Решение № 3787 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2017 г.

Решение № 3787 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Е. З. Т. - съдия в Районен съд - гр. С. срещу решение, обективирано в т. 3.1 по протокол № 29 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 18.07.2017 г., с което за нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - "понижаване в ранг за срок от една година". Оспорващата навежда доводи за незаконосъобразност на решението на СК на ВСС по смисъла на чл. 146, т. 3 - т. 5 АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му. Иска се отмяна на оспореното решение. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния представител, в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва основателността на жалбата. Развива подробни съображения за липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Заинтересованата страна - административен ръководител - председател на Окръжен съд - Х. не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд. От писмо изх. № ВСС - 368/26.07.2017 г. се установява, че процесното решение е съобщено на оспорващата на 28.07.2017 г., предвид което е спазен преклузивния срок за обжалване, регламентиран в чл. 323, ал. 1 от ЗСВ (л. 201 от том I от преписката). Дисциплинарното производство е образувано с решение, обективирано в т. 3 от протокол № 3/24.01.2017 г. на СК на ВСС (л. 98 от от том I от преписката) по предложение на административен ръководител - председател на Окръжен съд - Х. за налагане на дисциплинарно наказание на Е. З. Т. - съдия в Районен съд - гр. С. (л. 4 - 12 от том I от преписката). На основание чл. 316, ал. 2 ЗСВ чрез жребий е избран дисциплинарен състав от членовете на колективния орган. На основание чл. 316, ал. 6 ЗСВ, препис от предложението за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание е изпратено на съдия Е. З. Т., ведно с приложенията към него, като й е предоставена възможност да направи писмени възражения и да посочи доказателства (л. 101 от от том I от преписката). Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е реализирало в пълен обем предоставената му от закона възможност за защита. С. E. Т. е участвала в проведените заседания на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 2/2017 г. по описа на ВСС, както лично, така и посредством процесуален представител (л. 110 - 127; л. 148; л. 149-150; л. 151-168; л. 169 от том I от преписката). В хода на дисциплинарното производство са събрани писмени доказателства, представени от вносителя на предложението - административен ръководител - председател на Окръжен съд - Х. и посочени от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице - съдия Е. Т. (том I, том II и том III по дисциплинарно дело № 2/2017 г. по описа на ВСС). По искане на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице са разпитани и свидетели в заседанието, проведено на 10.05.2017 г. След изясняване на фактите и обстоятелствата, съобразявайки становищата на предложителя и на привлечения към дисциплинарна отговорност, дисциплинарният състав приема решение № ВСС-9270/4.07.2017 г. (л. 170 - 182 от том I от преписката), в което обосновава от фактическа и правна страна следното: По пункт 2.1. от предложението дисциплинарният състав приема, че направеното възражение от оспорващата за погасяване по давност на възможността да се търси дисциплинарна отговорност за просрочия на съдебни актове по чл. 310, ал. 1 и ал. 3 ЗСВ за частично основателна. По отношение на девет от делата (НОХД № № 481/2014 г. и 970/2014 г.) и (АНД № № 567/2015 г., 363/2015 г., 391/2015 г., 749/2015 г., 762/2015 г., 739/2015 г., 824/2015 г.) е установено съвпадение на сочените за забавяне мотиви и при двете проверки - по заповед от 13.01.2016 г. и от 19.09.2016 г. По горепосочените дела неспазването на 1-месечния срок по чл. 308, ал. 2 НПК и на срока по чл. 340, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН е било налице към първата проверка от 13.01.2016 г., като към датата на втората проверка мотивите / решенията вече са били обявени и делата предадени в РС - С.. Докладът от проверката от 13.01.2016 г. е бил представен на административния ръководител на Окръжен съд - Х. на 5.02.2016 г. С оглед разпоредбата на чл. 310, ал. 1 и ал. 3 ЗСВ, срокът за ангажиране на дисциплинарна отговорност за установеното бездействие по тези дела към 13.01.2016 г. е изтекъл на 5.08.2016 г. Дисциплинарното производство е образувано на 24.01.2017 г., т. е след срока по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, поради което възможността да се търси дисциплинарна отговорност от съдия Тодорова за допуснато бездействие по посочените девет дела е погасена по давност. По отношение на останалите, посочени в т. 2.1 от предложението общо 46 (четиридесет и шест) НОХД, АНД по чл. 78а НК и АНД, не е спорно между страните, че в срока по НПК съдия Тодорова не е изготвила мотивите си. Дисциплинарният състав приема, че обективно и безспорно е налице системност при неспазване на процесуалните срокове - за повече от три дела, повтаряемост и непрекъснатост на нарушението, изразяващо се в продължително бездействие от страна на съдия Тодорова по посочените дела, като по 16 от делата забавата е под 10 дни (при 5 от тях 1-2 дни), по 9 от делата забавата е между 11 и 27 дни, по 9 от делата забавата е между 34 и 77 дни, и по 12 от делата забавата е между 109 и 232 дни. Обоснован е извод, че забавянията, надвишаващи повече от 30 дни срока по чл. 308, ал. 2 НПК води до неоправдано увеличаване висящността на производствата пред първа инстанция. С горните мотиви дисциплинарният състав приема, че е налице обективно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (чл. 308, ал. 2 НПК, чл. 340, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН). По пункт 2.2. от предложението за образуване на дисциплинарно производство, дисциплинарният състав приема, че е налице обективно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения по чл. 311, ал. 2 НПК, изразяващо се в неподписване на протоколи от съдебни заседания по 26 дела за период от време, надхвърлящ срока по чл. 312 НПК. Твърдяното в пункт 2.3 от предложението бездействието на съдия Тодорова по три граждански дела (гр. д. № № 202/2016 г., 338/2014 г. и 187/2014 г. по описа на РС-С.), дисциплинарният състав намира за доказано и приема, че обективно е допуснато нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ. Въведеното от предложителя твърдение за допуснато нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 3 ЗСВ - накърняване престижа на съдебната власт в резултат на допуснати от съдия Тодорова дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗСВ, дисциплинарният състав намира за недоказано. Изведено е, че предложителят не е посочил конкретни факти, нито ангажирал доказателства, от които да се направи извод, че бездействията на съдия Тодорова по делата, установени в дисциплинарното производство, са довели същевременно и до накърняване престижа на съда, в който работи и на съдебната власт, поради което не приема за установено горното нарушение. Отчитайки тежестта на нарушенията, но и при съобразяване на наведените от магистрата възражения, установени в дисциплинарното производство, дисциплинарният състав постановява решение № ВСС-9270/4.07.2017г, с което прави предложение до СК на ВСС да приеме, че съдия Е. З. Т. от Районен съд - С. е извършила нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗСВ по съдебните производства, посочени в пунктове 1, 2 и 3 в мотивите на решението, за което да й се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - "понижаване в ранг за срок от една година". Решението на дисциплинарната комисия, ведно с преписката, са внесени за разглеждане в заседание на СК на ВСС, проведено на 18.07.2017 г. (л. 183-184 от том I от преписката). Видно от писмо изх. № ВСС - 368/8.07.2017 г. и съгласно разпоредбата на чл. 313, ал. 1 ЗСВ съдия Е. Т. е била редовно уведомена за заседанието на СК на ВСС на 18.07.2017 г., на което е разгледано предложението на дисциплинарния състав, както и за възможността да се яви за изслушване или да представи писмени бележки (л. 185 от от том I от преписката). На заседанието на СК на ВСС, проведено на 18.07.2017 г., решението на дисциплинарния състав е докладвано от председателя и докладчика по дисциплинарното дело, в едно с постъпилото писмено обяснение от съдия Тодорова, като е отбелязано, че същата не оспорва установената в хода на производството фактическа обстановка, а възразява единствено по отношение на размера на предложеното дисциплинарно наказание, като моли същият да бъде намален. Видно от представения пълен стенографски протокол № 29/18.07.2017 г., след проведено гласуване предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание е одобрено с 9 гласа "за" и 1 глас "против" (л. 12- 30 от делото), като е прието, че съдия Е. З. Т. от Районен съд - гр. С. е извършила нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗСВ, за което й се налага дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - "понижаване в ранг за срок от една година". При така установените фактически обстоятелства, от правна страна настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Оспореното решение на ВСС е постановено от компетентен орган, съгласно нормата на чл. 311, т. 2 ЗСВ и е прието с мнозинство, съответстващо на изискването по чл. 320, ал. 6 ЗСВ. Неоснователни са твърдяните от жалбоподателя процесуални нарушения. Дисциплинарната отговорност е реализирана при спазване на предвидената в глава XVI от ЗСВ процедура. Дисциплинарното производство е инициирано по предложение на по-горестоящ административен ръководител - председател на Окръжен съд - гр. Х. (чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ ) за налагане на дисциплинарно наказание на съдия от Районен съд - гр. С.. Образувано е на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ с решение на СК на ВСС, като съгласно ал. 2 на същата норма чрез жребий е избран тричленен дисциплинарен състав от членовете на СК на ВСС, който е изяснил фактите и обстоятелствата съгласно предвидените изисквания и процедура и е приел решение по реда на чл. 319 от ЗСВ . В решение № ВСС-9270/4.07.2017 г. на дисциплинарния състав подробно са обсъдени обстоятелствата, че съставите на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1, 2 и 4 ЗСВ са осъществени както от обективна, така и от субективна страна. Дисциплинарният състав се е произнесъл по всеки един пункт от внесеното предложение, като е обсъдил подробно доводите и възраженията на страните. Формулираните от СК на ВСС изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел, и почиват на вярно установените факти в хода на дисциплинарното производство. От данните по делото е видно, че в решението на дисциплинарния състав правилно и по безспорен начин е установена фактическата обстановка по случая. Съгласно изричната разпоредба на чл. 320, ал. 7 ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет. Тази изрична правна норма инкорпорира решението на дисциплинарния състав в решението на съответната колегия на ВСС. Н. базата на събраните доказателства дисциплинарнонаказващият орган обосновано установява, че Тодорова е извършила вменените й нарушения на служебната дисциплина. СК на ВСС възприема фактическата обстановка, правни изводи и мотиви, изложени в решението на дисциплинарния състав. Наложеното наказание съответства на извършените дисциплинарни нарушения, които са особено тежки, с оглед изискванията на закона за бързина на движение на делата и предвид основният принцип в съдопроизводство за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Бързината е съществено условие за осъществяване на съдебната защита. Именно възможността да се носи дисциплинарна отговорност за неоправданото неспазване на процесуалните срокове е единствената санкция за съдията, защото сроковете за съда в процесуалните закони са инструктивни - тяхното неспазване не пречи действието да се извърши по-късно, то винаги е дължимо. Въпросът е доколко получената в резултат на тези закъснели действия на съда защита е ефикасна и не е ли довела тя до неправомерно нарушаване на правото на страните на ефективна съдебна защита. Въз основа на данните по преписката СК на ВСС мотивирано извежда, че Тодорова виновно не е изпълнила служебните си задължения, като системно е допускала нарушаване на сроковете за постановяване на съдебни актове, с което е осъществила вмененото й нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. Съставомерно по смисъла на цитираната разпоредба е бездействието на магистрата - тогава, когато нормите изискват или предполагат задължително действие, като всеки период на бездействие по конкретно дело е със самостоятелно правно значение. Неспазването на процесуалните срокове е именно проявна форма на бездействие при нормативно вменено задължение за активно поведение по служба. Правилно е прието за доказано и дисциплинарното нарушение по 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, изразяващо се в забавеното преглеждане и подписване на протоколите от съдебни заседания по отложени дела, по едно дело за 3 поредни заседания дори в продължение на 5 месеца, за което не се установява разумна причина, което от една страна препятства тяхното деловодно обработване и достъпа на страните до делата. Законосъобразно е прието от дисциплинарнонаказващия орган, че нарушенията се дължат не само на обективни фактори, но и на субективно отношение към служебните отговорности, като са отчетени негативните последици от продължителните просрочия при изготвянето на съдебните актове и извършването на процесуалните действия. В конкретния случай безспорно е доказано системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони от страна на съдия Тодорова (тези по чл. 308, ал. 2 от НПК, и по чл. 340, ал. НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) по описаните в решението на дисциплинарния състав 46 (четиридесет и шест) дела; неизпълнение на други служебни задължения, с неподписване на протоколи от съдебни заседания по 26 (двадесет и шест) дела за период от време, надхвърлящ срока по чл. З12, ал. 1 НПК и продължително бездействие по 3 (три) броя граждански дела, по които липсва произнасяне по движението или по постъпили молби, което е довело до неоправдано забавяне на производството по тях дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗСВ. Обосновани са доводите на ответника, че в случая жалбоподателката, независимо от служебната й натовареност, е допуснала неоснователно забавяне на производствата по възложените й дела. Преценката дали натовареността на съответния магистрат, съобразена с характера на разгледаните дела и с останалите му функционални задължения, позволява обективно да постанови актовете си в