадената от него молба за изменение на решение 81 от 24.10.2022 г. по адм. дело 132/2022 г. по описа на Административен съд Габрово в частта за разноските. Това е така, тъй като в първоинстанционното производство липсват доказателства за договорено възнаграждение в размер на 1 080 лева и с указан начин на плащане /договор за правна защита и съдействие и за тази инстанция не е представен/, поради и което претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, независимо от изхода на спора и доказателства за изплащането му, и за тази инстанция не е следвало да бъде присъдено от първоинстанционния съд. С оглед на горното определението следва да бъде отменено като неправилно, а молбата на Л. Ганев за изменение на решение 81 от 24.10.2022 г., постановено по адм. дело 132/2022 г. по описа на Административен съд Габрово, в частта за разноските уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,