Решение № 1051 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13302/2016 г.

Решение № 1051 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13302/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Х. срещу решение № 207 от 21.10.2016 г. постановено по адм. дело № 99 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Х. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, оспорва решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че при постановяване на решението първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва неизпълнение на принудителна административна мярка от стопанисващото обекта дружество към 23.02.2016 г. По безспорен начин е доказано от писмените доказателства и от свидетелските показания на М. А. А. и А. С. Я., че към процесната дата магазин за пакетирани хранителни стоки, находящ се в гр. Л., бул. "Одрин", местност "Бихя" е работел и е имало клиенти, които консумират храни и напитки. Счита за ирелевантен факта, че свидетелите А. и Я. не са присъствали в магазина по време на проверката. Сочи, че неправилно съдът е приел, че има съществено противоречие в показанията на свидетелите и че същите са подписали констативен протокол № 23021601 от 23.02.2016 г. без да разберат за какво точно подписват. С. А. е посочил, че е неграмотен, но протоколът му е бил прочетен и е знаел, че го подписва във връзка с купените от магазина фъстъци, вино и бонбони. С. Я. е заявил, че е грамотен, учил до трети клас и чете, но не много добре. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - "Осман 72" ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 241 от 01.03.2016 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Х. и е осъдил директора на ОБДХ - Х. да заплати на "Осман 72" ЕООД, гр. Х. направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е изложил, че със заповед № 89 от 18.01.2016 г. издадена от директора на ОДБХ - Х., на основание чл. 51, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за храните (ЗХ), е спряна експлоатацията на обект - цялата дейност, в обект: "Магазин за пакетирани хранителни стоки" peг. № 262201686, находящ се в гр. Л., обл. Х., бул. "Одрин", местност "Бихя", стопанисван от "Осман 72" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Х., обл. Х., ул. "К. П. войвода" № 29, считано от 11.00 ч. на 21.01.2016 г. Заповедта е връчена на управителя на дружеството В. Г. на 21.01.2016 г. и е влязла в сила. С оспорената в производството заповед № 241 от 01.03.2016 г. за заличаване на регистрацията на обект за производство с храни/за търговия с храни издадена от директора на ОДБХ - Х., е заличен от регистъра на обектите за производство и търговия с храни обект: Обект за търговия на дребно - "Магазин за пакетирани хранителни стоки", рег. № 262201686, находящ се в гр. Л., община Л., бул. "Одрин", местност "Бихя", стопанисван от "Осман 72" ЕООД, гр. Х. с удостоверение за регистрация № 1686 от 30.04.2013 г., считано от 01.03.2016 г. Административният акт е мотивиран със съображения, че на 23.02.2016 г. е извършена проверка по сигнал на обекта "Магазин за пакетирани хранителни стоки" в гр. Л. в присъствието на управителя В. Г.. В констативен протокол № 23021601 от 23.02.2016 г. е отразено, че в момента на проверката в обекта се извършва търговска дейност. М. А. А. и А. С. Я. при извършената проверка извършвали покупка на хранителни продукти от горепосочения обект. Покупката била печени фъстъчени ядки 500 г., произведени от фирма "Балканиканутс" ЕООД, шоколадови бонбони "Тофифи" и бутилка вино - розе "Магарешко мляко". В протокола също е отразено, че пред касата в магазина има хладилна витрина, пълна с млечни продукти около 40 кг., по рафтовете на магазина са подредени - опаковки орехови ядки, захарни изделия, алкохол, опаковки буркани пчелен мед, опаковки кафе, чай с поставени цени и има изложени и други хранителни и нехранителни стоки. Констативният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, от управителя на дружеството и от лицата, посочени за извършили покупката. Съставен е и констативен протокол № 26002-2 от 23.02.2016 г., видно от който е установено, че в хладилника на обекта се съхраняват 2 торбички с краве масло домашно - 1.250 кг. без здравна и идентификационна маркировка. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 16, ал. 2, т. 5 от ЗХ, поради неизпълнение на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ по връчена заповед № 89 от 18.01.2016 г. издадена от директора на ОДБХ - Х. за спиране експлоатацията на обекта. Посочено е, че неизпълнението на ПАМ е установено при проверка на обекта от комисия на 23.02.2016 г., за което са съставени констативни протоколи от същата дата с № 26002-2 и № 23021601. Заповедта е връчена на управителя на дружеството на 01.03.2016 г. срещу подпис. При така установеното съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, обективиран е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Приел е, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно констатациите, касаещи наличието на други хранителни стоки в обекта - около 40 кг млечни продукти в хладилната витрина и други опаковани хранителни продукти, както и алкохол по рафтовете, с поставени цени, съдът е приел, че по никакъв начин не обосновават извод, че към момента на проверката обектът е работел. Същият извод е направил и по отношение на констатираното съхранение на 1.250 кг. краве масло - домашно, без здравна и идентификационна маркировка в хладилника на обекта. Посочил е, че то представлява административно нарушение, но не обосновава извод за неизпълнение на ПАМ за спиране експлоатацията на обекта. Анализирал е показанията на разпитаните по делото свидетели - О. О. Х., И. В. А., М. А. А. и А. С. Я., касаещи проверката и констатациите от страна на служителите на ОБДХ - Х. Посочил е, че няма да кредитира показанията на свидетелите А. и Я., поради обстоятелството, че същите не са присъствали в магазина по време на проверката, а само са се подписали според дадените им указания и то без да разберат за какво точно полагат своя подпис. П. отношение факта на извършване на покупка от процесния обект в показанията на свидетелите А. и Я., съдът е констатирал съществено противоречие, тъй като всеки от тях твърдял, че лично е заплатил цялата покупка. Кредитирал е показанията на свидетеля Христов, че покупко-продажба на 23.02.2016 г. не е извършена, тъй като дружеството, по подадена молба за пускане в експлоатация на процесния обект, е очаквало проверка на 23.02.2016 г. На същата дата магазинът не е работил, но по настояване на две лица от ромски произход, - пияни, дошли в магазина непосредствено преди проверката, свидетелят им е подарил алкохол и хранителни продукти, за да избегне пререкания. С. Х. е обяснил причините, поради които се е намирал в този момент в обекта, а именно очаквано посещение от д-р Атанасов с оглед подадената молба обектът да бъде пуснат в експлоатация. