Решение № 3184 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13864/2009 г.

Решение № 3184 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13864/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по своевременно подадени касационни жалби от Добра Андонова Тодорова и Мариана Симеонова Игнатова - и двете от гр. Благоевград, срещу решение № 86/11.02.2009 г. по адм. дело № 12/2008 г. на Окръжен съд - Благоевград и решение № 15/10.08.2009 г., постановено по същото дело в производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК. Излагат се твърдения за наличие на всички касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Изпълнителният директор на Агенция по кадастъра, Кметът на община Благоевград и Надежда Симеонова Начева, не са изразили становище. Ответникът "Модул-90" ООД гр. Благоевград моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. За да се произнесе по същество, настоящата инстанция съобрази следното: Безспорно установено по делото е, че след възстановяване на имота на касационните жалбоподателки през 1993 г., не е била проведена процедура по нанасянето му в действащия към момента на реституцията КЗРП - този от 1987 г. Индивидуализиращи го данни има само в кадастралния план от 1955 г., които са възпроизведени и в нотариалния акт. При това положение правилно съдът е приел, че оспорената заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е законосъобразно издадена, като се е позовал на чл. 41, ал. 1 от същия закон. Съдът не е следвало въобще да обсъжда строителния режим на отразените сгради (сега с идентификатори 20 и 21 по КК в имот № 602.118.), фигуриращи и в нанесения през 1997 г. имот пл. № 7844 (бивш стопански двор), в чиито граници е попадал процесният. Производството, в което този въпрос би имал значение, е това по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, за каквото по делото няма данни да е осъществено. Ето защо обосновано е счетено, че жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд, е изцяло неоснователна и застъпената пред касационната инстанция теза не следва да бъде кредитирана, както и представените писмени доказателства. Предвид изложеното обжалваните две съдебни решения следва да се оставят в сила като законосъобразни и обосновани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,