Решение № 11229 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7276/2019 г.

Решение № 11229 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7276/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е образувано по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) чрез юрк. Железарова против решение № 19/22.04.2019 г., постановено по адм. д. № 575/2018 г. от Административен съд –Русе. Касаторът поддържа неправилност на съдебния акт, като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, иска отмяната му и присъждане на разноски по делото. Ответната страна-К. Петров оспорва жалбата, иска потвърждаване на решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от лице с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя по жалба на К. Петров уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2651 от 23.08.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 за кампания 2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция и връща делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане № 18.20.0515/68267 на К. Петров и приложение за кандидатстване по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 за кампания 2015 г., при съобразяване на дадените в решението указания. За да постанови обжалвания правен резултат съдът приема, че уведомителното писмо е издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но с формално изложени мотиви, при допуснати и съществени нарушения на административнопроцесуалните норми, което не позволява да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон. От фактическа страна административният съд установява, че в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо са посочени и двата парцела, заявени за подпомагане по мярка 214 – БЗС 16674-967-4-1 с декларирана площ 1, 34 ха и БЗС 16674-1044-1-1 – с декларирана площ 2, 86 ха. След извършени административни проверки на заявените площи е посочено (в колона 6 от таблицата), че парцелите са съответно с площ 1, 32 ха и 2, 80 ха, като по отношение на цялата тази площ в пояснителните бележки към колона 6 е посочено, че на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/22.08.2006 г.) и чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от Закона за подпомагане на земеделския производител (ЗПЗП) фондът отказва частично или пълно плащанията на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за 2015 г., а в колона 7 са посочени същите парцели и площ, като в пояснителните бележки към колоната са посочени неспазени базови и други изисквания за съответното направление. По-нататък от колона 8 (установена (определена) площ на парцела) и съответните пояснения се установява, че посочените данни в цитираната колона представляват площта на парцела, изчислена съгласно чл. 2 § 1, т. 23 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 г., за която са изпълнени всички изисквания определени в правилата за отпускане на помощ, без да са взети данните от колона 7. Сравнението между колони 8 и последната колона 9 показва, че независимо от бележките към колона 8, в колона 9 тази площ е вече посочена като недопустима за подпомагане. Съдът установява също така, че за процесните парцели, заявени от жалбоподателя за подпомагане по мярка 214 АЕП не са правени проверки на място, нито по отношение допустимостта на парцелите за подпомагане въобще, нито по отношение на изпълнение на базови и други изисквания, свързани с подпомагането по мярка 214 АЕП. По делото е представено копие на писмо рег. № 70-6310/09.11.2015 г. от контролиращото лице "Серес – Сертификация на екологични стандарти" ООД, с което жалбоподателят има сключен договор, до Министерството на земеделието и храните, с което контролиращото лице представя разпечатка на въведените от него данни в Системата за въвеждане на данни от външни институции (СВДВИ), включващи и данни досежно заявените от К. Петров парцели по мярка 214 АЕП. От нея се установява, че за земеделския производител с УНР 369834 и подадено заявление УИН 18.20.0515/68297 са вписани два парцела – № 16674-1044-1-1 с установена от контролиращото лице култура с код 223010 – орехи и № 16674-967-4-1 с установена култура с код 223020 бадеми, като и за двата парцела е установено състояние към 23.06.2015 г. – "Биологично". В същия смисъл са и съдържащите се данни в представения от ответника заверен препис от извлечение от ИСАК – детайли за бенефициент по "Биологично растениевъдство". От правна страна първоинстанционният съд приема на първо място, че съдържащите се в табличен вид фактически и правни основания за издаването на оспорения административен акт не изясняват по категоричен начин дали заявените от ответника по касация за подпомагане по мярка 214 АЕП два земеделски парцела по направление "Биологично растениевъдство", които са с трайни насаждения – единият с култура орехи, а другият с култура бадеми са "за биологично растениевъдство в преход" – код АП08 или са изцяло биологично растениевъдство, доколкото данните между заявлението и установеното от контролиращото лице се разминават. По този въпрос административният орган не излага собствени мотиви в уведомителното писмо. Не излага и съображения относно неизпълнението на базовите изисквания, в какво се състои това неизпълнение, при липсата на доказателства по делото за времето и вида на твърдяните извършени административни проверки на заявените площи. Неизяснената фактическа обстановка от административния орган води до необоснованост на административния акт, тъй като не е ясно кои са точно фактите, които следва да бъдат подведени под хипотезата на съответната правна норма, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция изцяло споделя подробните и правно аргументирани съображения, изложени в обжалваното решение, с които е отменено уведомителното писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за отказано финансово подпомагане поради несъответствия с изискванията за подпомагане по заявление на К. Петров. Неоснователно е касационното оплакване за нарушение на материалния закон поради приетата незаконосъобразност на административния акт. Обосновано и след анализ на доказателствата по делото решаващият съд посочва, че ДФЗ не изяснява по безспорен начин фактическите обстоятелства, които го мотивират да приеме безрезервно посоченото от контролиращото лице състояние на процесните два парцела като "биологични", а не в "преход" според посочения в заявлението код. Изясняването на фактическите обстоятелства в контекста на приложимите материални правни норми е задължително при произнасянето на компетентния орган, още повече, че 2015 г. не е първа година на финансовото подпомагане и допуснатите грешки при административното въвеждане и установеното от контролиращото лице не може да се тълкува във вреда на земеделския производител. На следващо място, по отношение на цитираната в уведомителното писмо Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. със заповед № РД 09-909/08.12.2015 г., издадена от министъра на земеделието и храните, посочена като правно и фактическо основание в обяснителните бележки към колона 7 от административния акт за приемането от органа на неспазени базови изисквания, настоящият касационен състав на ВАС намира за необходимо да посочи следното: Методиката е с характер на подзаконов нормативен акт (чл. 75, ал. 1 от АПК), а съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми органът придава обратно действие на Методиката, която е приета в края на 2015 г., приемайки, че е приложима и по отношение на подадени заявления в началото на годината. Няма данни нормативният акт да е обнародван в Държавен вестник, каквото е императивното изискване на чл. 37, ал. 1 от ЗНА. В тази връзка следва да се посочи, че самото издаване на оспореното уведомително писмо 3 години след изтичане на 2015 г., която е трета и последна от поетия от ответника по касация агроекологичен ангажимент по направление "Биологично растениевъдство е незаконосъобразно, защото противоречи на принципа за бързина и процесуална икономия, закрепен в нормата на чл. 11 от АПК и гласящ, че процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-кратко време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на дейдствието или на административния акт. Освен противоречията в данните от таблицата, неразделна част от уведомителното писмо и свързаните с тях пояснения, посочени по-горе, ДФЗ не посочва относимите редакции на цитираните в акта нормативни актове от националното законодателство, които свързва с фактическите обстоятелства, което е допълнително съображение за невъзможността да бъде направена преценка за законосъобразност на административния акт. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното, ВАС, пето отделение