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че процесната заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Отчел е, с оглед данните, изнесени в докладите на комисията от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) и на Инспектората към Министерство на земеделието и храните (МЗХ), че проверката, осъществена от служителите на ОДБХ - Х., довела до издаване на оспорената заповед, е извършена при допуснати нарушения на редица вътрешни актове на БАБХ, регламентиращи инспекцията в обектите за търговия на дребно с храни и организацията на административното обслужване на БАБХ. Сигналът под № 11-745-А е подаден около 18.00 часа на 23.02.2016 г. след изтичане на регламентираното работно време, а същевременно е регистриран в деловодството на ОДБХ - Х., сведен е до знанието на директора на ОДБХ, който е наредил проверка с резолюция до началник отдел "Контрол по храните". От друга страна от страниците от входящия дневник за сигнали, под № 11-745-А е регистриран друг документ, касаещ транспортиране на животни, като в графата по т. 6 "относно" е записано и "в заведение продават развалени храни". Направил е извод, че сигналът обективиран на л. 19, доколкото има съвпадение в регистрационния номер, се разминава в съдържанието на двата документа, както по отношение на вида хранителни продукти, така и по отношение на визираните обекти. Решението е неправилно. Оспорената в първоинстанционното производство заповед за заличаване на регистрацията на обект от регистъра за производство и търговия с храни е издадена на основание чл. 16, ал. 2, т. 5 от ЗХ. Съгласно посочената разпоредба, регистрацията се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на директора на ОДБХ, съответно на РЗИ, при неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 5, 6, 8, 10 и 11 от с. з. Настоящата инстанция счита, че при упражняване на правомощията си за проверка законосъобразността на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е извел неправилен извод за основния спорен по делото въпрос, като е приел, че от страна на дружеството не е била нарушена приложената със заповед № 89 от 18.01.2016 г. на ОДБХ - Х. ПАМ - "спиране на експлоатацията на обект", съответно - не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорваната заповед за заличаване регистрацията на обекта и обезсилване на удостоверението за регистрация, на основание чл. 16, ал. 2, т. 5 от ЗХ. За да достигне до този извод, съдът е приел, че не е доказано по безспорен начин, че процесният обект е работел по време на проверката, като това обстоятелство е мотивирал с недоказаност на констатациите по протокола от 23.02.2016 г. Противно на направения от първоинстанционен съд извод, настоящата инстанция счита, че от показанията на разпитаните по делото свидетели М. А. А. и А. С. Я. безспорно се установяват отразените в протокола от 23.02.2016 г. обстоятелства за извършената от тях покупка на хранителни продукти. Свидетелите безпротиворечиво излагат, че са закупили от магазина фъстъци, вино и бонбони, като платили с техни пари. Посочили са също така, че в обекта е имало и други клиенти. Несъответствията в показанията на свидетелите, досежно това кой от тях именно е платил покупката, са ирелевантни за спорния по делото въпрос относно функционирането на обекта. Релевантно за спора е именно заявеното от двамата свидетели обстоятелство, че продуктите не са им подарени, а са ги платили с техни пари. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетелите. Това, че свидетелят А. е неграмотен не води до различни правни изводи, още повече, че подписаният от него констативен протокол първо му е бил прочетен. Показанията на посочените свидетели са в противоречие с показанията на свидетеля О. О. Х.. По делото обаче е установено, че свидетелят живее на семейни начала с управителя на "Осман 72" ЕООД - В. Г. (обстоятелството е изрично посочено в подадена от Георгиева жалба находяща се на стр. 67 от делото), поради което не може да се изключи възможната му заинтересованост от изхода на спора (чл. 172 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК). Ето защо, противно на приетото от първоинстанционния съд, показанията му, досежно това, че е подарил продуктите на А. и Я., не следва да бъдат кредитирани. Констатираните от първоинстанционния съд нарушения при извършване на проверката, обосновани с констатациите в доклади на комисията от БАБХ и на Инспектората към МЗХ, не са от категорията на съществените, тъй като дори и да не бяха допуснати не би могло да се стигне до друг резултат при решаване на поставения пред административния орган въпрос. К. в тях противоправно поведение на трети лица не може да оправдае установеното неспазване на приложената по отношение на дружеството ПАМ по чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ. Безспорно установеното функциониране на обекта към момента на проверката има за последица издаване на заповед по чл. 16, ал. 2, т. 5 от ЗХ. В контекста на изложеното, настоящият състав счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административно производствените правила и при наличието на материалноправните предпоставки послужили, като основание за издаването й. При така установеното постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на "Осман 72" ЕООД, срещу процесната заповед да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 200, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които по 100, 00 лв. за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. с чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение