Решение № 2161 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2246/2016 г.

Решение № 2161 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2246/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 176, ал. 2 АПК. "Е." ЕООД, гр. П., чрез адв. Ю. Р. обжалва решение № 1797/7.10.2015 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 314/2014 г., с което е обявен за нищожен оспореният от дружеството ревизионен акт № 131302846/9.10.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП град П., потвърден с решение № 13/3.01.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. П.. Дружеството твърди, че има правен интерес от обжалването, тъй като прогласената нищожност на акта заличава с обратна сила правните му последици, което би могло да се възприеме от органите по приходите като правна възможност за провеждане на ново ревизионно производство и издаване на нов ревизионен акт за същия период по отношение на данъчно задълженото лице. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, тъй като съдът е извършил преценката за валидност на акта без да изиска заповед за определяне на компетентен орган. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което спорът да се реши по същество като се отмени ревизионния акт. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П. в представено по делото писмено становище на юрк. М. М. счита, че жалбата е процесуално допустима, поради наличие на правен интерес у подателя да иска отмяна на ревизионния акт вместо обявяването му за нищожен. По същество счита, че с оглед забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК касационната инстанция не може да реши спора по същество, а при уважаване на касационната жалба следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" обжалва решение № 2571/17.12.2015 г. на Административен съд - П., постановено по същото адм. дело № 314/2014 г., с което е оставено без уважение искането му за допълване на решение № 1797/7.10.2015 г. на Административен съд - П., постановено по същото дело, на основание чл. 176, ал. 1 АПК. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на чл. 173, ал. 2 АПК. Жалбоподателят счита, че забраната за връщане на преписката на компетентния орган по приходите по чл. 160, ал. 3 и ал. 4 ДОПК не обхваща случаите, в които е прогласена нищожност на акта, поради липса на компетентност на органите по приходите, които са го издали. Твърди, че в тази хипотеза съдът е длъжен да приложи чл. 173, ал. 2 АПК. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото на административния съд за произнасяне и изпращане на преписката на компетентния орган по приходи за издаване на нов валиден ревизионен акт. Ответникът по тази жалба - "Е." ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Ю. Р. изразява становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, подадена от "Е." ЕООД и основателност на касационната жалба, подадена от административния орган. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и фактите по делото, приема следното: Касационната жалба на "Е." ЕООД е процесуално недопустима, като подадена от страна, за която обжалваният съдебен акт е благоприятен. С обжалваното решение № 1797/7.10.2015 г., постановено по адм. дело № 314/2014 г., административният съд е уважил жалбата на дружеството против ревизионен акт № 131302846/9.10.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП град П., като е приел, че актът е издаден от органи по приходите, които не разполагат с компетентност по чл. 119, ал. 2 ДОПК /в сила до 1.01.2013 г./ във връзка § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК /ДВ бр. 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г./ и е обявил неговата нищожност. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалва първоинстанционното решение има страната, за която то е неблагоприятно. В случая решението, с което е прогласена нищожност на ревизионния акт е благоприятно за дружеството, поради което и само на това основание подадена касационна жалба е процесуално недопустима. С обявяването на оспорения ревизионен акт за нищожен, поради липса на компетентност на органите по приходите, съдът е изпълнил задължението по чл. 160, ал. 2 ДОПК, а ревизираното лице е постигнало търсената защита, като е заличило правните последици от действието на акта. Наличието на порок, който засяга валидността на акта, изключва възможността съдът да разгледа спора по същество и да се произнесе по неговата унищожаемост, поради което не обосновава правен интерес от касационно обжалване по чл. 210, ал. 1 АПК. С оглед на изложеното, касационната жалба на дружеството следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част - да се прекрати. Касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - П. е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 във връзка с чл. 176, ал. 2 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С решение № 2571/17.12.2015 г., постановено по същото адм. дело № 314/2014 г., първоинстанционният съд е отхвърлил искането на решаващия орган с правно основание чл. 176, ал. 1 от АПК за допълване на съдебния акт, с който е обявена нищожност на оспорения ревизионен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението се отнася до цялото оспорване и липсва непроизнасяне на съда по част от предмета на спора. Изложени са мотиви, че специалната разпоредба на чл. 160, ал. 4 ДОПК във връзка с ал. 2 изключва приложимостта на чл. 173, ал. 2 АПК и следователно съдът не разполага с правомощието да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно постановено. По смисъла на чл. 176 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, решението е непълно, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, в резултат на което част от предмета на спора е останал висящ. В разглеждания случай правилно съдът е приел, че не е налице непълнота на съдебния акт, тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане, с което е сезиран и е извършил проверка по законосъобразността на атакувания ревизионен акт, съобразно правомощията си по специалния закон - чл. 160, ал. 2 и чл. 160, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ДОПК. Законосъобразен е изводът, че правомощието по чл. 160, ал. 3 ДОПК за връщане на преписката на компетентния орган по приходите, не се прилага за ревизионните актове. Това следва от изричната норма на чл. 160, ал. 4 ДОПК и се отнася и за случаите, когато ревизионният акт е обявен за нищожен, а не само до хипотезите на отмяна на акта, в какъвто смисъл са доводите на касационния жалбоподател. Тази норма е специална за производството по оспорване на ревизионни актове по ДОПК, поради което правилото на чл. 173, ал. 2 АПК за изпращане на преписката на компетентния орган в случаите на нищожност на акта, не намира субсидиарно приложение съгласно § 2 от ДР на ДОПК. По тези съображения, решението, с което административният съд е отхвърлил искането с правно основание чл. 176, ал. 1 АПК на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика", град П., следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на ответника по тази касационна жалба, следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева, платени по договор за адвокатска защита и съдействие от 6.02.2017 г. Водим от горното Върховният административен съд, първо отделение,