срок, следва да се извършва за всеки конкретен случай и на тази база да се обоснове извод досежно липсата или наличието на виновно неизпълнение на служебните задължения, съставляващо основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Основно изискване към съдията при изпълнение на служебните му задължения е да реши с необходимото внимание и в срок делата, които са му разпределени. Двете начала са поставени в условия на баланс и съответно следва да се съизмеряват и оценяват съобразно общото количество възложени дела и проявената компетентност и професионална отговорност при решаването им. В решението на дисциплинарния състав подробно е анализирана натовареността на съдия Тодорова през процесния период, а именно през 2015 г. натовареността й е по-ниска от тази на останалите съдии в наказателно отделение на съда, според броя на постъпили дела на всеки от тях, и според броя на отработените дни за всеки от съдиите в наказателно отделение, като е отчетено и обстоятелството, че през 2015 г. съдия Тодорова е била административен ръководител на РС - гр. С. и е участвала в разпределението на делата с 80 %. Отбелязано е, че през 2016 г. съдия Тодорова е била с по-висока натовареност от тази на останалите съдии, работещи в НО, като значително е увеличена в последната четвърт на 2016 г., когато е била единствен съдия в НО на съда в продължение на 1 месец. В тази връзка е посочено, че по заповед на административния ръководител на РС - гр. С. тя не е била единствения съдия, който е разглеждала бързите и незабавни производства, като в разпределението са били включени и съдии от гражданското отделение на съда с намален процент за разглеждане на посочените дела. Независимо от това, изрично е отбелязано, че към този момент вече са били налице допуснатите забави от страна на съдия Тодорова, като увеличеното натоварване на същата в последната четвърт на 2016 г. не е причина за забавянето. Отразена е и спецификата на наказателните дела в Района на РС - гр. С., отличаващи се с нетипично голям брой бързи и незабавни производства, както и на дела, внесени с предложение за споразумение, за които производства в НПК са установени съкратени срокове за насрочване и решаване. С оглед данните по делото дисциплинарният състав на ВСС извежда, че допуснатите от съдия Тодорова дисциплинарни нарушения, установени по делото, свързани с неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, надвишаващи разумните срокове, продължителни неизпълнения на други служебни задължения (бездействия) са системни, не са налице, изключващи отговорността обстоятелства, като изрично е отбелязано, че такива нарушения не са констатирани при останалите съдии в РС - гр. С.. Касае се за лично поведение на дисциплинарно наказаното лице, като органът е формулирал конкретните деяния и е изложил убедителни мотиви досежно тяхната противоправност и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Деянието на дисциплинарно наказаното лице е укоримо от гледна точка на дължимото поведение на един магистрат да изпълнява стриктно задълженията си и то в разумни срокове, а от обективна и субективна страна виновно осъществява елементите на фактическия състав на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗСВ, като акта за налагане на дисциплинарно наказание е постановен в съответствие с материалния закон, защото вменените на съдия Тодорова дисциплинарни нарушения са доказани. Неоснователно е възражението, релевиращо налагане на дисциплинарното наказание в нарушение на процесуалното изискване по чл. 309 ЗСВ, задължаващо ВСС да определи вида и размера на дисциплинарното наказание предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Дисциплинарният състав и СК на ВСС на проведеното заседание са отчели всички фактори във връзка с обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тежестта му и поведението на нарушителя. Спазен е принципът за съразмерност на наказанието с тежестта на нарушенията без данни, че дисциплинарнонаказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка в нарушение на целта на закона. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, органът е съобразил критериите по чл. 309 ЗСВ, а именно тежестта на нарушенията, предвид продължителните и системни просрочия, като е взел предвид установените по делото данни, касаещи персоналната натовареност на съдия Тодорова, проблемите от семеен характер, отразили се на нейното здравословно състояние - физическо и психическо, и отнемащи значителна част от времето, необходимо й за възстановяване на работоспособността, както и високото качество на постановените от нея актове, с оглед резултатите от инстанционния контрол. Така определеното наказание съответства на тежестта на нарушението и поведението на магистрата. По изложените съображения съдът счита, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното решение на СК на ВСС - актът е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,